Разговорник

bg В хотела – Пристигане   »   ta ஹோட்டலில் –வருகை

27 [двайсет и седем]

В хотела – Пристигане

В хотела – Пристигане

27 [இருபத்து ஏழு]

27 [irupattu ēḻu]

ஹோட்டலில் –வருகை

[hōṭṭalil –varukai]

Изберете как искате да видите превода:   
български тамилски Играйте Повече
Имате ли свободна стая? இ---ே-உங்---டம----்-அற- -ா-ிய-க--ர-க்---ா? இ---- உ-------- ஓ-- அ-- க------ இ--------- இ-்-ே உ-்-ள-ட-் ஓ-் அ-ை க-ல-ய-க இ-ு-்-ு-ா- ------------------------------------------ இங்கே உங்களிடம் ஓர் அறை காலியாக இருக்குமா? 0
iṅkē--ṅk-ḷi--m ōr--ṟai -āli--ka irukku-ā? i--- u-------- ō- a--- k------- i-------- i-k- u-k-ḷ-ṭ-m ō- a-a- k-l-y-k- i-u-k-m-? ----------------------------------------- iṅkē uṅkaḷiṭam ōr aṟai kāliyāka irukkumā?
Аз запазих стая. நா-்-ஓர- -----த----ச-----ள்---். ந--- ஓ-- அ-- ப---- ச------------ ந-ன- ஓ-் அ-ை ப-ி-ு ச-ய-த-ள-ள-ன-. -------------------------------- நான் ஓர் அறை பதிவு செய்துள்ளேன். 0
Nāṉ -r aṟ-i-pa-ivu--e------ṉ. N-- ō- a--- p----- c--------- N-ṉ ō- a-a- p-t-v- c-y-u-ḷ-ṉ- ----------------------------- Nāṉ ōr aṟai pativu ceytuḷḷēṉ.
Името ми е Мюлер. எ-்-பெ----மி-்-ர-. எ-- ப---- ம------- எ-் ப-ய-் ம-ல-ல-்- ------------------ என் பெயர் மில்லர். 0
Eṉ-pe-a---i----. E- p---- m------ E- p-y-r m-l-a-. ---------------- Eṉ peyar millar.
Трябва ми единична стая. என-்-- -ர் ஒற-ற--அற---ேண்-ு--. எ----- ஓ-- ஒ---- அ-- வ-------- எ-க-க- ஓ-் ஒ-்-ை அ-ை வ-ண-ட-ம-. ------------------------------ எனக்கு ஓர் ஒற்றை அறை வேண்டும். 0
E-ak-- ō- -ṟṟ-i aṟ---v-ṇṭ-m. E----- ō- o---- a--- v------ E-a-k- ō- o-ṟ-i a-a- v-ṇ-u-. ---------------------------- Eṉakku ōr oṟṟai aṟai vēṇṭum.
Трябва ми двойна стая. என--க- --் இ---டை-அ-- -ே-்ட-ம-. எ----- ஓ-- இ----- அ-- வ-------- எ-க-க- ஓ-் இ-ட-ட- அ-ை வ-ண-ட-ம-. ------------------------------- எனக்கு ஓர் இரட்டை அறை வேண்டும். 0
E-a-k- ōr-------- -ṟai --ṇ-u-. E----- ō- i------ a--- v------ E-a-k- ō- i-a-ṭ-i a-a- v-ṇ-u-. ------------------------------ Eṉakku ōr iraṭṭai aṟai vēṇṭum.
Колко струва стаята за една нощ? ஓ-் இ---ற்கு-அ-- வாடக--எ---? ஓ-- இ------- அ-- வ---- எ---- ஓ-் இ-வ-ற-க- அ-ை வ-ட-ை எ-்-? ---------------------------- ஓர் இரவிற்கு அறை வாடகை என்ன? 0
Ō- i-a--ṟku---a---ā----- -ṉṉa? Ō- i------- a--- v------ e---- Ō- i-a-i-k- a-a- v-ṭ-k-i e-ṉ-? ------------------------------ Ōr iraviṟku aṟai vāṭakai eṉṉa?
Бих желал / желала стая с баня. எ-க-க- க--ிய------ன- உள்- ஓர---றை-வேண---ம். எ----- க------------ உ--- ஓ-- அ-- வ-------- எ-க-க- க-ள-ய-ற-ய-ட-் உ-்- ஓ-் அ-ை வ-ண-ட-ம-. ------------------------------------------- எனக்கு குளியலறையுடன் உள்ள ஓர் அறை வேண்டும். 0
E-a-ku--u----la-aiyu--ṉ--ḷ----r---ai --ṇ--m. E----- k--------------- u--- ō- a--- v------ E-a-k- k-ḷ-y-l-ṟ-i-u-a- u-ḷ- ō- a-a- v-ṇ-u-. -------------------------------------------- Eṉakku kuḷiyalaṟaiyuṭaṉ uḷḷa ōr aṟai vēṇṭum.
Бих желал / желала стая с душ. எனக்-ு-ஷ-ர் --்- --- அ-- -ேண-ட--். எ----- ஷ--- உ--- ஓ-- அ-- வ-------- எ-க-க- ஷ-ர- உ-்- ஓ-் அ-ை வ-ண-ட-ம-. ---------------------------------- எனக்கு ஷவர் உள்ள ஓர் அறை வேண்டும். 0
E--kk--ṣ-va----ḷa ōr--ṟai -ēṇṭ--. E----- ṣ---- u--- ō- a--- v------ E-a-k- ṣ-v-r u-ḷ- ō- a-a- v-ṇ-u-. --------------------------------- Eṉakku ṣavar uḷḷa ōr aṟai vēṇṭum.
