Разговорник

bg В ресторанта 1   »   ka რესტორანში 1

29 [двайсет и девет]

В ресторанта 1

В ресторанта 1

29 [ოცდაცხრა]

29 [otsdatskhra]

რესტორანში 1

[rest'oranshi 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
Масата свободна ли е? მა-ი-ა-თავის-ფა--ა? მ----- თ----------- მ-გ-დ- თ-ვ-ს-ფ-ლ-ა- ------------------- მაგიდა თავისუფალია? 0
m--i-a ta-i--pal--? m----- t----------- m-g-d- t-v-s-p-l-a- ------------------- magida tavisupalia?
Бих желал / желала менюто, моля. მე-ი------ა- თ--შეიძ---ა. მ---- მ----- თ- შ-------- მ-ნ-უ მ-ნ-ა- თ- შ-ი-ლ-ბ-. ------------------------- მენიუ მინდა, თუ შეიძლება. 0
m--iu-minda, -u ------l--a. m---- m----- t- s---------- m-n-u m-n-a- t- s-e-d-l-b-. --------------------------- meniu minda, tu sheidzleba.
Какво ще ми препоръчате? რ-ს--ი-ჩ--თ? რ-- მ------- რ-ს მ-რ-ე-თ- ------------ რას მირჩევთ? 0
r-- --rc--vt? r-- m-------- r-s m-r-h-v-? ------------- ras mirchevt?
Бих искал / искала една бира. ერთ- ლუ-ი, -- -ე-ძ-ება. ე--- ლ---- თ- შ-------- ე-თ- ლ-დ-, თ- შ-ი-ლ-ბ-. ----------------------- ერთი ლუდი, თუ შეიძლება. 0
erti --d----u----id--eba. e--- l---- t- s---------- e-t- l-d-, t- s-e-d-l-b-. ------------------------- erti ludi, tu sheidzleba.
Бих искал / искала една минерална вода. ერ-ი მ-ნ--ა-უ---ყ-ლ-, თ--შე--ლ---. ე--- მ-------- წ----- თ- შ-------- ე-თ- მ-ნ-რ-ლ-რ წ-ა-ი- თ- შ-ი-ლ-ბ-. ---------------------------------- ერთი მინერალურ წყალი, თუ შეიძლება. 0
e-ti --n---lur -s--al---t- sh-i----b-. e--- m-------- t------- t- s---------- e-t- m-n-r-l-r t-'-a-i- t- s-e-d-l-b-. -------------------------------------- erti mineralur ts'qali, tu sheidzleba.
Бих искал / искала един портокалов сок. ერთი--ორ--ხლი- -ვ---- -უ--ეიძ-ებ-. ე--- ფ-------- წ----- თ- შ-------- ე-თ- ფ-რ-ო-ლ-ს წ-ე-ი- თ- შ-ი-ლ-ბ-. ---------------------------------- ერთი ფორთოხლის წვენი, თუ შეიძლება. 0
ert- p--t--h-i--t--v-ni- -u s-ei-----a. e--- p--------- t------- t- s---------- e-t- p-r-o-h-i- t-'-e-i- t- s-e-d-l-b-. --------------------------------------- erti portokhlis ts'veni, tu sheidzleba.
Бих искал / искала едно кафе. ერ---ყა--,-თ- შ-იძ-ება. ე--- ყ---- თ- შ-------- ე-თ- ყ-ვ-, თ- შ-ი-ლ-ბ-. ----------------------- ერთი ყავა, თუ შეიძლება. 0
e-t- -ava,--u ---id-le-a. e--- q---- t- s---------- e-t- q-v-, t- s-e-d-l-b-. ------------------------- erti qava, tu sheidzleba.
Бих искал / искала едно кафе с мляко. რ-----ყავ----ა--ევდი. რ---- ყ---- დ-------- რ-ი-ნ ყ-ვ-ს დ-ვ-ე-დ-. --------------------- რძიან ყავას დავლევდი. 0
r--ian q---- ---le--i. r----- q---- d-------- r-z-a- q-v-s d-v-e-d-. ---------------------- rdzian qavas davlevdi.
Със захар, моля. შა-რ--, თუ შ--ძ---ა! შ------ თ- შ-------- შ-ქ-ი-, თ- შ-ი-ლ-ბ-! -------------------- შაქრით, თუ შეიძლება! 0
s--k-i-,-t- she-d-l--a! s------- t- s---------- s-a-r-t- t- s-e-d-l-b-! ----------------------- shakrit, tu sheidzleba!
Бих искал / искала един чай. ერ-ი ჩა-- თუ --იძლ-ბა. ე--- ჩ--- თ- შ-------- ე-თ- ჩ-ი- თ- შ-ი-ლ-ბ-. ---------------------- ერთი ჩაი, თუ შეიძლება. 0
e--i-c---,--u-s-ei-zl--a. e--- c---- t- s---------- e-t- c-a-, t- s-e-d-l-b-. ------------------------- erti chai, tu sheidzleba.
Бих искал / искала чай с лимон. მ---ი-და ჩ---ლიმონ-თ. მ- მ---- ჩ-- ლ------- მ- მ-ნ-ა ჩ-ი ლ-მ-ნ-თ- --------------------- მე მინდა ჩაი ლიმონით. 0
me-mind- cha- li-on-t. m- m---- c--- l------- m- m-n-a c-a- l-m-n-t- ---------------------- me minda chai limonit.
Бих искал / искала един чай с мляко. მე ----- ჩა- რძ-თ. მ- მ---- ჩ-- რ---- მ- მ-ნ-ა ჩ-ი რ-ი-. ------------------ მე მინდა ჩაი რძით. 0
me-m---- --ai----it. m- m---- c--- r----- m- m-n-a c-a- r-z-t- -------------------- me minda chai rdzit.
Имате ли цигари? სიგა--ტ- -ო---რ--აქვთ? ს------- ხ-- ა- გ----- ს-გ-რ-ტ- ხ-მ ა- გ-ქ-თ- ---------------------- სიგარეტი ხომ არ გაქვთ? 0
sig--et'i--hom -r gakv-? s-------- k--- a- g----- s-g-r-t-i k-o- a- g-k-t- ------------------------ sigaret'i khom ar gakvt?
Имате ли пепелник? გ-ქ-თ -აფერფ-ე? გ---- ს-------- გ-ქ-თ ს-ფ-რ-ლ-? --------------- გაქვთ საფერფლე? 0
ga-v---a--rple? g---- s-------- g-k-t s-p-r-l-? --------------- gakvt saperple?
Имате ли огънче? გა--- ც-ც-ლ-? გ---- ც------ გ-ქ-თ ც-ც-ლ-? ------------- გაქვთ ცეცხლი? 0
g---t---etsk---? g---- t--------- g-k-t t-e-s-h-i- ---------------- gakvt tsetskhli?
Нямам вилица. მ---რ მაქვს-ჩან--ლი. მ- ა- მ---- ჩ------- მ- ა- მ-ქ-ს ჩ-ნ-ა-ი- -------------------- მე არ მაქვს ჩანგალი. 0
me ar m-k-----a-g---. m- a- m---- c-------- m- a- m-k-s c-a-g-l-. --------------------- me ar makvs changali.
Нямам нож. მ--არ-მაქვ---ა-ა. მ- ა- მ---- დ---- მ- ა- მ-ქ-ს დ-ნ-. ----------------- მე არ მაქვს დანა. 0
m- a- ---vs-----. m- a- m---- d---- m- a- m-k-s d-n-. ----------------- me ar makvs dana.
Нямам лъжица. მე ა--მ---ს კოვზი. მ- ა- მ---- კ----- მ- ა- მ-ქ-ს კ-ვ-ი- ------------------ მე არ მაქვს კოვზი. 0
me ----a--s -'ovz-. m- a- m---- k------ m- a- m-k-s k-o-z-. ------------------- me ar makvs k'ovzi.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Граматиката предотвратява лъжите!

