Разговорник

bg В града   »   pa ਸ਼ਹਿਰ ਵਿੱਚ

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [ਪੱਚੀ]

25 [Pacī]

ਸ਼ਹਿਰ ਵਿੱਚ

[śahira vica]

Изберете как искате да видите превода:   
български панджаби Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. ਮ-ਂ -ਟੇ-ਨ-ਜਾ-- ਚ--ੁੰਦ- /-ਚਾ-ੁੰਦੀ ਹਾ-। ਮ-- ਸ---- ਜ--- ਚ------ / ਚ------ ਹ--- ਮ-ਂ ਸ-ੇ-ਨ ਜ-ਣ- ਚ-ਹ-ੰ-ਾ / ਚ-ਹ-ੰ-ੀ ਹ-ਂ- ------------------------------------- ਮੈਂ ਸਟੇਸ਼ਨ ਜਾਣਾ ਚਾਹੁੰਦਾ / ਚਾਹੁੰਦੀ ਹਾਂ। 0
mai- saṭē---a -ā---c---dā---āh--- h-ṁ. m--- s------- j--- c------ c----- h--- m-i- s-ṭ-ś-n- j-ṇ- c-h-d-/ c-h-d- h-ṁ- -------------------------------------- maiṁ saṭēśana jāṇā cāhudā/ cāhudī hāṁ.
Бих искал / искала да отида на летището. ਮੈ- --ਾਈ--ੱਡੇ ਜ-ਣ--ਚ---------ਚ-ਹ------ਾਂ। ਮ-- ਹ--- ਅ--- ਜ--- ਚ------ / ਚ------ ਹ--- ਮ-ਂ ਹ-ਾ- ਅ-ਡ- ਜ-ਣ- ਚ-ਹ-ੰ-ਾ / ਚ-ਹ-ੰ-ੀ ਹ-ਂ- ----------------------------------------- ਮੈਂ ਹਵਾਈ ਅੱਡੇ ਜਾਣਾ ਚਾਹੁੰਦਾ / ਚਾਹੁੰਦੀ ਹਾਂ। 0
Maiṁ ----'- --ē jā-ā-cāhu--/-cāh-d- -āṁ. M--- h----- a-- j--- c------ c----- h--- M-i- h-v-'- a-ē j-ṇ- c-h-d-/ c-h-d- h-ṁ- ---------------------------------------- Maiṁ havā'ī aḍē jāṇā cāhudā/ cāhudī hāṁ.
Бих искал / искала да отида в центъра на града. ਮ---ਸ਼ਹ-ਰ ਜਾ------ੁੰ-- /--ਾਹ-ੰ---ਹ--। ਮ-- ਸ਼--- ਜ--- ਚ------ / ਚ------ ਹ--- ਮ-ਂ ਸ਼-ਿ- ਜ-ਣ- ਚ-ਹ-ੰ-ਾ / ਚ-ਹ-ੰ-ੀ ਹ-ਂ- ------------------------------------ ਮੈਂ ਸ਼ਹਿਰ ਜਾਣਾ ਚਾਹੁੰਦਾ / ਚਾਹੁੰਦੀ ਹਾਂ। 0
Mai- -a---- ---ā -āhu--/ c-hud- -āṁ. M--- ś----- j--- c------ c----- h--- M-i- ś-h-r- j-ṇ- c-h-d-/ c-h-d- h-ṁ- ------------------------------------ Maiṁ śahira jāṇā cāhudā/ cāhudī hāṁ.
Как да стигна до гарата? ਮੈ---ਟ-ਸ਼- ਕਿ--- ਜਾਵਾ-? ਮ-- ਸ---- ਕ---- ਜ----- ਮ-ਂ ਸ-ੇ-ਨ ਕ-ਵ-ਂ ਜ-ਵ-ਂ- ---------------------- ਮੈਂ ਸਟੇਸ਼ਨ ਕਿਵੇਂ ਜਾਵਾਂ? 0
M--- sa-----a-ki--ṁ -ā-āṁ? M--- s------- k---- j----- M-i- s-ṭ-ś-n- k-v-ṁ j-v-ṁ- -------------------------- Maiṁ saṭēśana kivēṁ jāvāṁ?
Как да стигна до летището? ਮੈ- -ਵ-- ਅੱਡੇ-ਕ-----ਜ-ਵਾਂ? ਮ-- ਹ--- ਅ--- ਕ---- ਜ----- ਮ-ਂ ਹ-ਾ- ਅ-ਡ- ਕ-ਵ-ਂ ਜ-ਵ-ਂ- -------------------------- ਮੈਂ ਹਵਾਈ ਅੱਡੇ ਕਿਵੇਂ ਜਾਵਾਂ? 0
M-iṁ-h-vā---aḍ--kivē- --v--? M--- h----- a-- k---- j----- M-i- h-v-'- a-ē k-v-ṁ j-v-ṁ- ---------------------------- Maiṁ havā'ī aḍē kivēṁ jāvāṁ?
