Разговорник

bg В ресторанта 3   »   da På restaurant 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [enogtredive]

På restaurant 3

Изберете как искате да видите превода:   
български датски Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. J----i- --r-e----e ---for-e-. J-- v-- g---- h--- e- f------ J-g v-l g-r-e h-v- e- f-r-e-. ----------------------------- Jeg vil gerne have en forret. 0
Бих искал / искала салата. Je- -i----rn---a-e en--a--t. J-- v-- g---- h--- e- s----- J-g v-l g-r-e h-v- e- s-l-t- ---------------------------- Jeg vil gerne have en salat. 0
Бих искал / искала супа. Je--v---g-rne h-----n-su-pe. J-- v-- g---- h--- e- s----- J-g v-l g-r-e h-v- e- s-p-e- ---------------------------- Jeg vil gerne have en suppe. 0
Бих искал / искала десерт. J-------g---e-h--e des-e--. J-- v-- g---- h--- d------- J-g v-l g-r-e h-v- d-s-e-t- --------------------------- Jeg vil gerne have dessert. 0
Бих искал / искала сладолед със сметана. Jeg-----ge-ne---v- is-me--f---e----. J-- v-- g---- h--- i- m-- f--------- J-g v-l g-r-e h-v- i- m-d f-ø-e-k-m- ------------------------------------ Jeg vil gerne have is med flødeskum. 0
Бих искал / искала плодове или сирене. Jeg--il------ -ave-fr--t-e-l-- os-. J-- v-- g---- h--- f---- e---- o--- J-g v-l g-r-e h-v- f-u-t e-l-r o-t- ----------------------------------- Jeg vil gerne have frugt eller ost. 0
Искаме да закусим. V---il--e-ne-spise--or----a-. V- v-- g---- s---- m--------- V- v-l g-r-e s-i-e m-r-e-m-d- ----------------------------- Vi vil gerne spise morgenmad. 0
Искаме да обядваме. V- vil--ern- s--se--r---s-. V- v-- g---- s---- f------- V- v-l g-r-e s-i-e f-o-o-t- --------------------------- Vi vil gerne spise frokost. 0
Искаме да вечеряме. Vi vi--gern---p----af-en----. V- v-- g---- s---- a--------- V- v-l g-r-e s-i-e a-t-n-m-d- ----------------------------- Vi vil gerne spise aftensmad. 0
Какво желаете за закуска? Hva----- -- --- have -i- m-rg--ma-? H--- v-- d- / I h--- t-- m--------- H-a- v-l d- / I h-v- t-l m-r-e-m-d- ----------------------------------- Hvad vil du / I have til morgenmad? 0
Хлебчета с мармалад и мед? R-n---y-----m-d--a-m--ade -- -o-ni-g? R---------- m-- m-------- o- h------- R-n-s-y-k-r m-d m-r-e-a-e o- h-n-i-g- ------------------------------------- Rundstykker med marmelade og honning? 0
Печени филийки със салам и сирене? Ri-t---brø---e------- -g--s-? R----- b--- m-- p---- o- o--- R-s-e- b-ø- m-d p-l-e o- o-t- ----------------------------- Ristet brød med pølse og ost? 0
Сварено яйце? E--ko-t --? E- k--- æ-- E- k-g- æ-? ----------- Et kogt æg? 0
Яйце на очи? E- s-ej---? E- s------- E- s-e-l-g- ----------- Et spejlæg? 0
Омлет? E--omele-? E- o------ E- o-e-e-? ---------- En omelet? 0
Моля, още едно кисело мляко. M- --- b--- om-en y-g-urt-me--? M- j-- b--- o- e- y------ m---- M- j-g b-d- o- e- y-g-u-t m-r-? ------------------------------- Må jeg bede om en yoghurt mere? 0
Моля, още сол и черен пипер. Må j-g b--- -m--al---- peb-- --s-? M- j-- b--- o- s--- o- p---- o---- M- j-g b-d- o- s-l- o- p-b-r o-s-? ---------------------------------- Må jeg bede om salt og peber også? 0
Моля, още една чаша вода. Må--eg b-de--m e--g-a- van---er-? M- j-- b--- o- e- g--- v--- m---- M- j-g b-d- o- e- g-a- v-n- m-r-? --------------------------------- Må jeg bede om et glas vand mere? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!