Разговорник

bg В хотела – Пристигане   »   be У гасцініцы – прыбыццё

27 [двайсет и седем]

В хотела – Пристигане

В хотела – Пристигане

27 [дваццаць сем]

27 [dvatstsats’ sem]

У гасцініцы – прыбыццё

[U gastsіnіtsy – prybytstse]

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Имате ли свободна стая? У---с-ё-ц--в---н- ну-а-? У В-- ё--- в----- н----- У В-с ё-ц- в-л-н- н-м-р- ------------------------ У Вас ёсць вольны нумар? 0
U V----os--’----’n------r? U V-- y----- v----- n----- U V-s y-s-s- v-l-n- n-m-r- -------------------------- U Vas yosts’ vol’ny numar?
Аз запазих стая. Я-за--а-ір---ў - -а---ні-а-а-а---м--. Я з----------- / з------------ н----- Я з-б-а-і-а-а- / з-б-а-і-а-а-а н-м-р- ------------------------------------- Я забраніраваў / забраніравала нумар. 0
Ya-za----і-av-- --z-b-anі-----a n---r. Y- z----------- / z------------ n----- Y- z-b-a-і-a-a- / z-b-a-і-a-a-a n-m-r- -------------------------------------- Ya zabranіravau / zabranіravala numar.
Името ми е Мюлер. Ма----о-віш-а---М-л-р. М-- п-------- – М----- М-ё п-о-в-ш-а – М-л-р- ---------------------- Маё прозвішча – Мюлер. 0
M-- -------h-h- ---y-ler. M-- p---------- – M------ M-e p-o-v-s-c-a – M-u-e-. ------------------------- Mae prozvіshcha – Myuler.
Трябва ми единична стая. Мн---атрэбн- аднамесн- н-м-р. М-- п------- а-------- н----- М-е п-т-э-н- а-н-м-с-ы н-м-р- ----------------------------- Мне патрэбны аднамесны нумар. 0
M-- --tr--ny-a--a-e-ny--uma-. M-- p------- a-------- n----- M-e p-t-e-n- a-n-m-s-y n-m-r- ----------------------------- Mne patrebny adnamesny numar.
Трябва ми двойна стая. Мне-па-----ы д-у--есны нум--. М-- п------- д-------- н----- М-е п-т-э-н- д-у-м-с-ы н-м-р- ----------------------------- Мне патрэбны двухмесны нумар. 0
M---pa-r--n--dv-khmesn- ---a-. M-- p------- d--------- n----- M-e p-t-e-n- d-u-h-e-n- n-m-r- ------------------------------ Mne patrebny dvukhmesny numar.
Колко струва стаята за една нощ? К-ль-----ш-у--ну-а------дну н--? К----- к----- н---- н- а--- н--- К-л-к- к-ш-у- н-м-р н- а-н- н-ч- -------------------------------- Колькі каштуе нумар на адну ноч? 0
K----і-k--htu- --m-r-na-a-nu---ch? K----- k------ n---- n- a--- n---- K-l-k- k-s-t-e n-m-r n- a-n- n-c-? ---------------------------------- Kol’kі kashtue numar na adnu noch?
Бих желал / желала стая с баня. Я----еў-бы-/-хац-ла----нум-- - -ан--м-па--е-. Я х---- б- / х----- б- н---- з в----- п------ Я х-ц-ў б- / х-ц-л- б- н-м-р з в-н-ы- п-к-е-. --------------------------------------------- Я хацеў бы / хацела бы нумар з ванным пакоем. 0
Ya k--t-e---y / -h--se-a-b- nu-ar z-v--nym--akoe-. Y- k------ b- / k------- b- n---- z v----- p------ Y- k-a-s-u b- / k-a-s-l- b- n-m-r z v-n-y- p-k-e-. -------------------------------------------------- Ya khatseu by / khatsela by numar z vannym pakoem.
Бих желал / желала стая с душ. Я---цеў--ы / хац-ла--ы ну--р - д----. Я х---- б- / х----- б- н---- з д----- Я х-ц-ў б- / х-ц-л- б- н-м-р з д-ш-м- ------------------------------------- Я хацеў бы / хацела бы нумар з душам. 0
Y--k-----u-by /-k-a--e-a--y-n-m---z dus---. Y- k------ b- / k------- b- n---- z d------ Y- k-a-s-u b- / k-a-s-l- b- n-m-r z d-s-a-. ------------------------------------------- Ya khatseu by / khatsela by numar z dusham.
Може ли да видя стаята? М-г--я -б-чы-ь нума-? М--- я ў------ н----- М-г- я ў-а-ы-ь н-м-р- --------------------- Магу я ўбачыць нумар? 0
Ma-- ya -b------- -uma-? M--- y- u-------- n----- M-g- y- u-a-h-t-’ n-m-r- ------------------------ Magu ya ubachyts’ numar?
Има ли тук гараж? Ц- -сц--т-- --раж? Ц- ё--- т-- г----- Ц- ё-ц- т-т г-р-ж- ------------------ Ці ёсць тут гараж? 0
Ts--y---s--tu- -araz-? T-- y----- t-- g------ T-і y-s-s- t-t g-r-z-? ---------------------- Tsі yosts’ tut garazh?
Има ли тук сейф? Ц- -с-ь---т-с---? Ц- ё--- т-- с---- Ц- ё-ц- т-т с-й-? ----------------- Ці ёсць тут сейф? 0
T---y-s--’ t-----y-? T-- y----- t-- s---- T-і y-s-s- t-t s-y-? -------------------- Tsі yosts’ tut seyf?
Има ли тук факс? Ці---ць -у--фак-? Ц- ё--- т-- ф---- Ц- ё-ц- т-т ф-к-? ----------------- Ці ёсць тут факс? 0
T-- ---t----ut fak-? T-- y----- t-- f---- T-і y-s-s- t-t f-k-? -------------------- Tsі yosts’ tut faks?
Добре, ще взема стаята. Доб------па--ля-с- ў-гэ-------ары. Д----- я п-------- ў г---- н------ Д-б-а- я п-с-л-ю-я ў г-т-м н-м-р-. ---------------------------------- Добра, я пасяляюся ў гэтым нумары. 0
D-br-,-y- ---y----y--y--------m -----y. D----- y- p------------ u g---- n------ D-b-a- y- p-s-a-y-y-s-a u g-t-m n-m-r-. --------------------------------------- Dobra, ya pasyalyayusya u getym numary.
Ето ключовете. Во----лю--. В--- к----- В-с- к-ю-ы- ----------- Вось ключы. 0
V-s’-kly----. V--- k------- V-s- k-y-c-y- ------------- Vos’ klyuchy.
Това е багажат ми. Во-ь м------аж. В--- м-- б----- В-с- м-й б-г-ж- --------------- Вось мой багаж. 0
Vos---o--b----h. V--- m-- b------ V-s- m-y b-g-z-. ---------------- Vos’ moy bagazh.
В колко часа е закуската? А --о--г-д-і-е---е-а-не? А я--- г------ с-------- А я-о- г-д-і-е с-е-а-н-? ------------------------ А якой гадзіне снеданне? 0
A-ya----g-d--n--sn-dan--? A y---- g------ s-------- A y-k-y g-d-і-e s-e-a-n-? ------------------------- A yakoy gadzіne snedanne?
В колко часа е обядът? А я--й-га-з-не-аб--? А я--- г------ а---- А я-о- г-д-і-е а-е-? -------------------- А якой гадзіне абед? 0
A--a--y----zіn--abe-? A y---- g------ a---- A y-k-y g-d-і-e a-e-? --------------------- A yakoy gadzіne abed?
В колко часа е вечерята? А---ой гад-і-- ---э-а? А я--- г------ в------ А я-о- г-д-і-е в-ч-р-? ---------------------- А якой гадзіне вячэра? 0
A-y-k-y-g--zіn-----cher-? A y---- g------ v-------- A y-k-y g-d-і-e v-a-h-r-? ------------------------- A yakoy gadzіne vyachera?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Почивките са важни за успешното учене