Как да стигна до центъра на града? ਮ---ਸ਼ਹਿ--ਕ-----ਜ--ਾਂ? ਮ-- ਸ਼--- ਕ---- ਜ----- ਮ-ਂ ਸ਼-ਿ- ਕ-ਵ-ਂ ਜ-ਵ-ਂ- --------------------- ਮੈਂ ਸ਼ਹਿਰ ਕਿਵੇਂ ਜਾਵਾਂ? 0
M-i--ś----a ---ēṁ-jāvāṁ? M--- ś----- k---- j----- M-i- ś-h-r- k-v-ṁ j-v-ṁ- ------------------------ Maiṁ śahira kivēṁ jāvāṁ?
Трябва ми такси. ਮੈਨ----ੱ- ਟੈਕ-ੀ-ਚਾਹ--ੀ -ੈ। ਮ---- ਇ-- ਟ---- ਚ----- ਹ-- ਮ-ਨ-ੰ ਇ-ਕ ਟ-ਕ-ੀ ਚ-ਹ-ਦ- ਹ-। -------------------------- ਮੈਨੂੰ ਇੱਕ ਟੈਕਸੀ ਚਾਹੀਦੀ ਹੈ। 0
M-i-ū-ik--ṭ----sī-cā--dī h-i. M---- i-- ṭ------ c----- h--- M-i-ū i-a ṭ-i-a-ī c-h-d- h-i- ----------------------------- Mainū ika ṭaikasī cāhīdī hai.
Трябва ми карта на града. ਮੈਨ-ੰ ਸ਼ਹ---ਦਾ --ਕ-ਨਕਸ਼--ਚਾ-ੀ-- --। ਮ---- ਸ਼--- ਦ- ਇ-- ਨ--- ਚ----- ਹ-- ਮ-ਨ-ੰ ਸ਼-ਿ- ਦ- ਇ-ਕ ਨ-ਸ਼- ਚ-ਹ-ਦ- ਹ-। --------------------------------- ਮੈਨੂੰ ਸ਼ਹਿਰ ਦਾ ਇੱਕ ਨਕਸ਼ਾ ਚਾਹੀਦਾ ਹੈ। 0
Ma-n--śahi-- d----a --ka-ā-----dā -ai. M---- ś----- d- i-- n----- c----- h--- M-i-ū ś-h-r- d- i-a n-k-ś- c-h-d- h-i- -------------------------------------- Mainū śahira dā ika nakaśā cāhīdā hai.
Трябва ми хотел. ਮ--ੂ- ----ਹੋ---ਚਾਹ-ਦ--ਹ-। ਮ---- ਇ-- ਹ--- ਚ----- ਹ-- ਮ-ਨ-ੰ ਇ-ਕ ਹ-ਟ- ਚ-ਹ-ਦ- ਹ-। ------------------------- ਮੈਨੂੰ ਇੱਕ ਹੋਟਲ ਚਾਹੀਦਾ ਹੈ। 0
Mai-- i----ōṭa----āhīd- ha-. M---- i-- h----- c----- h--- M-i-ū i-a h-ṭ-l- c-h-d- h-i- ---------------------------- Mainū ika hōṭala cāhīdā hai.
Бих искал / искала да наема кола. ਮ-- -ੱ--ਗ-ਡ- -ਿ-ਾਏ ---ਲੈਣੀ ਹੈ। ਮ-- ਇ-- ਗ--- ਕ---- ਤ- ਲ--- ਹ-- ਮ-ਂ ਇ-ਕ ਗ-ਡ- ਕ-ਰ-ਏ ਤ- ਲ-ਣ- ਹ-। ------------------------------ ਮੈਂ ਇੱਕ ਗੱਡੀ ਕਿਰਾਏ ਤੇ ਲੈਣੀ ਹੈ। 0
M--ṁ--ka--aḍ- -i-ā-ē -- ----ī--ai. M--- i-- g--- k----- t- l---- h--- M-i- i-a g-ḍ- k-r-'- t- l-i-ī h-i- ---------------------------------- Maiṁ ika gaḍī kirā'ē tē laiṇī hai.
Ето кредитната ми карта. ਇ--ਮ-ਰਾ-ਕ੍ਰ-ਡ-- ਕ-ਰਡ-ਹੈ। ਇ- ਮ--- ਕ------ ਕ--- ਹ-- ਇ- ਮ-ਰ- ਕ-ਰ-ਡ-ਟ ਕ-ਰ- ਹ-। ------------------------ ਇਹ ਮੇਰਾ ਕ੍ਰੈਡਿਟ ਕਾਰਡ ਹੈ। 0
Iha---rā-k-aiḍ----k--aḍ- --i. I-- m--- k------- k----- h--- I-a m-r- k-a-ḍ-ṭ- k-r-ḍ- h-i- ----------------------------- Iha mērā kraiḍiṭa kāraḍa hai.
Ето шофьорската ми книжка. ਇਹ-ਮ--- ਲ-ਸ-ਂਸ -ੈ। ਇ- ਮ--- ਲ----- ਹ-- ਇ- ਮ-ਰ- ਲ-ਸ-ਂ- ਹ-। ------------------ ਇਹ ਮੇਰਾ ਲਈਸੈਂਸ ਹੈ। 0
Ih----rā -----ain---h-i. I-- m--- l--------- h--- I-a m-r- l-'-s-i-s- h-i- ------------------------ Iha mērā la'īsainsa hai.