Може ли да видя стаята? நா-்-அறையை---ர்-்-லா-ா? ந--- அ---- ப----------- ந-ன- அ-ை-ை ப-ர-க-க-ா-ா- ----------------------- நான் அறையை பார்க்கலாமா? 0
Nā--aṟ----i-pār-k-l-m-? N-- a------ p---------- N-ṉ a-a-y-i p-r-k-l-m-? ----------------------- Nāṉ aṟaiyai pārkkalāmā?
Има ли тук гараж? இங்-ு க-------- -ர-க்க-றதா? இ---- க--- ஷ--- இ---------- இ-்-ு க-ர- ஷ-ட- இ-ு-்-ி-த-? --------------------------- இங்கு கார் ஷெட் இருக்கிறதா? 0
I--- kā---e--i-ukk-ṟ--ā? I--- k-- ṣ-- i---------- I-k- k-r ṣ-ṭ i-u-k-ṟ-t-? ------------------------ Iṅku kār ṣeṭ irukkiṟatā?
Има ли тук сейф? இங--- ---ுகாப--ு-் பெ-்ட-ம் --ஃப் --ுக்--ற--? இ---- ப----------- ப------- ஸ---- இ---------- இ-்-ு ப-த-க-ப-ப-ப- ப-ட-ட-ம- ஸ-ஃ-் இ-ு-்-ி-த-? --------------------------------------------- இங்கு பாதுகாப்புப் பெட்டகம் ஸேஃப் இருக்கிறதா? 0
I--u-----k-ppup -------m-s--p i-uk-----ā? I--- p--------- p------- s--- i---------- I-k- p-t-k-p-u- p-ṭ-a-a- s-ḥ- i-u-k-ṟ-t-? ----------------------------------------- Iṅku pātukāppup peṭṭakam sēḥp irukkiṟatā?
Има ли тук факс? இ-்கு--ப-க்ஸ--ம-ஷ-ன்-இரு--க-றதா? இ---- ஃ------ ம----- இ---------- இ-்-ு ஃ-ா-்-் ம-ஷ-ன- இ-ு-்-ி-த-? -------------------------------- இங்கு ஃபாக்ஸ் மெஷின் இருக்கிறதா? 0
I-k- ḥ--k- m--i--ir--kiṟ---? I--- ḥ---- m---- i---------- I-k- ḥ-ā-s m-ṣ-ṉ i-u-k-ṟ-t-? ---------------------------- Iṅku ḥpāks meṣiṉ irukkiṟatā?
Добре, ще взема стаята. ந-்-த-.-ான- --்த-அ--ய----ு-்-ுக--கொ-்கிறேன். ந---------- இ--- அ---- எ-------- க---------- ந-்-த-.-ா-் இ-்- அ-ை-ை எ-ு-்-ு-் க-ள-க-ற-ன-. -------------------------------------------- நல்லது.நான் இந்த அறையை எடுத்துக் கொள்கிறேன். 0
Nal--t--N-----t--a-a--ai-eṭ---u--k---iṟē-. N---------- i--- a------ e------ k-------- N-l-a-u-N-ṉ i-t- a-a-y-i e-u-t-k k-ḷ-i-ē-. ------------------------------------------ Nallatu.Nāṉ inta aṟaiyai eṭuttuk koḷkiṟēṉ.
Ето ключовете. இத---ா-----. இ-- ச------- இ-ோ ச-வ-க-்- ------------ இதோ சாவிகள். 0
Itō-c-vik-ḷ. I-- c------- I-ō c-v-k-ḷ- ------------ Itō cāvikaḷ.
Това е багажат ми. இ----ன்--ய----ெட--ி-ள-. இ-- எ-- ப-------------- இ-ோ எ-் ப-ண-்-ெ-்-ி-ள-. ----------------------- இதோ என் பயணப்பெட்டிகள். 0
I---eṉ ---aṇappe----a-. I-- e- p--------------- I-ō e- p-y-ṇ-p-e-ṭ-k-ḷ- ----------------------- Itō eṉ payaṇappeṭṭikaḷ.
В колко часа е закуската? காலை -ண---எ----ை ம---்-ு? க--- உ--- எ----- ம------- க-ல- உ-வ- எ-்-ன- ம-ி-்-ு- ------------------------- காலை உணவு எத்தனை மணிக்கு? 0
K---i-u------ttaṉa- m---kk-? K---- u---- e------ m------- K-l-i u-a-u e-t-ṉ-i m-ṇ-k-u- ---------------------------- Kālai uṇavu ettaṉai maṇikku?
В колко часа е обядът? மத-ய--ணவ-----த-ை--ண-க--ு? ம--- உ--- எ----- ம------- ம-ி- உ-வ- எ-்-ன- ம-ி-்-ு- ------------------------- மதிய உணவு எத்தனை மணிக்கு? 0
Ma-i-- -ṇav---tta-------i-ku? M----- u---- e------ m------- M-t-y- u-a-u e-t-ṉ-i m-ṇ-k-u- ----------------------------- Matiya uṇavu ettaṉai maṇikku?
В колко часа е вечерята? இ--- -ணவு எத்-னை ம-ி-்-ு? இ--- உ--- எ----- ம------- இ-வ- உ-வ- எ-்-ன- ம-ி-்-ு- ------------------------- இரவு உணவு எத்தனை மணிக்கு? 0
I--vu-u-av--ett--ai ma--k--? I---- u---- e------ m------- I-a-u u-a-u e-t-ṉ-i m-ṇ-k-u- ---------------------------- Iravu uṇavu ettaṉai maṇikku?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Почивките са важни за успешното учене

