Разговорник

bg В града   »   tr Şehirde

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [yirmi beş]

Şehirde

Изберете как искате да видите превода:   
български турски Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. Tr-n-i-tas--nuna--i--ek -----oru-. T--- i---------- g----- i--------- T-e- i-t-s-o-u-a g-t-e- i-t-y-r-m- ---------------------------------- Tren istasyonuna gitmek istiyorum. 0
Бих искал / искала да отида на летището. H-valim-nı-a -itm-k is-i-o-um. H----------- g----- i--------- H-v-l-m-n-n- g-t-e- i-t-y-r-m- ------------------------------ Havalimanına gitmek istiyorum. 0
Бих искал / искала да отида в центъра на града. Ş-h-r ---k-z--e-g--mek-i-t-yoru-. Ş---- m-------- g----- i--------- Ş-h-r m-r-e-i-e g-t-e- i-t-y-r-m- --------------------------------- Şehir merkezine gitmek istiyorum. 0
Как да стигна до гарата? Tr-n--s--syon-n----s-- -i---im? T--- i---------- n---- g------- T-e- i-t-s-o-u-a n-s-l g-d-r-m- ------------------------------- Tren istasyonuna nasıl giderim? 0
Как да стигна до летището? Ha-a-im-nı-- -as-- ---er--? H----------- n---- g------- H-v-l-m-n-n- n-s-l g-d-r-m- --------------------------- Havalimanına nasıl giderim? 0
Как да стигна до центъра на града? Şehir -e--ezine-n-sı- --de-i-? Ş---- m-------- n---- g------- Ş-h-r m-r-e-i-e n-s-l g-d-r-m- ------------------------------ Şehir merkezine nasıl giderim? 0
Трябва ми такси. B-r t-k-i---ih--ya-ı--v--. B-- t------ i-------- v--- B-r t-k-i-e i-t-y-c-m v-r- -------------------------- Bir taksiye ihtiyacım var. 0
Трябва ми карта на града. Bir---hi--harit----a i-ti----m----. B-- ş---- h--------- i-------- v--- B-r ş-h-r h-r-t-s-n- i-t-y-c-m v-r- ----------------------------------- Bir şehir haritasına ihtiyacım var. 0
Трябва ми хотел. B------l-----i--c-- va-. B-- o---- i-------- v--- B-r o-e-e i-t-y-c-m v-r- ------------------------ Bir otele ihtiyacım var. 0
Бих искал / искала да наема кола. Bir --a-- k---lama--is-iy--um. B-- a---- k-------- i--------- B-r a-a-a k-r-l-m-k i-t-y-r-m- ------------------------------ Bir araba kiralamak istiyorum. 0
Ето кредитната ми карта. İ-------d-----t--. İ--- k---- k------ İ-t- k-e-i k-r-ı-. ------------------ İşte kredi kartım. 0
Ето шофьорската ми книжка. İ-te-sür-cü be-g-m. İ--- s----- b------ İ-t- s-r-c- b-l-e-. ------------------- İşte sürücü belgem. 0
Какво може да се види в града? Ş-hi--e-g-rü--ce--n- -ar? Ş------ g-------- n- v--- Ş-h-r-e g-r-l-c-k n- v-r- ------------------------- Şehirde görülecek ne var? 0
Идете в стария град. Ş---i----k----sm-na gi-iniz. Ş----- e--- k------ g------- Ş-h-i- e-k- k-s-ı-a g-d-n-z- ---------------------------- Şehrin eski kısmına gidiniz. 0
Направете обиколка на града. Şehi---ur--atı-ı-. Ş---- t--- a------ Ş-h-r t-r- a-ı-ı-. ------------------ Şehir turu atınız. 0
Идете на пристанището. Li-ana-------z. L----- g------- L-m-n- g-d-n-z- --------------- Limana gidiniz. 0
Направете обиколка на пристанището. Li-----uru --p-nı-. L---- t--- y------- L-m-n t-r- y-p-n-z- ------------------- Liman turu yapınız. 0
Какви други забележителности има ? G-r--m------ğer b---a --l-r---r? G-------- d---- b---- n---- v--- G-r-l-e-e d-ğ-r b-ş-a n-l-r v-r- -------------------------------- Görülmeye değer başka neler var? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!