Какво може да се види в града? ਸ਼ਹਿਰ ਵ--- ਵ------ਗ -ੀ - -ੀ ਹ-? ਸ਼--- ਵ--- ਵ--- ਯ-- ਕ- – ਕ- ਹ-- ਸ਼-ਿ- ਵ-ੱ- ਵ-ਖ- ਯ-ਗ ਕ- – ਕ- ਹ-? ------------------------------ ਸ਼ਹਿਰ ਵਿੱਚ ਵੇਖਣ ਯੋਗ ਕੀ – ਕੀ ਹੈ? 0
Śahi-a-v-ca-vēkhaṇ--y-ga -ī - kī h-i? Ś----- v--- v------ y--- k- – k- h--- Ś-h-r- v-c- v-k-a-a y-g- k- – k- h-i- ------------------------------------- Śahira vica vēkhaṇa yōga kī – kī hai?
Идете в стария град. ਤ--ੀਂ ਪੁ--ਣੇ-ਸ਼ਹ-ਰ ਵ-ੱਚ -ਾ-। ਤ---- ਪ----- ਸ਼--- ਵ--- ਜ--- ਤ-ਸ-ਂ ਪ-ਰ-ਣ- ਸ਼-ਿ- ਵ-ੱ- ਜ-ਓ- --------------------------- ਤੁਸੀਂ ਪੁਰਾਣੇ ਸ਼ਹਿਰ ਵਿੱਚ ਜਾਓ। 0
Tu--ṁ ---āṇē ---i-a v--a-jā'ō. T---- p----- ś----- v--- j---- T-s-ṁ p-r-ṇ- ś-h-r- v-c- j-'-. ------------------------------ Tusīṁ purāṇē śahira vica jā'ō.
Направете обиколка на града. ਤ------ਹ-----ਦ------ੋ। ਤ---- ਸ਼--- – ਦ--- ਕ--- ਤ-ਸ-ਂ ਸ਼-ਿ- – ਦ-ਸ਼- ਕ-ੋ- ---------------------- ਤੁਸੀਂ ਸ਼ਹਿਰ – ਦਰਸ਼ਨ ਕਰੋ। 0
T-sīṁ---h-r- – da--ś--- karō. T---- ś----- – d------- k---- T-s-ṁ ś-h-r- – d-r-ś-n- k-r-. ----------------------------- Tusīṁ śahira – daraśana karō.
Идете на пристанището. ਤ-ਸ-- -ੰ-ਰ-ਾ- -ੇ ---। ਤ---- ਬ------ ਤ- ਜ--- ਤ-ਸ-ਂ ਬ-ਦ-ਗ-ਹ ਤ- ਜ-ਓ- --------------------- ਤੁਸੀਂ ਬੰਦਰਗਾਹ ਤੇ ਜਾਓ। 0
Tus---b----ag--a tē -ā-ō. T---- b--------- t- j---- T-s-ṁ b-d-r-g-h- t- j-'-. ------------------------- Tusīṁ badaragāha tē jā'ō.
Направете обиколка на пристанището. ਤ--ੀ--ਬੰਦ-ਗਾਹ --ਦ-ਸ਼- ---। ਤ---- ਬ------ – ਦ--- ਕ--- ਤ-ਸ-ਂ ਬ-ਦ-ਗ-ਹ – ਦ-ਸ਼- ਕ-ੋ- ------------------------- ਤੁਸੀਂ ਬੰਦਰਗਾਹ – ਦਰਸ਼ਨ ਕਰੋ। 0
T--ī- bad-ra-ā---–-d-raś--- ---ō. T---- b--------- – d------- k---- T-s-ṁ b-d-r-g-h- – d-r-ś-n- k-r-. --------------------------------- Tusīṁ badaragāha – daraśana karō.
Какви други забележителности има ? ਇ--ੋ-----ਾ- -ੋਰ-ਦੇ-ਣ ਲਾਇ- -ੀ---? ਇ---- ਬ---- ਹ-- ਦ--- ਲ--- ਕ- ਹ-- ਇ-ਤ-ਂ ਬ-ਨ-ਂ ਹ-ਰ ਦ-ਖ- ਲ-ਇ- ਕ- ਹ-? -------------------------------- ਇਸਤੋਂ ਬਿਨਾਂ ਹੋਰ ਦੇਖਣ ਲਾਇਕ ਕੀ ਹੈ? 0
Isa-ō- bi-ā---ōr- -ēk-aṇa l-'-k--k----i? I----- b---- h--- d------ l----- k- h--- I-a-ō- b-n-ṁ h-r- d-k-a-a l-'-k- k- h-i- ---------------------------------------- Isatōṁ bināṁ hōra dēkhaṇa lā'ika kī hai?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!