Разговорник

bg В града   »   ka ქალაქში

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [ოცდახუთი]

25 [otsdakhuti]

ქალაქში

[kalakshi]

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. სა--ურ-ე მ-ნ--. ს------- მ----- ს-დ-უ-ზ- მ-ნ-ა- --------------- სადგურზე მინდა. 0
s----rze--i--a. s------- m----- s-d-u-z- m-n-a- --------------- sadgurze minda.
Бих искал / искала да отида на летището. აე---ო---- -ინ--. ა--------- მ----- ა-რ-პ-რ-შ- მ-ნ-ა- ----------------- აეროპორტში მინდა. 0
ae-op-ort'--i minda. a------------ m----- a-r-p-o-t-s-i m-n-a- -------------------- aerop'ort'shi minda.
Бих искал / искала да отида в центъра на града. ქა-აქის-ცენ--შ-----და. ქ------ ც------ მ----- ქ-ლ-ქ-ს ც-ნ-რ-ი მ-ნ-ა- ---------------------- ქალაქის ცენტრში მინდა. 0
k-la--- t-e--'-sh- mi---. k------ t--------- m----- k-l-k-s t-e-t-r-h- m-n-a- ------------------------- kalakis tsent'rshi minda.
Как да стигна до гарата? რ---რ -ი-იდე ს---ურამ--? რ---- მ----- ს---------- რ-გ-რ მ-ვ-დ- ს-დ-უ-ა-დ-? ------------------------ როგორ მივიდე სადგურამდე? 0
r-gor --vid--s-----a-d-? r---- m----- s---------- r-g-r m-v-d- s-d-u-a-d-? ------------------------ rogor mivide sadguramde?
Как да стигна до летището? რ-----მი--დე---რ-პო-ტ--დე? რ---- მ----- ა------------ რ-გ-რ მ-ვ-დ- ა-რ-პ-რ-ა-დ-? -------------------------- როგორ მივიდე აეროპორტამდე? 0
rog-----vi-e --r--'--t'amde? r---- m----- a-------------- r-g-r m-v-d- a-r-p-o-t-a-d-? ---------------------------- rogor mivide aerop'ort'amde?
Как да стигна до центъра на града? როგ-- -ი--დ- ქა-აქ-ს-ცე----მდ-? რ---- მ----- ქ------ ც--------- რ-გ-რ მ-ვ-დ- ქ-ლ-ქ-ს ც-ნ-რ-მ-ე- ------------------------------- როგორ მივიდე ქალაქის ცენტრამდე? 0
r-------vi-- k--a--s-----t'r---e? r---- m----- k------ t----------- r-g-r m-v-d- k-l-k-s t-e-t-r-m-e- --------------------------------- rogor mivide kalakis tsent'ramde?
Трябва ми такси. ტაქ-ი მჭი-დე--. ტ---- მ-------- ტ-ქ-ი მ-ი-დ-ბ-. --------------- ტაქსი მჭირდება. 0
t-a-s- m-h--rd-ba. t----- m---------- t-a-s- m-h-i-d-b-. ------------------ t'aksi mch'irdeba.
Трябва ми карта на града. ქ-ლა-ი---უკ----ი-დებ-. ქ------ რ--- მ-------- ქ-ლ-ქ-ს რ-კ- მ-ი-დ-ბ-. ---------------------- ქალაქის რუკა მჭირდება. 0
k---k-s r---a mch-ir----. k------ r---- m---------- k-l-k-s r-k-a m-h-i-d-b-. ------------------------- kalakis ruk'a mch'irdeba.
Трябва ми хотел. სას--მრ-----რდ---. ს------- მ-------- ს-ს-უ-რ- მ-ი-დ-ბ-. ------------------ სასტუმრო მჭირდება. 0
s--t-um-o--c-'i-----. s-------- m---------- s-s-'-m-o m-h-i-d-b-. --------------------- sast'umro mch'irdeba.
Бих искал / искала да наема кола. მ---- მ----ნ----------. მ---- მ------ ვ-------- მ-ნ-ა მ-ნ-ა-ა ვ-ქ-რ-ვ-. ----------------------- მინდა მანქანა ვიქირავო. 0
