Разговорник

bg В хотела – Пристигане   »   mk Во хотел – пристигнување

27 [двайсет и седем]

В хотела – Пристигане

В хотела – Пристигане

27 [дваесет и седум]

27 [dvayesyet i syedoom]

Во хотел – пристигнување

[Vo khotyel – pristigunoovaњye]

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
Имате ли свободна стая? И--те----едн- -л-бо----со-а? И---- л- е--- с------- с---- И-а-е л- е-н- с-о-о-н- с-б-? ---------------------------- Имате ли една слободна соба? 0
Imatye -- --dn--slob-d-a sob-? I----- l- y---- s------- s---- I-a-y- l- y-d-a s-o-o-n- s-b-? ------------------------------ Imatye li yedna slobodna soba?
Аз запазих стая. Јас --з-рв--а- е--а ---а. Ј-- р--------- е--- с---- Ј-с р-з-р-и-а- е-н- с-б-. ------------------------- Јас резервирав една соба. 0
Ј-s ---z---v-----y-d-a s---. Ј-- r----------- y---- s---- Ј-s r-e-y-r-i-a- y-d-a s-b-. ---------------------------- Јas ryezyervirav yedna soba.
Името ми е Мюлер. М---о -ре-и---е-Мил--. М---- п------ е М----- М-е-о п-е-и-е е М-л-р- ---------------------- Моето презиме е Милер. 0
Moyeto pr------- ye-Milyer. M----- p-------- y- M------ M-y-t- p-y-z-m-e y- M-l-e-. --------------------------- Moyeto pryezimye ye Milyer.
Трябва ми единична стая. Ми -р--- ---а едн-к-е----- с---. М- т---- е--- е----------- с---- М- т-е-а е-н- е-н-к-е-е-н- с-б-. -------------------------------- Ми треба една еднокреветна соба. 0
M- ---eb--yedn- ---no----v----a s-ba. M- t----- y---- y-------------- s---- M- t-y-b- y-d-a y-d-o-r-e-y-t-a s-b-. ------------------------------------- Mi tryeba yedna yednokryevyetna soba.
Трябва ми двойна стая. Ми --еб- е--- д-о-р--е-на-с---. М- т---- е--- д---------- с---- М- т-е-а е-н- д-о-р-в-т-а с-б-. ------------------------------- Ми треба една двокреветна соба. 0
Mi -ryeba -edna--vo--ye--e-n-----a. M- t----- y---- d------------ s---- M- t-y-b- y-d-a d-o-r-e-y-t-a s-b-. ----------------------------------- Mi tryeba yedna dvokryevyetna soba.
Колко струва стаята за една нощ? Ко--- -и---с--ата--- е--а ве-е-? К---- ч--- с----- з- е--- в----- К-л-у ч-н- с-б-т- з- е-н- в-ч-р- -------------------------------- Колку чини собата за една вечер? 0
Ko-k---c--n---o--t--za----------ch-er? K----- c---- s----- z- y---- v-------- K-l-o- c-i-i s-b-t- z- y-d-a v-e-h-e-? -------------------------------------- Kolkoo chini sobata za yedna vyechyer?
Бих желал / желала стая с баня. Јас-би-с--ал---сак-ла-е--а-с-ба -о бања. Ј-- б- с---- / с----- е--- с--- с- б---- Ј-с б- с-к-л / с-к-л- е-н- с-б- с- б-њ-. ---------------------------------------- Јас би сакал / сакала една соба со бања. 0
Ј-s------ka- /-saka-- y-----sob- so-ba--. Ј-- b- s---- / s----- y---- s--- s- b---- Ј-s b- s-k-l / s-k-l- y-d-a s-b- s- b-њ-. ----------------------------------------- Јas bi sakal / sakala yedna soba so baњa.
Бих желал / желала стая с душ. Ј-- ------а- / -------е-на ---- -о-ту-. Ј-- б- с---- / с----- е--- с--- с- т--- Ј-с б- с-к-л / с-к-л- е-н- с-б- с- т-ш- --------------------------------------- Јас би сакал / сакала една соба со туш. 0
Јa- b---akal / -ak-l--ye--- --b--so -o--h. Ј-- b- s---- / s----- y---- s--- s- t----- Ј-s b- s-k-l / s-k-l- y-d-a s-b- s- t-o-h- ------------------------------------------ Јas bi sakal / sakala yedna soba so toosh.
Може ли да видя стаята? Мо-ам-л---- ј- п---е-нам соба-а? М---- л- д- ј- п-------- с------ М-ж-м л- д- ј- п-г-е-н-м с-б-т-? -------------------------------- Можам ли да ја погледнам собата? 0
Mo----l- da--- pog--yedna- so--ta? M---- l- d- ј- p---------- s------ M-ʐ-m l- d- ј- p-g-l-e-n-m s-b-t-? ---------------------------------- Moʐam li da јa pogulyednam sobata?
Има ли тук гараж? Им---и-ов-- гараж-? И-- л- о--- г------ И-а л- о-д- г-р-ж-? ------------------- Има ли овде гаража? 0
Im- li-ovd-- g-a--ʐ-? I-- l- o---- g------- I-a l- o-d-e g-a-a-a- --------------------- Ima li ovdye guaraʐa?
Има ли тук сейф? И-а--и овд- -еф? И-- л- о--- с--- И-а л- о-д- с-ф- ---------------- Има ли овде сеф? 0
I----i---d-- sy-f? I-- l- o---- s---- I-a l- o-d-e s-e-? ------------------ Ima li ovdye syef?
Има ли тук факс? И-а-ли --д--фа--? И-- л- о--- ф---- И-а л- о-д- ф-к-? ----------------- Има ли овде факс? 0
Im--l- -vdy- faks? I-- l- o---- f---- I-a l- o-d-e f-k-? ------------------ Ima li ovdye faks?
Добре, ще взема стаята. Доб-----е-----е-а- со-а-а. Д----- ќ- ј- з---- с------ Д-б-о- ќ- ј- з-м-м с-б-т-. -------------------------- Добро, ќе ја земам собата. 0
D-bro, --ye ј- --e--m-sob-ta. D----- k--- ј- z----- s------ D-b-o- k-y- ј- z-e-a- s-b-t-. ----------------------------- Dobro, kjye јa zyemam sobata.
Ето ключовете. Ев- ----л-чев-те. Е-- г- к--------- Е-е г- к-у-е-и-е- ----------------- Еве ги клучевите. 0
Y--ye g-i-k--o-h-----y-. Y---- g-- k------------- Y-v-e g-i k-o-c-y-v-t-e- ------------------------ Yevye gui kloochyevitye.
Това е багажат ми. Еве-го----о--баг-ж. Е-- г- м---- б----- Е-е г- м-ј-т б-г-ж- ------------------- Еве го мојот багаж. 0
Y-vye -u- m--ot ba-ua-. Y---- g-- m---- b------ Y-v-e g-o m-ј-t b-g-a-. ----------------------- Yevye guo moјot baguaʐ.
В колко часа е закуската? В- к-л-- -а--- ---о-ад-ко-? В- к---- ч---- е п--------- В- к-л-у ч-с-т е п-ј-д-к-т- --------------------------- Во колку часот е појадокот? 0
V- -olko---has-t--- poј--ok-t? V- k----- c----- y- p--------- V- k-l-o- c-a-o- y- p-ј-d-k-t- ------------------------------ Vo kolkoo chasot ye poјadokot?
В колко часа е обядът? Во--о--- ---о- е р-ч-к-т? В- к---- ч---- е р------- В- к-л-у ч-с-т е р-ч-к-т- ------------------------- Во колку часот е ручекот? 0
V- k----- chas----- ro----ek--? V- k----- c----- y- r---------- V- k-l-o- c-a-o- y- r-o-h-e-o-? ------------------------------- Vo kolkoo chasot ye roochyekot?
В колко часа е вечерята? В- к-лк--ч--от ------рат-? В- к---- ч---- е в-------- В- к-л-у ч-с-т е в-ч-р-т-? -------------------------- Во колку часот е вечерата? 0
Vo ko--o---h---t y- vye--yer-ta? V- k----- c----- y- v----------- V- k-l-o- c-a-o- y- v-e-h-e-a-a- -------------------------------- Vo kolkoo chasot ye vyechyerata?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Почивките са важни за успешното учене

