Разговорник

bg В ресторанта 3   »   el Στο εστιατόριο 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [τριάντα ένα]

31 [triánta éna]

Στο εστιατόριο 3

[Sto estiatório 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български гръцки Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. Θα ---λ- ένα ο--κ-ικ-. Θ- ή---- έ-- ο-------- Θ- ή-ε-α έ-α ο-ε-τ-κ-. ---------------------- Θα ήθελα ένα ορεκτικό. 0
Th---t-e-- éna --ek-ikó. T-- ḗ----- é-- o-------- T-a ḗ-h-l- é-a o-e-t-k-. ------------------------ Tha ḗthela éna orektikó.
Бих искал / искала салата. Θα -θ----μία --λά--. Θ- ή---- μ-- σ------ Θ- ή-ε-α μ-α σ-λ-τ-. -------------------- Θα ήθελα μία σαλάτα. 0
T----t--la --a -al-ta. T-- ḗ----- m-- s------ T-a ḗ-h-l- m-a s-l-t-. ---------------------- Tha ḗthela mía saláta.
Бих искал / искала супа. Θ--ήθ-λα --- σούπα. Θ- ή---- μ-- σ----- Θ- ή-ε-α μ-α σ-ύ-α- ------------------- Θα ήθελα μία σούπα. 0
Th- -t---- --a-so-pa. T-- ḗ----- m-- s----- T-a ḗ-h-l- m-a s-ú-a- --------------------- Tha ḗthela mía soúpa.
Бих искал / искала десерт. Θα ή-ε-α---α ------πι-. Θ- ή---- έ-- ε--------- Θ- ή-ε-α έ-α ε-ι-ό-π-ο- ----------------------- Θα ήθελα ένα επιδόρπιο. 0
Tha-ḗth--a-é--------rp--. T-- ḗ----- é-- e--------- T-a ḗ-h-l- é-a e-i-ó-p-o- ------------------------- Tha ḗthela éna epidórpio.
Бих искал / искала сладолед със сметана. Θ--ή-ε-- -να-π-γ-τό -ε-σαν-ιγ-. Θ- ή---- έ-- π----- μ- σ------- Θ- ή-ε-α έ-α π-γ-τ- μ- σ-ν-ι-ί- ------------------------------- Θα ήθελα ένα παγωτό με σαντιγί. 0
T-- ḗ--e-a é-a----ō-- -e s-ntigí. T-- ḗ----- é-- p----- m- s------- T-a ḗ-h-l- é-a p-g-t- m- s-n-i-í- --------------------------------- Tha ḗthela éna pagōtó me santigí.
Бих искал / искала плодове или сирене. Θα -θε-α--ρο----- τ-ρί. Θ- ή---- φ----- ή τ---- Θ- ή-ε-α φ-ο-τ- ή τ-ρ-. ----------------------- Θα ήθελα φρούτα ή τυρί. 0
Tha-ḗ-he-a p-r-ú-a-ḗ--yrí. T-- ḗ----- p------ ḗ t---- T-a ḗ-h-l- p-r-ú-a ḗ t-r-. -------------------------- Tha ḗthela phroúta ḗ tyrí.
Искаме да закусим. Θ--θέ-α-- ν- ----υμ- π-ωι-ό. Θ- θ----- ν- π------ π------ Θ- θ-λ-μ- ν- π-ρ-υ-ε π-ω-ν-. ---------------------------- Θα θέλαμε να πάρουμε πρωινό. 0
T-a -h-l-me -a-páro--e prōin-. T-- t------ n- p------ p------ T-a t-é-a-e n- p-r-u-e p-ō-n-. ------------------------------ Tha thélame na pároume prōinó.
Искаме да обядваме. Θα---λα---ν- φ--- ---η-ε--α--. Θ- θ----- ν- φ--- μ----------- Θ- θ-λ-μ- ν- φ-μ- μ-σ-μ-ρ-α-ό- ------------------------------ Θα θέλαμε να φάμε μεσημεριανό. 0
Tha---é--m---a----me -es--------. T-- t------ n- p---- m----------- T-a t-é-a-e n- p-á-e m-s-m-r-a-ó- --------------------------------- Tha thélame na pháme mesēmerianó.
Искаме да вечеряме. Θα θ-λαμ--ν- --μ- ----ι-ό. Θ- θ----- ν- φ--- β------- Θ- θ-λ-μ- ν- φ-μ- β-α-ι-ό- -------------------------- Θα θέλαμε να φάμε βραδινό. 0
