Разговорник

bg В града   »   lv Pilsētā

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [divdesmit pieci]

Pilsētā

Изберете как искате да видите превода:   
български латвийски Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. E----l-- u- -t-ciju. E- v---- u- s------- E- v-l-s u- s-a-i-u- -------------------- Es vēlos uz staciju. 0
Бих искал / искала да отида на летището. Es-vē--s -- l--ost-. E- v---- u- l------- E- v-l-s u- l-d-s-u- -------------------- Es vēlos uz lidostu. 0
Бих искал / искала да отида в центъра на града. Es-v--os-u----l--t-- ce----. E- v---- u- p------- c------ E- v-l-s u- p-l-ē-a- c-n-r-. ---------------------------- Es vēlos uz pilsētas centru. 0
Как да стигна до гарата? Kā -s varu---kļ-t u- s---i-u? K- e- v--- n----- u- s------- K- e- v-r- n-k-ū- u- s-a-i-u- ----------------------------- Kā es varu nokļūt uz staciju? 0
Как да стигна до летището? K---- -a-----kļūt uz --do-tu? K- e- v--- n----- u- l------- K- e- v-r- n-k-ū- u- l-d-s-u- ----------------------------- Kā es varu nokļūt uz lidostu? 0
Как да стигна до центъра на града? K---- -aru nokļ-t -- pil-ēt---c--t-u? K- e- v--- n----- u- p------- c------ K- e- v-r- n-k-ū- u- p-l-ē-a- c-n-r-? ------------------------------------- Kā es varu nokļūt uz pilsētas centru? 0
Трябва ми такси. Man-i--ne-iec--------a--omet-s. M-- i- n----------- t---------- M-n i- n-p-e-i-š-m- t-k-o-e-r-. ------------------------------- Man ir nepieciešams taksometrs. 0
Трябва ми карта на града. M-- ir--e-ieci--ams --lsē-a----ā-s. M-- i- n----------- p------- p----- M-n i- n-p-e-i-š-m- p-l-ē-a- p-ā-s- ----------------------------------- Man ir nepieciešams pilsētas plāns. 0
Трябва ми хотел. M-- ---n--ieci-šama -----ī--. M-- i- n----------- v-------- M-n i- n-p-e-i-š-m- v-e-n-c-. ----------------------------- Man ir nepieciešama viesnīca. 0
Бих искал / искала да наема кола. Es-----s---ēt-auto-aš-nu. E- v---- ī--- a---------- E- v-l-s ī-ē- a-t-m-š-n-. ------------------------- Es vēlos īrēt automašīnu. 0
Ето кредитната ми карта. Te-i- ma-------ī------. T- i- m--- k----------- T- i- m-n- k-e-ī-k-r-e- ----------------------- Te ir mana kredītkarte. 0
Ето шофьорската ми книжка. T- i--man- aut-v--ī--j- ---i-----. T- i- m--- a----------- a--------- T- i- m-n- a-t-v-d-t-j- a-l-e-ī-a- ---------------------------------- Te ir mana autovadītāja apliecība. 0
Какво може да се види в града? K- -ar-p--sē---apska-ī-? K- v-- p------ a-------- K- v-r p-l-ē-ā a-s-a-ī-? ------------------------ Ko var pilsētā apskatīt? 0
Идете в стария град. Aiz--ie- -z ve---l----! A------- u- v---------- A-z-j-e- u- v-c-i-s-t-! ----------------------- Aizejiet uz vecpilsētu! 0
Направете обиколка на града. D-------s eks------ā--- p--sē--! D-------- e--------- p- p------- D-d-e-i-s e-s-u-s-j- p- p-l-ē-u- -------------------------------- Dodieties ekskursijā pa pilsētu! 0
Идете на пристанището. Aiz--i----z -s-u! A------- u- o---- A-z-j-e- u- o-t-! ----------------- Aizejiet uz ostu! 0
Направете обиколка на пристанището. Do--e---s -k-k--sijā-pa --t-! D-------- e--------- p- o---- D-d-e-i-s e-s-u-s-j- p- o-t-! ----------------------------- Dodieties ekskursijā pa ostu! 0
Какви други забележителности има ? K-d-- -evērī------enīgas v-e-a--t- --l-ir? K---- i-------- c------- v----- t- v-- i-- K-d-s i-v-r-b-s c-e-ī-a- v-e-a- t- v-l i-? ------------------------------------------ Kādas ievērības cienīgas vietas te vēl ir? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!