Тези, които искат да учат успешно трябва да правят чести почивки! Нови научни изследвания са стигнали до това заключение. Учени са изследвали фазите на учене. Като в този процес са симулирали различни учебни ситуации. Ние абсорбираме информацията най-добре когато е разбита на малки парченца. Това означава, че не трябва да научаваме твърде много наведнъж. Винаги трябва да правим паузи между учебните раздели. Нашият успех в обучението също буквално зависи от биохимичните процеси. Тези процеси протичат в мозъка. Те определят нашия оптимален учебен ритъм. Когато учим нещо ново, мозъкът ни освобождава определени вещества. Тези вещества влияят върху активността на нашите мозъчни клетки. Два различни специфични ензима играят важна роля в този процес. Те се освобождават, когато се учи ново съдържание. Но те не се освобождават заедно. Тяхното въздействие се развива със закъснение. Ние учим най-добре, обаче, когато двата ензима присъстват едновременно. И нашият успех се увеличава значително, когато правим паузи по-често. Така че има смисъл да се правят вариации в дължината на отделните учебни фази. Също е добре да варира и дължината на почивката. В идеалния случай, в началото е добре да се направят две почивки от по десет минути. След това една пауза от пет минути. А след това да се направи 30-минутна почивка. По време на почивките, нашият мозък запомня новото съдържание по-добре. По време на почивките трябва да напуснете работно си място. Също така е добра идея да се движите докато почивате. Така че, правете кратки разходки между учебните части! И не се чувствайте зле - дори и тогава Вие учите!
Знаете ли, че?
Литовският принадлежи към балтийските езици. Говори се от повече от 3 милиона души. Те живеят в Литва, Беларус и Полша. Литовският е по-тясно свързан само с латвийския. Въпреки че Литва е сравнително малка страна, езикът се разделя на много диалекти. Литовски се пише с латински букви, но има и някои специални знаци. Типични са многото двойни гласни. Съществуват и няколко варианта на гласните, като например къси, дълги и носови. Произношението на литовски не е трудно. Значително по-сложно е ударението, тъй като е променливо. Това ще рече, че то зависи от граматичната форма на думата. Интересно е, че литовският е много архаичен език. Счита се, че това е езикът, който най-малко се е отклонил от праезика си. Това означава, че той силно наподобява първия индоевропейски език. Който иска да знае как са говорили нашите предци, трябва да учи литовски ...