Разговорник

bg В хотела – Пристигане   »   el Στο ξενοδοχείο – άφιξη

27 [двайсет и седем]

В хотела – Пристигане

В хотела – Пристигане

27 [είκοσι επτά]

27 [eíkosi eptá]

Στο ξενοδοχείο – άφιξη

[Sto xenodocheío – áphixē]

Изберете как искате да видите превода:   
български гръцки Играйте Повече
Имате ли свободна стая? Έ-ετ-----ύθε-ο--ω---ιο; Έ---- ε------- δ------- Έ-ε-ε ε-ε-θ-ρ- δ-μ-τ-ο- ----------------------- Έχετε ελεύθερο δωμάτιο; 0
É-hete-e-eú-he-o---má--o? É----- e-------- d------- É-h-t- e-e-t-e-o d-m-t-o- ------------------------- Échete eleúthero dōmátio?
Аз запазих стая. Έ-- --ν-ι-κ---------- έ---δ-μάτι-. Έ-- κ---- κ------ γ-- έ-- δ------- Έ-ω κ-ν-ι κ-ά-η-η γ-α έ-α δ-μ-τ-ο- ---------------------------------- Έχω κάνει κράτηση για ένα δωμάτιο. 0
É--ō ---e- -r---s---i- é-a---m----. É--- k---- k------ g-- é-- d------- É-h- k-n-i k-á-ē-ē g-a é-a d-m-t-o- ----------------------------------- Échō kánei krátēsē gia éna dōmátio.
Името ми е Мюлер. Τ- όν----μο- -ίνα-----l-r. Τ- ό---- μ-- ε---- M------ Τ- ό-ο-ά μ-υ ε-ν-ι M-l-e-. -------------------------- Το όνομά μου είναι Müller. 0
To --omá --u-eín-- --lle-. T- ó---- m-- e---- M------ T- ó-o-á m-u e-n-i M-l-e-. -------------------------- To ónomá mou eínai Müller.
Трябва ми единична стая. Χρε----μ-- έ-α--ον---ι-ο--ω---ι-. Χ--------- έ-- μ-------- δ------- Χ-ε-ά-ο-α- έ-α μ-ν-κ-ι-ο δ-μ-τ-ο- --------------------------------- Χρειάζομαι ένα μονόκλινο δωμάτιο. 0
C---iá---ai ----mon---ino-d----io. C---------- é-- m-------- d------- C-r-i-z-m-i é-a m-n-k-i-o d-m-t-o- ---------------------------------- Chreiázomai éna monóklino dōmátio.
Трябва ми двойна стая. Χρ----ομαι -ν--------- -ω-ά--ο. Χ--------- έ-- δ------ δ------- Χ-ε-ά-ο-α- έ-α δ-κ-ι-ο δ-μ-τ-ο- ------------------------------- Χρειάζομαι ένα δίκλινο δωμάτιο. 0
C-r-iá----i é-- dí-l-no--ōmá-i-. C---------- é-- d------ d------- C-r-i-z-m-i é-a d-k-i-o d-m-t-o- -------------------------------- Chreiázomai éna díklino dōmátio.
Колко струва стаята за една нощ? Π-----ο-τίζει ---ι-νυκτέ-ε-σ-; Π--- κ------- η δ------------- Π-σ- κ-σ-ί-ε- η δ-α-υ-τ-ρ-υ-η- ------------------------------ Πόσο κοστίζει η διανυκτέρευση; 0
P--- ---tí-ei-ē d-a---tére-s-? P--- k------- ē d------------- P-s- k-s-í-e- ē d-a-y-t-r-u-ē- ------------------------------ Póso kostízei ē dianyktéreusē?
Бих желал / желала стая с баня. Θα--θε-- -ν- ------- μ- μ-ά---. Θ- ή---- έ-- δ------ μ- μ------ Θ- ή-ε-α έ-α δ-μ-τ-ο μ- μ-ά-ι-. ------------------------------- Θα ήθελα ένα δωμάτιο με μπάνιο. 0
T-a -the-- --a --mát----e mpá--o. T-- ḗ----- é-- d------ m- m------ T-a ḗ-h-l- é-a d-m-t-o m- m-á-i-. --------------------------------- Tha ḗthela éna dōmátio me mpánio.
Бих желал / желала стая с душ. Θα-ή-ε------ δ--------ε-----ζι-ρ-. Θ- ή---- έ-- δ------ μ- ν--------- Θ- ή-ε-α έ-α δ-μ-τ-ο μ- ν-ο-ζ-έ-α- ---------------------------------- Θα ήθελα ένα δωμάτιο με ντουζιέρα. 0
Th- -t--la éna---m--i- me-n--uzi---. T-- ḗ----- é-- d------ m- n--------- T-a ḗ-h-l- é-a d-m-t-o m- n-o-z-é-a- ------------------------------------ Tha ḗthela éna dōmátio me ntouziéra.