T-- --é-a--------ám- -ra--n-. T-- t------ n- p---- b------- T-a t-é-a-e n- p-á-e b-a-i-ó- ----------------------------- Tha thélame na pháme bradinó.
Какво желаете за закуска? Τι--α θ-λ--ε-για-πρωιν-; Τ- θ- θ----- γ-- π------ Τ- θ- θ-λ-τ- γ-α π-ω-ν-; ------------------------ Τι θα θέλατε για πρωινό; 0
T- t-- t--late-g-a--r--nó? T- t-- t------ g-- p------ T- t-a t-é-a-e g-a p-ō-n-? -------------------------- Ti tha thélate gia prōinó?
Хлебчета с мармалад и мед? Ψωμάκ-- μ- ---μ----------μέλ-; Ψ------ μ- μ-------- κ-- μ---- Ψ-μ-κ-α μ- μ-ρ-ε-ά-α κ-ι μ-λ-; ------------------------------ Ψωμάκια με μαρμελάδα και μέλι; 0
Psō-á-ia ---m----l-da--ai-m--i? P------- m- m-------- k-- m---- P-ō-á-i- m- m-r-e-á-a k-i m-l-? ------------------------------- Psōmákia me marmeláda kai méli?
Печени филийки със салам и сирене? Ψ--ί -ε-α-λαντικ- κα- τυ--; Ψ--- μ- α-------- κ-- τ---- Ψ-μ- μ- α-λ-ν-ι-ά κ-ι τ-ρ-; --------------------------- Ψωμί με αλλαντικά και τυρί; 0
P-----m---ll--tiká-kai tyrí? P---- m- a-------- k-- t---- P-ō-í m- a-l-n-i-á k-i t-r-? ---------------------------- Psōmí me allantiká kai tyrí?
Сварено яйце? Έ-α β-α--ό α-γ-; Έ-- β----- α---- Έ-α β-α-τ- α-γ-; ---------------- Ένα βραστό αυγό; 0
É-a---a-tó-a---? É-- b----- a---- É-a b-a-t- a-g-? ---------------- Éna brastó augó?
Яйце на очи? Έ---αυγ--μ-τι; Έ-- α--- μ---- Έ-α α-γ- μ-τ-; -------------- Ένα αυγό μάτι; 0
É-a -u-ó máti? É-- a--- m---- É-a a-g- m-t-? -------------- Éna augó máti?
Омлет? Μ-α ομε-έτα; Μ-- ο------- Μ-α ο-ε-έ-α- ------------ Μία ομελέτα; 0
M-a --e--t-? M-- o------- M-a o-e-é-a- ------------ Mía omeléta?
Моля, още едно кисело мляко. Α-----έ-----αούρτι --ρ-κα--. Α---- έ-- γ------- π-------- Α-ό-η έ-α γ-α-ύ-τ- π-ρ-κ-λ-. ---------------------------- Ακόμη ένα γιαούρτι παρακαλώ. 0
A-----é-- -i--úr-i ---a----. A---- é-- g------- p-------- A-ó-ē é-a g-a-ú-t- p-r-k-l-. ---------------------------- Akómē éna giaoúrti parakalṓ.
Моля, още сол и черен пипер. Ακ-μ-----ο--λ-τ- --- -ιπ-ρ- π--ακα-ώ. Α---- λ--- α---- κ-- π----- π-------- Α-ό-η λ-γ- α-ά-ι κ-ι π-π-ρ- π-ρ-κ-λ-. ------------------------------------- Ακόμη λίγο αλάτι και πιπέρι παρακαλώ. 0
A---ē líg- alá----ai p-pér---a----l-. A---- l--- a---- k-- p----- p-------- A-ó-ē l-g- a-á-i k-i p-p-r- p-r-k-l-. ------------------------------------- Akómē lígo aláti kai pipéri parakalṓ.
Моля, още една чаша вода. Ακ-μ- έ------ήρι νερ- πα-α-αλώ. Α---- έ-- π----- ν--- π-------- Α-ό-η έ-α π-τ-ρ- ν-ρ- π-ρ-κ-λ-. ------------------------------- Ακόμη ένα ποτήρι νερό παρακαλώ. 0
A-ó-- --a p-tḗri-n----p-ra-a--. A---- é-- p----- n--- p-------- A-ó-ē é-a p-t-r- n-r- p-r-k-l-. ------------------------------- Akómē éna potḗri neró parakalṓ.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!