Разговорник

bg В града   »   pl W mieście

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [dwadzieścia pięć]

W mieście

Изберете как искате да видите превода:   
български полски Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. C-c--łb-m /-Chci-ł-b-m do-t-ć-się ---dw-rz--. C-------- / C--------- d----- s-- n- d------- C-c-a-b-m / C-c-a-a-y- d-s-a- s-ę n- d-o-z-c- --------------------------------------------- Chciałbym / Chciałabym dostać się na dworzec. 0
Бих искал / искала да отида на летището. C-c-----m - --ciałabym d-s-ać s------lo-ni---. C-------- / C--------- d----- s-- n- l-------- C-c-a-b-m / C-c-a-a-y- d-s-a- s-ę n- l-t-i-k-. ---------------------------------------------- Chciałbym / Chciałabym dostać się na lotnisko. 0
Бих искал / искала да отида в центъра на града. C-ci-łby--------ałab-m-d-st----i- -o-ce-tr-m miasta. C-------- / C--------- d----- s-- d- c------ m------ C-c-a-b-m / C-c-a-a-y- d-s-a- s-ę d- c-n-r-m m-a-t-. ---------------------------------------------------- Chciałbym / Chciałabym dostać się do centrum miasta. 0
Как да стигна до гарата? Jak dot-- -- d----a? J-- d---- d- d------ J-k d-t-ę d- d-o-c-? -------------------- Jak dotrę do dworca? 0
Как да стигна до летището? Jak-d---ę na -o----ko. J-- d---- n- l-------- J-k d-t-ę n- l-t-i-k-. ---------------------- Jak dotrę na lotnisko. 0
Как да стигна до центъра на града? Jak -o-r--d-------u- mias--? J-- d---- d- c------ m------ J-k d-t-ę d- c-n-r-m m-a-t-? ---------------------------- Jak dotrę do centrum miasta? 0
Трябва ми такси. Po-rzeb-- mi -es--t--só--a. P-------- m- j--- t-------- P-t-z-b-a m- j-s- t-k-ó-k-. --------------------------- Potrzebna mi jest taksówka. 0
Трябва ми карта на града. Po---e--y -i j-s---lan ---s--. P-------- m- j--- p--- m------ P-t-z-b-y m- j-s- p-a- m-a-t-. ------------------------------ Potrzebny mi jest plan miasta. 0
Трябва ми хотел. P--r-ebny--- -e------el. P-------- m- j--- h----- P-t-z-b-y m- j-s- h-t-l- ------------------------ Potrzebny mi jest hotel. 0
Бих искал / искала да наема кола. C--i---y- /-C-ci---b-m -y-ożyczy---amoc--d. C-------- / C--------- w--------- s-------- C-c-a-b-m / C-c-a-a-y- w-p-ż-c-y- s-m-c-ó-. ------------------------------------------- Chciałbym / Chciałabym wypożyczyć samochód. 0
Ето кредитната ми карта. T- --s--moja-karta--red--owa. T- j--- m--- k---- k--------- T- j-s- m-j- k-r-a k-e-y-o-a- ----------------------------- Tu jest moja karta kredytowa. 0
Ето шофьорската ми книжка. Tu je-- --j--pra----az--. T- j--- m--- p---- j----- T- j-s- m-j- p-a-o j-z-y- ------------------------- Tu jest moje prawo jazdy. 0
Какво може да се види в града? C- m-ż---o--j--e- --ty- -ie-c--? C- m---- o------- w t-- m------- C- m-ż-a o-e-r-e- w t-m m-e-c-e- -------------------------------- Co można obejrzeć w tym mieście? 0
Идете в стария град. P-os-ę-p--ść--a st-r-wk-- /-N-e---pa--/ -----idz-- ---s-a--w--. P----- p---- n- s-------- / N---- p-- / p--- i---- n- s-------- P-o-z- p-j-ć n- s-a-ó-k-. / N-e-h p-n / p-n- i-z-e n- s-a-ó-k-. --------------------------------------------------------------- Proszę pójść na starówkę. / Niech pan / pani idzie na starówkę. 0
Направете обиколка на града. P-o----w--------ę--a prze---d-kę p--m------. P----- w----- s-- n- p---------- p- m------- P-o-z- w-b-a- s-ę n- p-z-j-ż-ż-ę p- m-e-c-e- -------------------------------------------- Proszę wybrać się na przejażdżkę po mieście. 0
Идете на пристанището. Pro--ę---j-ć -o-port-. /-Ni-ch --- --pa-- -dz-e-do---rt-. P----- p---- d- p----- / N---- p-- / p--- i---- d- p----- P-o-z- p-j-ć d- p-r-u- / N-e-h p-n / p-n- i-z-e d- p-r-u- --------------------------------------------------------- Proszę pójść do portu. / Niech pan / pani idzie do portu. 0
Направете обиколка на пристанището. P--szę---brać--ię -a prze----żk--po ----ie. P----- w----- s-- n- p---------- p- p------ P-o-z- w-b-a- s-ę n- p-z-j-ż-ż-ę p- p-r-i-. ------------------------------------------- Proszę wybrać się na przejażdżkę po porcie. 0
Какви други забележителности има ? Co --r------z-z---oba---ć? C- w---- j------ z-------- C- w-r-o j-s-c-e z-b-c-y-? -------------------------- Co warto jeszcze zobaczyć? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!