Разговорник

bg В ресторанта 3   »   fi Ravintolassa 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [kolmekymmentäyksi]

Ravintolassa 3

Изберете как искате да видите превода:   
български финландски Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. H--u--si---l-uru-an. H-------- a--------- H-l-a-s-n a-k-r-u-n- -------------------- Haluaisin alkuruuan. 0
Бих искал / искала салата. Hal-ais-n--a--a-in. H-------- s-------- H-l-a-s-n s-l-a-i-. ------------------- Haluaisin salaatin. 0
Бих искал / искала супа. H-luai-i- k-ito-. H-------- k------ H-l-a-s-n k-i-o-. ----------------- Haluaisin keiton. 0
Бих искал / искала десерт. H-lu-isi--jä---r-ua-. H-------- j---------- H-l-a-s-n j-l-i-u-a-. --------------------- Haluaisin jälkiruuan. 0
Бих искал / искала сладолед със сметана. Ha-uai-in--ä--e----k--m-va--do---. H-------- j------- k-------------- H-l-a-s-n j-ä-e-ö- k-r-a-a-h-o-l-. ---------------------------------- Haluaisin jäätelöä kermavaahdolla. 0
Бих искал / искала плодове или сирене. Hal-a-si- -ed-lmi--t-- ---sto-. H-------- h------- t-- j------- H-l-a-s-n h-d-l-i- t-i j-u-t-a- ------------------------------- Haluaisin hedelmiä tai juustoa. 0
Искаме да закусим. H--u-i--m-e----dä --miai--n. H---------- s---- a--------- H-l-a-s-m-e s-ö-ä a-m-a-s-n- ---------------------------- Haluaisimme syödä aamiaisen. 0
Искаме да обядваме. H-lu---im-- -y----p-iv-l-i-e-. H---------- s---- p----------- H-l-a-s-m-e s-ö-ä p-i-ä-l-s-n- ------------------------------ Haluaisimme syödä päivällisen. 0
Искаме да вечеряме. H-lu-i----- sy-d- -ll-ll-s-n. H---------- s---- i---------- H-l-a-s-m-e s-ö-ä i-l-l-i-e-. ----------------------------- Haluaisimme syödä illallisen. 0
Какво желаете за закуска? Mitä--a--ais-t-e--yöd--a---ai--k-i? M--- h---------- s---- a----------- M-t- h-l-a-s-t-e s-ö-ä a-m-a-s-k-i- ----------------------------------- Mitä haluaisitte syödä aamiaiseksi? 0
Хлебчета с мармалад и мед? Sämpylä- h-ll---a--a hu--ja--a? S------- h------- j- h--------- S-m-y-ä- h-l-o-l- j- h-n-j-l-a- ------------------------------- Sämpylää hillolla ja hunajalla? 0
Печени филийки със салам и сирене? P-a-t-le--ää------ral----- --u--ol--? P----------- m--------- j- j--------- P-a-t-l-i-ä- m-k-a-a-l- j- j-u-t-l-a- ------------------------------------- Paahtoleipää makkaralla ja juustolla? 0
Сварено яйце? Keitet-- --n-n--n--? K------- k---------- K-i-e-y- k-n-n-u-a-? -------------------- Keitetyn kananmunan? 0
Яйце на очи? Pa-s-e-u--k-----u---? P-------- k---------- P-i-t-t-n k-n-n-u-a-? --------------------- Paistetun kananmunan? 0
Омлет? M-n--ka--? M--------- M-n-k-a-n- ---------- Munakkaan? 0
Моля, още едно кисело мляко. Ha-u-isi--v-e-ä-yhd-n jugu--i-----itos. H-------- v---- y---- j-------- k------ H-l-a-s-n v-e-ä y-d-n j-g-r-i-, k-i-o-. --------------------------------------- Haluaisin vielä yhden jugurtin, kiitos. 0
Моля, още сол и черен пипер. H-l-aisin-v-elä-s--laa ja---p-u-i---kiit--. H-------- v---- s----- j- p-------- k------ H-l-a-s-n v-e-ä s-o-a- j- p-p-u-i-, k-i-o-. ------------------------------------------- Haluaisin vielä suolaa ja pippuria, kiitos. 0
Моля, още една чаша вода. Hal--isi--vielä l--i--v---ä- -i-t-s. H-------- v---- l---- v----- k------ H-l-a-s-n v-e-ä l-s-n v-t-ä- k-i-o-. ------------------------------------ Haluaisin vielä lasin vettä, kiitos. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!