Разговорник

bg В града   »   he ‫בעיר‬

25 [двайсет и пет]

В града

В града

‫25 [עשרים וחמש]‬

25 [essrim w\'xamesh]

‫בעיר‬

[ba'ir]

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. ‫אני -ריך /------י- ל---ת-ה-כבת-‬ ‫--- צ--- / ה ל---- ל---- ה------ ‫-נ- צ-י- / ה ל-ג-ע ל-ח-ת ה-כ-ת-‬ --------------------------------- ‫אני צריך / ה להגיע לתחנת הרכבת.‬ 0
a-- -sarikh/-sr-k-----'h--i'- --taxa-at har--e-et. a-- t--------------- l------- l-------- h--------- a-i t-a-i-h-t-r-k-a- l-h-g-'- l-t-x-n-t h-r-k-v-t- -------------------------------------------------- ani tsarikh/tsrikhah l'hagi'a l'taxanat harakevet.
Бих искал / искала да отида на летището. ‫-ני-צר-----ה ל---ע--שד- ה-ע-פ--‬ ‫--- צ--- / ה ל---- ל--- ה------- ‫-נ- צ-י- / ה ל-ג-ע ל-ד- ה-ע-פ-.- --------------------------------- ‫אני צריך / ה להגיע לשדה התעופה.‬ 0
a-i --ar-kh--s-i-ha- l-h-g-'- l---de- h-te'-fa-. a-- t--------------- l------- l------ h--------- a-i t-a-i-h-t-r-k-a- l-h-g-'- l-s-d-h h-t-'-f-h- ------------------------------------------------ ani tsarikh/tsrikhah l'hagi'a lissdeh hate'ufah.
Бих искал / искала да отида в центъра на града. ‫-ני-צ--ך-/-ה ל--יע -מרכז הע-ר.‬ ‫--- צ--- / ה ל---- ל---- ה----- ‫-נ- צ-י- / ה ל-ג-ע ל-ר-ז ה-י-.- -------------------------------- ‫אני צריך / ה להגיע למרכז העיר.‬ 0
ani---ar--h-----kha- --h---'a --m--ka--ha'-r. a-- t--------------- l------- l------- h----- a-i t-a-i-h-t-r-k-a- l-h-g-'- l-m-r-a- h-'-r- --------------------------------------------- ani tsarikh/tsrikhah l'hagi'a l'merkaz ha'ir.
Как да стигна до гарата? ‫-יך ----י- ל--נ- --כב--‬ ‫--- מ----- ל---- ה------ ‫-י- מ-י-י- ל-ח-ת ה-כ-ת-‬ ------------------------- ‫איך מגיעים לתחנת הרכבת?‬ 0
ik- ---i--- l---xa--t----ak-vet? i-- m------ l-------- h--------- i-h m-g-'-m l-t-x-n-t h-r-k-v-t- -------------------------------- ikh m'gi'im l'taxanat harakevet?
Как да стигна до летището? ‫איך-מגי-י- לשד- -תע--ה?‬ ‫--- מ----- ל--- ה------- ‫-י- מ-י-י- ל-ד- ה-ע-פ-?- ------------------------- ‫איך מגיעים לשדה התעופה?‬ 0
i---m---'-m li-s-eh-h-t-'-f-h? i-- m------ l------ h--------- i-h m-g-'-m l-s-d-h h-t-'-f-h- ------------------------------ ikh m'gi'im lissdeh hate'ufah?
Как да стигна до центъра на града? ‫איך -גי-ים ---כז-ה----‬ ‫--- מ----- ל---- ה----- ‫-י- מ-י-י- ל-ר-ז ה-י-?- ------------------------ ‫איך מגיעים למרכז העיר?‬ 0
i-h-m-gi'i--l------------r? i-- m------ l------- h----- i-h m-g-'-m l-m-r-a- h-'-r- --------------------------- ikh m'gi'im l'merkaz ha'ir?
Трябва ми такси. ‫--- --יך---ה-ל-זמי- מ--ית.‬ ‫--- צ--- / ה ל----- מ------ ‫-נ- צ-י- / ה ל-ז-י- מ-נ-ת-‬ ---------------------------- ‫אני צריך / ה להזמין מונית.‬ 0
ani-t-a--k--t-r---ah ---a-m-n-m--i-. a-- t--------------- l------- m----- a-i t-a-i-h-t-r-k-a- l-h-z-i- m-n-t- ------------------------------------ ani tsarikh/tsrikhah l'hazmin monit.
Трябва ми карта на града. ‫--- -רי- / ה-מ-ה--- העי-.‬ ‫--- צ--- / ה מ-- ש- ה----- ‫-נ- צ-י- / ה מ-ה ש- ה-י-.- --------------------------- ‫אני צריך / ה מפה של העיר.‬ 0
ani t-a-ik-/ts--kha- m-----she- h-'--. a-- t--------------- m---- s--- h----- a-i t-a-i-h-t-r-k-a- m-p-h s-e- h-'-r- -------------------------------------- ani tsarikh/tsrikhah mapah shel ha'ir.
Трябва ми хотел. ‫--י-צ--ך-/ ה-מ-ון-‬ ‫--- צ--- / ה מ----- ‫-נ- צ-י- / ה מ-ו-.- -------------------- ‫אני צריך / ה מלון.‬ 0
