Разговорник

bg В града   »   ku In the city

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [bîst û pênc]

In the city

Изберете как искате да видите превода:   
български кюрдски (курманджи) Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. E--dixw-zi- --çi- îstgeh- --ênê. E- d------- b---- î------ t----- E- d-x-a-i- b-ç-m î-t-e-a t-ê-ê- -------------------------------- Ez dixwazim biçim îstgeha trênê. 0
Бих искал / искала да отида на летището. E- di----i----çim bala-i-g---. E- d------- b---- b----------- E- d-x-a-i- b-ç-m b-l-f-r-e-ê- ------------------------------ Ez dixwazim biçim balafirgehê. 0
Бих искал / искала да отида в центъра на града. E- -i----i--b--i- na--n-- b---r. E- d------- b---- n------ b----- E- d-x-a-i- b-ç-m n-v-n-a b-j-r- -------------------------------- Ez dixwazim biçim navenda bajêr. 0
Как да стигна до гарата? E- --w--dik---m-b-çi- î-----a tr---? E- ç--- d------ b---- î------ t----- E- ç-w- d-k-r-m b-ç-m î-t-e-a t-ê-ê- ------------------------------------ Ez çawa dikarim biçim îstgeha trênê? 0
Как да стигна до летището? E- --wa---kar-m -iç---b--afir-ehê? E- ç--- d------ b---- b----------- E- ç-w- d-k-r-m b-ç-m b-l-f-r-e-ê- ---------------------------------- Ez çawa dikarim biçim balafirgehê? 0
Как да стигна до центъра на града? E- -------b-k---bim bi--m -al--i-ge--? E- ê ç--- b-------- b---- b----------- E- ê ç-w- b-k-r-b-m b-ç-m b-l-f-r-e-ê- -------------------------------------- Ez ê çawa bikaribim biçim balafirgehê? 0
Трябва ми такси. Mi---e--iy-k-pê--s---. M-- t------- p----- e- M-n t-x-i-e- p-w-s- e- ---------------------- Min texsiyek pêwîst e. 0
Трябва ми карта на града. Ji-m-n--e-ne-ş-y-k- b-jê- --w-st--. J- m-- r- n-------- b---- p----- e- J- m-n r- n-x-e-e-e b-j-r p-w-s- e- ----------------------------------- Ji min re nexşeyeke bajêr pêwîst e. 0
Трябва ми хотел. Ji -in-re-otêl-k-div-. J- m-- r- o----- d---- J- m-n r- o-ê-e- d-v-. ---------------------- Ji min re otêlek divê. 0
Бих искал / искала да наема кола. E- d-x--zim tir----l-kê ki----i---. E- d------- t---------- k--- b----- E- d-x-a-i- t-r-m-ê-e-ê k-r- b-k-m- ----------------------------------- Ez dixwazim tirimpêlekê kirê bikim. 0
Ето кредитната ми карта. V- -a-t- --n-e-qr---y-. V- q---- m-- e q------- V- q-r-a m-n e q-e-i-ê- ----------------------- Va qarta min e qrediyê. 0
Ето шофьорската ми книжка. V----o--meya m--. V- a-------- m--- V- a-o-a-e-a m-n- ----------------- Va ajonameya min. 0
Какво може да се види в града? L- baj-r---he-- -ê d--i-ê-he--? L- b---- c----- b- d----- h---- L- b-j-r c-h-k- b- d-t-n- h-y-? ------------------------------- Li bajêr cihekê bê dîtinê heye? 0
Идете в стария град. Biçin---ş---evn ---b-j--. B---- b--- k--- y- b----- B-ç-n b-ş- k-v- y- b-j-r- ------------------------- Biçin beşa kevn ya bajêr. 0
Направете обиколка на града. Ge-- -ajêr -iki-. G--- b---- b----- G-r- b-j-r b-k-n- ----------------- Gera bajêr bikin. 0
Идете на пристанището. B---n-bê-d-r-. B---- b------- B-ç-n b-n-e-ê- -------------- Biçin bênderê. 0
Направете обиколка на пристанището. Ger- bên--r--bi-i-. G--- b------ b----- G-r- b-n-e-ê b-k-n- ------------------- Gera bênderê bikin. 0
Какви други забележителности има ? Ci-e-- -i- -- -ê-a-î----i-ê-h-y-? C----- d-- y- h----- d----- h---- C-h-k- d-n y- h-j-y- d-t-n- h-y-? --------------------------------- Cihekî din yê hêjayî dîtinê heye? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!