Разговорник

bg В ресторанта 3   »   ar ‫فى المطعم 3‬

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

‫31 [واحد وثلاثون]‬

31 [wahd wathalathuna]

‫فى المطعم 3‬

[fa almatem 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български арабски Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. ‫--ي--صح- مقب--ت-‬ ‫---- ص-- م------- ‫-ر-د ص-ن م-ب-ا-.- ------------------ ‫أريد صحن مقبلات.‬ 0
a--d sa----uq--l--a. a--- s--- m--------- a-i- s-h- m-q-i-a-a- -------------------- arid sahn muqbilata.
Бих искал / искала салата. ‫أري- ---------‬ ‫---- ص-- س----- ‫-ر-د ص-ن س-ط-.- ---------------- ‫أريد صحن سلطة.‬ 0
arid -a-n sul---a. a--- s--- s------- a-i- s-h- s-l-a-a- ------------------ arid sahn sultata.
Бих искал / искала супа. ‫---د---- حسا-.‬ ‫---- ص-- ح----- ‫-ر-د ص-ن ح-ا-.- ---------------- ‫أريد صحن حساء.‬ 0
a--- s-hn h--a'. a--- s--- h----- a-i- s-h- h-s-'- ---------------- arid sahn hisa'.
Бих искал / искала десерт. ‫أر---بعض -ل----.‬ ‫---- ب-- ا------- ‫-ر-د ب-ض ا-ح-و-.- ------------------ ‫أريد بعض الحلوى.‬ 0
ari- b-d a-h--w-a. a--- b-- a-------- a-i- b-d a-h-l-a-. ------------------ arid bed alhulwaa.
Бих искал / искала сладолед със сметана. ‫أري---وظ--مع ال---ة‬ ‫---- ب--- م- ا------ ‫-ر-د ب-ظ- م- ا-ق-ط-‬ --------------------- ‫أريد بوظة مع القشطة‬ 0
ari---a--t-m-e ---shtt a--- b---- m-- a------ a-i- b-w-t m-e a-q-h-t ---------------------- arid bawzt mae alqshtt
Бих искал / искала плодове или сирене. ‫أ-------كه أو--ب-ة.‬ ‫---- ف---- أ- ج----- ‫-ر-د ف-ا-ه أ- ج-ن-.- --------------------- ‫أريد فواكه أو جبنة.‬ 0
ari- --waki- 'a---abnata. a--- f------ '-- j------- a-i- f-w-k-h '-w j-b-a-a- ------------------------- arid fawakih 'aw jabnata.
Искаме да закусим. ‫-ريد -ن--ف---‬ ‫---- أ- ن----- ‫-ر-د أ- ن-ط-.- --------------- ‫نريد أن نفطر.‬ 0
nrid----- n-f-ar-. n--- '--- n------- n-i- '-n- n-f-a-a- ------------------ nrid 'ana naftara.
Искаме да обядваме. ‫---د--ناو--ال--ا-.‬ ‫---- ت---- ا------- ‫-ر-د ت-ا-ل ا-غ-ا-.- -------------------- ‫نريد تناول الغداء.‬ 0
n--d -an---l a-gha---a. n--- t------ a--------- n-i- t-n-w-l a-g-a-a-a- ----------------------- nrid tanawul alghada'a.
Искаме да вечеряме. ‫ن----ت-ا---ال-ش-ء.‬ ‫---- ت---- ا------- ‫-ر-د ت-ا-ل ا-ع-ا-.- -------------------- ‫نريد تناول العشاء.‬ 0
nrid--a-awul -leash-'. n--- t------ a-------- n-i- t-n-w-l a-e-s-a-. ---------------------- nrid tanawul aleasha'.
Какво желаете за закуска? ‫-ا--رغ-ه مع -لفطو--‬ ‫-- ت---- م- ا------- ‫-ا ت-غ-ه م- ا-ف-و-؟- --------------------- ‫ما ترغبه مع الفطور؟‬ 0
m-- tar-ha-u---ae-alfu-uwra? m-- t-------- m-- a--------- m-a t-r-h-b-h m-e a-f-t-w-a- ---------------------------- maa targhabuh mae alfutuwra?
Хлебчета с мармалад и мед? ‫خب- مع مرب- و-س-؟‬ ‫--- م- م--- و----- ‫-ب- م- م-ب- و-س-؟- ------------------- ‫خبز مع مربى وعسل؟‬ 0
khb-za--a- ma--a--wa-usl? k----- m-- m----- w------ k-b-z- m-e m-r-a- w-e-s-? ------------------------- khbuza mae marbaa waeusl?
Печени филийки със салам и сирене? ‫-بز---مص-مع --ق----نة؟‬ ‫--- م--- م- س-- و------ ‫-ب- م-م- م- س-ق و-ب-ة-‬ ------------------------ ‫خبز محمص مع سجق وجبنة؟‬ 0
k-bu-- mu---is m-e-s---- w---b----? k----- m------ m-- s---- w--------- k-b-z- m-h-m-s m-e s-j-q w-j-b-a-a- ----------------------------------- khbuza muhamis mae sajaq wajabnata?
Сварено яйце? ‫بيضة م-ل----‬ ‫---- م------- ‫-ي-ة م-ل-ق-؟- -------------- ‫بيضة مسلوقة؟‬ 0
b-ada--m-s-u-? b----- m------ b-a-a- m-s-u-? -------------- byadat masluq?
Яйце на очи? ‫--ضة -ق--ة-‬ ‫---- م------ ‫-ي-ة م-ل-ة-‬ ------------- ‫بيضة مقلية؟‬ 0
b----- m------? b----- m------- b-a-a- m-q-l-t- --------------- byadat maqalit?
Омлет? ‫ع-- -ي-؟‬ ‫--- ب---- ‫-ج- ب-ض-‬ ---------- ‫عجة بيض؟‬ 0
e-at b--? e--- b--- e-a- b-d- --------- ejat byd?
Моля, още едно кисело мляко. ‫من-فضلك----د-ة--ب---ان--.‬ ‫-- ف---- ز---- ل-- ث------ ‫-ن ف-ل-، ز-د-ة ل-ن ث-ن-ة-‬ --------------------------- ‫من فضلك، زبدية لبن ثانية.‬ 0
mn -id-----, z-bdiat-- ---a- ---ni-ta. m- f-------- z-------- l---- t-------- m- f-d-l-k-, z-b-i-t-n l-b-n t-a-i-t-. -------------------------------------- mn fidalaka, zabdiatan laban thaniata.
Моля, още сол и черен пипер. ‫-- ف---، ----ال--ح---لف-ف--‬ ‫-- ف---- ب-- ا---- و-------- ‫-ن ف-ل-، ب-ض ا-م-ح و-ل-ل-ل-‬ ----------------------------- ‫من فضلك، بعض الملح والفلفل.‬ 0
m----dalak---be---lm-lih-wa-f-li-la. m- f-------- b-- a------ w---------- m- f-d-l-k-, b-d a-m-l-h w-l-a-i-l-. ------------------------------------ mn fadalaka, bed almulih walfalifla.
Моля, още една чаша вода. ‫م----لك---وب --ء إ-ا-ي.‬ ‫-- ف---- ك-- م-- إ------ ‫-ن ف-ل-، ك-ب م-ء إ-ا-ي-‬ ------------------------- ‫من فضلك، كوب ماء إضافي.‬ 0
m- -ad----,-ka----a- -iida-i. m- f------- k--- m-- '------- m- f-d-i-a- k-w- m-' '-i-a-i- ----------------------------- mn fadlika, kawb ma' 'iidafi.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!