Може ли да видя стаята? Μ-ο-ώ -α--ω--ο---μ-τιο; Μ---- ν- δ- τ- δ------- Μ-ο-ώ ν- δ- τ- δ-μ-τ-ο- ----------------------- Μπορώ να δω το δωμάτιο; 0
M-o-ṓ -a--ō-t- -ōmá-io? M---- n- d- t- d------- M-o-ṓ n- d- t- d-m-t-o- ----------------------- Mporṓ na dō to dōmátio?
Има ли тук гараж? Υπά---- --α-άζ-εδώ; Υ------ γ----- ε--- Υ-ά-χ-ι γ-α-ά- ε-ώ- ------------------- Υπάρχει γκαράζ εδώ; 0
Y------- n-a--z-edṓ? Y------- n----- e--- Y-á-c-e- n-a-á- e-ṓ- -------------------- Ypárchei nkaráz edṓ?
Има ли тук сейф? Υπ--χει--ρημ-τ--ιβ-τ-ο--δ-; Υ------ χ------------- ε--- Υ-ά-χ-ι χ-η-α-ο-ι-ώ-ι- ε-ώ- --------------------------- Υπάρχει χρηματοκιβώτιο εδώ; 0
Yp----ei---r--at----ṓ-io-e-ṓ? Y------- c-------------- e--- Y-á-c-e- c-r-m-t-k-b-t-o e-ṓ- ----------------------------- Ypárchei chrēmatokibṓtio edṓ?
Има ли тук факс? Υ-άρχ-- φ-- εδ-; Υ------ φ-- ε--- Υ-ά-χ-ι φ-ξ ε-ώ- ---------------- Υπάρχει φαξ εδώ; 0
Yp-r---i-ph-----ṓ? Y------- p--- e--- Y-á-c-e- p-a- e-ṓ- ------------------ Ypárchei phax edṓ?
Добре, ще взема стаята. Ε----ε---θ------λε--ω-το ----τ-ο. Ε------- θ- τ- κ----- τ- δ------- Ε-τ-ξ-ι- θ- τ- κ-ε-σ- τ- δ-μ-τ-ο- --------------------------------- Εντάξει, θα το κλείσω το δωμάτιο. 0
Ent--ei----a-t--kl--------d-mát--. E------- t-- t- k----- t- d------- E-t-x-i- t-a t- k-e-s- t- d-m-t-o- ---------------------------------- Entáxei, tha to kleísō to dōmátio.
Ето ключовете. Ορ-σ----α-κ--ιδ--. Ο----- τ- κ------- Ο-ί-τ- τ- κ-ε-δ-ά- ------------------ Ορίστε τα κλειδιά. 0
O-í-t--ta---e-d--. O----- t- k------- O-í-t- t- k-e-d-á- ------------------ Oríste ta kleidiá.
Това е багажат ми. Αυ--- -ίνα- -ι α-ο-κ-υ---μου. Α---- ε---- ο- α-------- μ--- Α-τ-ς ε-ν-ι ο- α-ο-κ-υ-ς μ-υ- ----------------------------- Αυτές είναι οι αποσκευές μου. 0
Aut-- -ínai--i apo---u-s --u. A---- e---- o- a-------- m--- A-t-s e-n-i o- a-o-k-u-s m-u- ----------------------------- Autés eínai oi aposkeués mou.
В колко часа е закуската? Τι-ώρα σ---ί-ετα---- --ωι-ό; Τ- ώ-- σ--------- τ- π------ Τ- ώ-α σ-ρ-ί-ε-α- τ- π-ω-ν-; ---------------------------- Τι ώρα σερβίρεται το πρωινό; 0
T------serbíre-a- to-prōi-ó? T- ṓ-- s--------- t- p------ T- ṓ-a s-r-í-e-a- t- p-ō-n-? ---------------------------- Ti ṓra serbíretai to prōinó?
В колко часа е обядът? Τι ώ------β--ετ----ο -εσ-μερ-αν-; Τ- ώ-- σ--------- τ- μ----------- Τ- ώ-α σ-ρ-ί-ε-α- τ- μ-σ-μ-ρ-α-ό- --------------------------------- Τι ώρα σερβίρεται το μεσημεριανό; 0
T-------erb--etai -o-mes----ia-ó? T- ṓ-- s--------- t- m----------- T- ṓ-a s-r-í-e-a- t- m-s-m-r-a-ó- --------------------------------- Ti ṓra serbíretai to mesēmerianó?
В колко часа е вечерята? Τι ώρ--σερβ-ρετα- -- β-α---ό; Τ- ώ-- σ--------- τ- β------- Τ- ώ-α σ-ρ-ί-ε-α- τ- β-α-ι-ό- ----------------------------- Τι ώρα σερβίρεται το βραδινό; 0
T--ṓr----r-í-e--i--o-b-a-in-? T- ṓ-- s--------- t- b------- T- ṓ-a s-r-í-e-a- t- b-a-i-ó- ----------------------------- Ti ṓra serbíretai to bradinó?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Почивките са важни за успешното учене