Тези, които искат да учат успешно трябва да правят чести почивки! Нови научни изследвания са стигнали до това заключение. Учени са изследвали фазите на учене. Като в този процес са симулирали различни учебни ситуации. Ние абсорбираме информацията най-добре когато е разбита на малки парченца. Това означава, че не трябва да научаваме твърде много наведнъж. Винаги трябва да правим паузи между учебните раздели. Нашият успех в обучението също буквално зависи от биохимичните процеси. Тези процеси протичат в мозъка. Те определят нашия оптимален учебен ритъм. Когато учим нещо ново, мозъкът ни освобождава определени вещества. Тези вещества влияят върху активността на нашите мозъчни клетки. Два различни специфични ензима играят важна роля в този процес. Те се освобождават, когато се учи ново съдържание. Но те не се освобождават заедно. Тяхното въздействие се развива със закъснение. Ние учим най-добре, обаче, когато двата ензима присъстват едновременно. И нашият успех се увеличава значително, когато правим паузи по-често. Така че има смисъл да се правят вариации в дължината на отделните учебни фази. Също е добре да варира и дължината на почивката. В идеалния случай, в началото е добре да се направят две почивки от по десет минути. След това една пауза от пет минути. А след това да се направи 30-минутна почивка. По време на почивките, нашият мозък запомня новото съдържание по-добре. По време на почивките трябва да напуснете работно си място. Също така е добра идея да се движите докато почивате. Така че, правете кратки разходки между учебните части! И не се чувствайте зле - дори и тогава Вие учите!
Знаете ли, че?
Литовският принадлежи към балтийските езици. Говори се от повече от 3 милиона души. Те живеят в Литва, Беларус и Полша. Литовският е по-тясно свързан само с латвийския. Въпреки че Литва е сравнително малка страна, езикът се разделя на много диалекти. Литовски се пише с латински букви, но има и някои специални знаци. Типични са многото двойни гласни. Съществуват и няколко варианта на гласните, като например къси, дълги и носови. Произношението на литовски не е трудно. Значително по-сложно е ударението, тъй като е променливо. Това ще рече, че то зависи от граматичната форма на думата. Интересно е, че литовският е много архаичен език. Счита се, че това е езикът, който най-малко се е отклонил от праезика си. Това означава, че той силно наподобява първия индоевропейски език. Който иска да знае как са говорили нашите предци, трябва да учи литовски ...