a----s-r-k-/tsrik-ah-mal--. a-- t--------------- m----- a-i t-a-i-h-t-r-k-a- m-l-n- --------------------------- ani tsarikh/tsrikhah malon.
Бих искал / искала да наема кола. ‫-נ- רוצה---כ-ר-רכ-.‬ ‫--- ר--- ל---- ר---- ‫-נ- ר-צ- ל-כ-ר ר-ב-‬ --------------------- ‫אני רוצה לשכור רכב.‬ 0
ani-r-t--h-l---k-- -e--ev. a-- r----- l------ r------ a-i r-t-e- l-s-k-r r-k-e-. -------------------------- ani rutseh lisskor rekhev.
Ето кредитната ми карта. ‫-ה-כרטיס האשר---של-.‬ ‫-- כ---- ה----- ש---- ‫-ה כ-ט-ס ה-ש-א- ש-י-‬ ---------------------- ‫זה כרטיס האשראי שלי.‬ 0
z-h-kar-i- --'-sh-a'----el-. z-- k----- h--------- s----- z-h k-r-i- h-'-s-r-'- s-e-i- ---------------------------- zeh kartis ha'ashra'i sseli.
Ето шофьорската ми книжка. ‫-- רי--ו- הנהיגה-שלי-‬ ‫-- ר----- ה----- ש---- ‫-ה ר-ש-ו- ה-ה-ג- ש-י-‬ ----------------------- ‫זה רישיון הנהיגה שלי.‬ 0
ze- r-shi-- h-neh--a- s--l-. z-- r------ h-------- s----- z-h r-s-i-n h-n-h-g-h s-e-i- ---------------------------- zeh rishion hanehigah sseli.
Какво може да се види в града? ‫מה י----או- ב-יר?‬ ‫-- י- ל---- ב----- ‫-ה י- ל-א-ת ב-י-?- ------------------- ‫מה יש לראות בעיר?‬ 0
m-h y-s-----'o--b----? m-- y--- l----- b----- m-h y-s- l-r-o- b-'-r- ---------------------- mah yesh lir'ot ba'ir?
Идете в стария град. ‫כדא--ל--לל-ת-לעי- -ע-י---‬ ‫---- ל- ל--- ל--- ה------- ‫-ד-י ל- ל-כ- ל-י- ה-ת-ק-.- --------------------------- ‫כדאי לך ללכת לעיר העתיקה.‬ 0
k----y lekh-/lak--l--ek----la'i--h---t-q--. k----- l--------- l------- l---- h--------- k-d-'- l-k-a-l-k- l-l-k-e- l-'-r h-'-t-q-h- ------------------------------------------- keda'y lekha/lakh lalekhet la'ir ha'atiqah.
Направете обиколка на града. ‫כדא---- לע-----י-- בע-ר-‬ ‫---- ל- ל---- ס--- ב----- ‫-ד-י ל- ל-ש-ת ס-ו- ב-י-.- -------------------------- ‫כדאי לך לעשות סיור בעיר.‬ 0
k-da-- l-k-a/-a----------t--i-r ba'i-. k----- l--------- l------- s--- b----- k-d-'- l-k-a-l-k- l-'-s-o- s-u- b-'-r- -------------------------------------- keda'y lekha/lakh la'assot siur ba'ir.
Идете на пристанището. ‫כד---לך ל-כת ל-מל-‬ ‫---- ל- ל--- ל----- ‫-ד-י ל- ל-כ- ל-מ-.- -------------------- ‫כדאי לך ללכת לנמל.‬ 0
k-d--- le---/-ak- lal--het--a--ma-. k----- l--------- l------- l------- k-d-'- l-k-a-l-k- l-l-k-e- l-n-m-l- ----------------------------------- keda'y lekha/lakh lalekhet lanamal.
Направете обиколка на пристанището. ‫כ--י-ל- לעשו- ס-ו--ב-מ-.‬ ‫---- ל- ל---- ס--- ב----- ‫-ד-י ל- ל-ש-ת ס-ו- ב-מ-.- -------------------------- ‫כדאי לך לעשות סיור בנמל.‬ 0
k----y---kha-lakh --'a-sot-siu- ba-ama-. k----- l--------- l------- s--- b------- k-d-'- l-k-a-l-k- l-'-s-o- s-u- b-n-m-l- ---------------------------------------- keda'y lekha/lakh la'assot siur banamal.
Какви други забележителности има ? ‫-י-ה -ת--ם-נו--ים-כ--י-ל-או--ח-- מזה?‬ ‫---- א---- נ----- כ--- ל---- ח-- מ---- ‫-י-ה א-ר-ם נ-ס-י- כ-א- ל-א-ת ח-ץ מ-ה-‬ --------------------------------------- ‫איזה אתרים נוספים כדאי לראות חוץ מזה?‬ 0
eyz-h-atar-m n-saf-- -ed-----i---t--ots -ize-? e---- a----- n------ k----- l----- x--- m----- e-z-h a-a-i- n-s-f-m k-d-'- l-r-o- x-t- m-z-h- ---------------------------------------------- eyzeh atarim nosafim keda'y lir'ot xots mizeh?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!