Тези, които искат да учат успешно трябва да правят чести почивки! Нови научни изследвания са стигнали до това заключение. Учени са изследвали фазите на учене. Като в този процес са симулирали различни учебни ситуации. Ние абсорбираме информацията най-добре когато е разбита на малки парченца. Това означава, че не трябва да научаваме твърде много наведнъж. Винаги трябва да правим паузи между учебните раздели. Нашият успех в обучението също буквално зависи от биохимичните процеси. Тези процеси протичат в мозъка. Те определят нашия оптимален учебен ритъм. Когато учим нещо ново, мозъкът ни освобождава определени вещества. Тези вещества влияят върху активността на нашите мозъчни клетки. Два различни специфични ензима играят важна роля в този процес. Те се освобождават, когато се учи ново съдържание. Но те не се освобождават заедно. Тяхното въздействие се развива със закъснение. Ние учим най-добре, обаче, когато двата ензима присъстват едновременно. И нашият успех се увеличава значително, когато правим паузи по-често. Така че има смисъл да се правят вариации в дължината на отделните учебни фази. Също е добре да варира и дължината на почивката. В идеалния случай, в началото е добре да се направят две почивки от по десет минути. След това една пауза от пет минути. А след това да се направи 30-минутна почивка. По време на почивките, нашият мозък запомня новото съдържание по-добре. По време на почивките трябва да напуснете работно си място. Също така е добра идея да се движите докато почивате. Така че, правете кратки разходки между учебните части! И не се чувствайте зле - дори и тогава Вие учите!
Знаете ли, че?
Литовският принадлежи към балтийските езици. Говори се от повече от 3 милиона души. Те живеят в Литва, Беларус и Полша. Литовският е по-тясно свързан само с латвийския. Въпреки че Литва е сравнително малка страна, езикът се разделя на много диалекти. Литовски се пише с латински букви, но има и някои специални знаци. Типични са многото двойни гласни. Съществуват и няколко варианта на гласните, като например къси, дълги и носови. Произношението на литовски не е трудно. Значително по-сложно е ударението, тъй като е променливо. Това ще рече, че то зависи от граматичната форма на думата. Интересно е, че литовският е много архаичен език. Счита се, че това е езикът, който най-малко се е отклонил от праезика си. Това означава, че той силно наподобява първия индоевропейски език. Който иска да знае как са говорили нашите предци, трябва да учи литовски ...