mi-da ma--an---i-i-avo. m---- m------ v-------- m-n-a m-n-a-a v-k-r-v-. ----------------------- minda mankana vikiravo.
Ето кредитната ми карта. აი, -ემი-საკ----ტ--ბ--ათ-. ა-- ჩ--- ს-------- ბ------ ა-, ჩ-მ- ს-კ-ე-ი-ო ბ-რ-თ-. -------------------------- აი, ჩემი საკრედიტო ბარათი. 0
a-- ----- s---r--i--- --r-t-. a-- c---- s---------- b------ a-, c-e-i s-k-r-d-t-o b-r-t-. ----------------------------- ai, chemi sak'redit'o barati.
Ето шофьорската ми книжка. ა-, ჩ--- მა----ს-მო-მ--ა. ა-- ჩ--- მ------ მ------- ა-, ჩ-მ- მ-რ-ვ-ს მ-წ-ო-ა- ------------------------- აი, ჩემი მართვის მოწმობა. 0
a-, c---- ma---i- -ot-'m-b-. a-- c---- m------ m--------- a-, c-e-i m-r-v-s m-t-'-o-a- ---------------------------- ai, chemi martvis mots'moba.
Какво може да се види в града? რ- ა-ის----აქში---ნახავ-? რ- ა--- ქ------ ს-------- რ- ა-ი- ქ-ლ-ქ-ი ს-ნ-ხ-ვ-? ------------------------- რა არის ქალაქში სანახავი? 0
r- ari- --la-sh- ---akh--i? r- a--- k------- s--------- r- a-i- k-l-k-h- s-n-k-a-i- --------------------------- ra aris kalakshi sanakhavi?
Идете в стария град. წა-ით-ძველ -ალ----! წ---- ძ--- ქ------- წ-დ-თ ძ-ე- ქ-ლ-ქ-ი- ------------------- წადით ძველ ქალაქში! 0
ts'a-it d---- --la-shi! t------ d---- k-------- t-'-d-t d-v-l k-l-k-h-! ----------------------- ts'adit dzvel kalakshi!
Направете обиколка на града. მ--წ-ვ-- ექს-ურ--- ---აქშ-! მ------- ე-------- ქ------- მ-ა-ყ-ე- ე-ს-უ-ს-ა ქ-ლ-ქ-ი- --------------------------- მოაწყვეთ ექსკურსია ქალაქში! 0
moa--'qvet------ur-i--ka-aks--! m--------- e--------- k-------- m-a-s-q-e- e-s-'-r-i- k-l-k-h-! ------------------------------- moats'qvet eksk'ursia kalakshi!
Идете на пристанището. წადით ნა-სა--ურში! წ---- ნ----------- წ-დ-თ ნ-ვ-ა-გ-რ-ი- ------------------ წადით ნავსადგურში! 0
t-'-d-t -avs-dgu-shi! t------ n------------ t-'-d-t n-v-a-g-r-h-! --------------------- ts'adit navsadgurshi!
Направете обиколка на пристанището. მოა---ე- -ქს-უ---ა--ა--ად-ურ-ი! მ------- ე-------- ნ----------- მ-ა-ყ-ე- ე-ს-უ-ს-ა ნ-ვ-ა-გ-რ-ი- ------------------------------- მოაწყვეთ ექსკურსია ნავსადგურში! 0
m------ve- -ksk-urs-a navsa-gu--h-! m--------- e--------- n------------ m-a-s-q-e- e-s-'-r-i- n-v-a-g-r-h-! ----------------------------------- moats'qvet eksk'ursia navsadgurshi!
Какви други забележителности има ? კიდე--რ- ს--ა-ა-ბე-ია? კ---- რ- ს------------ კ-დ-ვ რ- ს-ნ-ხ-ო-ე-ი-? ---------------------- კიდევ რა სანახაობებია? 0
k-id-v-ra ----khao-----? k----- r- s------------- k-i-e- r- s-n-k-a-b-b-a- ------------------------ k'idev ra sanakhaobebia?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!