Всеки език има специфични характеристики. Но някои езици също имат характеристики, които са уникални в световен мащаб. Сред тези езици е Трио. Трио е езикът на местното население в Южна Америка. Около 2000 души в Бразилия и Суринам го говорят. Но това, което прави Трио специален е неговата граматика. Тъй като тя принуждава неговите говорители винаги да казват истината. За това е отговорно тъй нареченото "фрустриращо окончание". Това окончание се добавя към глаголите в Трио. То показва колко вярно е дадено изречение. Един прост пример обяснява как точно става това. Да вземем изречението "Детето отиде на училище". В Трио, говорещият трябва да добави определено окончание към глагола. Чрез това окончание той може да предаде дали е видя детето лично. Но с друго окончание той също може да изрази, че само е разбрал за това от другите. Или чрез окончанието да покаже, че знае, че това е лъжа. Така че говорещият трябва да се ангажира с това, което казва. Което ще рече, той трябва да съобщи колко вярно е изявлението му. По този начин той не може да опази нищо в тайна или да го разкраси. Ако говорещият на Трио игнорира окончанието, се счита за лъжец. В Суринам официалният език е холандски. Преводи от холандски на Трио често са проблематични. Тъй като повечето езици са много по-малко точни. Те дават възможност на говорещите да бъдат неясни. Ето защо, преводачите не винаги се ангажират с това, което казват. Това прави общуването с говорещите на Трио трудно. Може би фрустриращото окончание ще бъде от полза и на други езици също!? И то не само на езика на политиците ...
Знаете ли, че?
Македонският е майчин език на около 2 милиона души. Той принадлежи към южнославянските езици. Най-тясно е свързан с българския. Говорещите двата езика безпроблемно могат да общуват помежду си. В писмената си форма двата езика се различават в значителна степен. В Македония винаги са живели различни етнически групи. Това може да се установи естествено и по националния език. Той е повлиян от много други езици. Най-вече езикът на съседна Сърбия е оставил своя отпечатък върху македонския. Речниковият състав съдържа много думи от руски, турски и английски. Такова голямо езиково многообразие не съществува в много страни. Поради това македонският дълго време не беше признаван като самостоятелен език. Македонската литература също е потърпевша вследствие на тези обстоятелства. Понастоящем македонският език е установен стандартен език. С това той е важна част от македонската идентичност.