Разговорник

bg В града   »   it In città

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [venticinque]

In città

Изберете как искате да видите превода:   
български италиански Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. Vo---- an-ar- --la stazio-e. V----- a----- a--- s-------- V-r-e- a-d-r- a-l- s-a-i-n-. ---------------------------- Vorrei andare alla stazione. 0
Бих искал / искала да отида на летището. Vor-e--an--r- -l-’-e---o---. V----- a----- a------------- V-r-e- a-d-r- a-l-a-r-p-r-o- ---------------------------- Vorrei andare all’aeroporto. 0
Бих искал / искала да отида в центъра на града. V-r----and-r---n -e----. V----- a----- i- c------ V-r-e- a-d-r- i- c-n-r-. ------------------------ Vorrei andare in centro. 0
Как да стигна до гарата? Q-a- è-la st-a-a pe-----staz-on-? Q--- è l- s----- p-- l- s-------- Q-a- è l- s-r-d- p-r l- s-a-i-n-? --------------------------------- Qual è la strada per la stazione? 0
Как да стигна до летището? Q----- -- -tr--a-per---aero-o-t-? Q--- è l- s----- p-- l----------- Q-a- è l- s-r-d- p-r l-a-r-p-r-o- --------------------------------- Qual è la strada per l’aeroporto? 0
Как да стигна до центъра на града? Qu-l-- l- -tra------ -- ce-tro? Q--- è l- s----- p-- i- c------ Q-a- è l- s-r-d- p-r i- c-n-r-? ------------------------------- Qual è la strada per il centro? 0
Трябва ми такси. Ho------n-----un --ss-. H- b------ d- u- t----- H- b-s-g-o d- u- t-s-ì- ----------------------- Ho bisogno di un tassì. 0
Трябва ми карта на града. Mi ----e una -iantin--d-l-a---t-à. M- s---- u-- p------- d---- c----- M- s-r-e u-a p-a-t-n- d-l-a c-t-à- ---------------------------------- Mi serve una piantina della città. 0
Трябва ми хотел. M- -c---re -----b--g-. M- o------ u- a------- M- o-c-r-e u- a-b-r-o- ---------------------- Mi occorre un albergo. 0
Бих искал / искала да наема кола. V-rre- -ol-----r- u-- -a-c---a. V----- n--------- u-- m-------- V-r-e- n-l-g-i-r- u-a m-c-h-n-. ------------------------------- Vorrei noleggiare una macchina. 0
Ето кредитната ми карта. E-c- l--mia ca--a d- cr---t-. E--- l- m-- c---- d- c------- E-c- l- m-a c-r-a d- c-e-i-o- ----------------------------- Ecco la mia carta di credito. 0
Ето шофьорската ми книжка. E-co -a mi- pa--n--. E--- l- m-- p------- E-c- l- m-a p-t-n-e- -------------------- Ecco la mia patente. 0
Какво може да се види в града? Co-a -’- d- v-de-e--- c-t--? C--- c-- d- v----- i- c----- C-s- c-è d- v-d-r- i- c-t-à- ---------------------------- Cosa c’è da vedere in città? 0
Идете в стария град. V--a --l c-n--o-s--r---. V--- n-- c----- s------- V-d- n-l c-n-r- s-o-i-o- ------------------------ Vada nel centro storico. 0
Направете обиколка на града. Fa--i---- gir- --l---ci---. F----- u- g--- d---- c----- F-c-i- u- g-r- d-l-a c-t-à- --------------------------- Faccia un giro della città. 0
Идете на пристанището. V--a--l--o-to. V--- a- p----- V-d- a- p-r-o- -------------- Vada al porto. 0
Направете обиколка на пристанището. F--c---un-gir- -l -o-t-. F----- u- g--- a- p----- F-c-i- u- g-r- a- p-r-o- ------------------------ Faccia un giro al porto. 0
Какви други забележителности има ? Qu-li a--r--io-i-tu-is---h-------no --cor-? Q---- a--------- t--------- c- s--- a------ Q-a-i a-t-a-i-n- t-r-s-i-h- c- s-n- a-c-r-? ------------------------------------------- Quali attrazioni turistiche ci sono ancora? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!