Тези, които искат да учат успешно трябва да правят чести почивки! Нови научни изследвания са стигнали до това заключение. Учени са изследвали фазите на учене. Като в този процес са симулирали различни учебни ситуации. Ние абсорбираме информацията най-добре когато е разбита на малки парченца. Това означава, че не трябва да научаваме твърде много наведнъж. Винаги трябва да правим паузи между учебните раздели. Нашият успех в обучението също буквално зависи от биохимичните процеси. Тези процеси протичат в мозъка. Те определят нашия оптимален учебен ритъм. Когато учим нещо ново, мозъкът ни освобождава определени вещества. Тези вещества влияят върху активността на нашите мозъчни клетки. Два различни специфични ензима играят важна роля в този процес. Те се освобождават, когато се учи ново съдържание. Но те не се освобождават заедно. Тяхното въздействие се развива със закъснение. Ние учим най-добре, обаче, когато двата ензима присъстват едновременно. И нашият успех се увеличава значително, когато правим паузи по-често. Така че има смисъл да се правят вариации в дължината на отделните учебни фази. Също е добре да варира и дължината на почивката. В идеалния случай, в началото е добре да се направят две почивки от по десет минути. След това една пауза от пет минути. А след това да се направи 30-минутна почивка. По време на почивките, нашият мозък запомня новото съдържание по-добре. По време на почивките трябва да напуснете работно си място. Също така е добра идея да се движите докато почивате. Така че, правете кратки разходки между учебните части! И не се чувствайте зле - дори и тогава Вие учите!
Знаете ли, че?
Литовският принадлежи към балтийските езици. Говори се от повече от 3 милиона души. Те живеят в Литва, Беларус и Полша. Литовският е по-тясно свързан само с латвийския. Въпреки че Литва е сравнително малка страна, езикът се разделя на много диалекти. Литовски се пише с латински букви, но има и някои специални знаци. Типични са многото двойни гласни. Съществуват и няколко варианта на гласните, като например къси, дълги и носови. Произношението на литовски не е трудно. Значително по-сложно е ударението, тъй като е променливо. Това ще рече, че то зависи от граматичната форма на думата. Интересно е, че литовският е много архаичен език. Счита се, че това е езикът, който най-малко се е отклонил от праезика си. Това означава, че той силно наподобява първия индоевропейски език. Който иска да знае как са говорили нашите предци, трябва да учи литовски ...