Разговорник

bg В ресторанта 3   »   he ‫במסעדה 3‬

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

‫31 [שלושים ואחת]‬

31 [shlossim w\'axat]

‫במסעדה 3‬

[bamis'adah 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. ‫אבקש --ה-ר-ש-נ-.‬ ‫---- מ-- ר------- ‫-ב-ש מ-ה ר-ש-נ-.- ------------------ ‫אבקש מנה ראשונה.‬ 0
a-a---s --n-h--i'-ho-ah. a------ m---- r--------- a-a-e-s m-n-h r-'-h-n-h- ------------------------ avaqess manah ri'shonah.
Бих искал / искала салата. ‫--ק- סל--‬ ‫---- ס---- ‫-ב-ש ס-ט-‬ ----------- ‫אבקש סלט.‬ 0
avaq--s -alat. a------ s----- a-a-e-s s-l-t- -------------- avaqess salat.
Бих искал / искала супа. ‫א-ק- ---.‬ ‫---- מ---- ‫-ב-ש מ-ק-‬ ----------- ‫אבקש מרק.‬ 0
avaq--s----aq. a------ m----- a-a-e-s m-r-q- -------------- avaqess maraq.
Бих искал / искала десерт. ‫הי-----וצה קינו-.‬ ‫----- ר--- ק------ ‫-י-ת- ר-צ- ק-נ-ח-‬ ------------------- ‫הייתי רוצה קינוח.‬ 0
ha-t- ro-s-h-qi--a-. h---- r----- q------ h-i-i r-t-a- q-n-a-. -------------------- haiti rotsah qinuax.
Бих искал / искала сладолед със сметана. ‫הייתי -ו-ה --ידה ----צ-ת.‬ ‫----- ר--- ג---- ע- ק----- ‫-י-ת- ר-צ- ג-י-ה ע- ק-פ-.- --------------------------- ‫הייתי רוצה גלידה עם קצפת.‬ 0
ha-ti----sah---i-a--i----t-e-et. h---- r----- g----- i- q-------- h-i-i r-t-a- g-i-a- i- q-t-e-e-. -------------------------------- haiti rotsah glidah im qatsefet.
Бих искал / искала плодове или сирене. ‫-ני -ב-ש-/ ת--י--ת -ו -ב--ה.‬ ‫--- מ--- / ת פ---- א- ג------ ‫-נ- מ-ק- / ת פ-ר-ת א- ג-י-ה-‬ ------------------------------ ‫אני מבקש / ת פירות או גבינה.‬ 0
an- m'---e----'va------------t-o-gv---h. a-- m------------------ p----- o g------ a-i m-v-q-s-/-'-a-e-h-t p-y-o- o g-i-a-. ---------------------------------------- ani m'vaqesh/m'vaqeshet peyrot o gvinah.
Искаме да закусим. ‫ה--נו-ר---ם לאכו--א---- ב--ר-‬ ‫----- ר---- ל---- א---- ב----- ‫-י-נ- ר-צ-ם ל-כ-ל א-ו-ת ב-ק-.- ------------------------------- ‫היינו רוצים לאכול ארוחת בוקר.‬ 0
ha--i-r--sa- l-ekh-l-ar--a- b-qe-. h---- r----- l------ a----- b----- h-i-i r-t-a- l-e-h-l a-u-a- b-q-r- ---------------------------------- haiti rotsah l'ekhol aruxat boqer.
Искаме да обядваме. ‫-י----רוצי- ---ול -ר-ח--צ--יים-‬ ‫----- ר---- ל---- א---- צ------- ‫-י-נ- ר-צ-ם ל-כ-ל א-ו-ת צ-ר-י-.- --------------------------------- ‫היינו רוצים לאכול ארוחת צהריים.‬ 0
h---i -ot--- --ek-o-----xa- t---a---m. h---- r----- l------ a----- t--------- h-i-i r-t-a- l-e-h-l a-u-a- t-a-a-a-m- -------------------------------------- haiti rotsah l'ekhol aruxat tsaharaim.
Искаме да вечеряме. ‫-יינו --צ-ם ל-כ-ל ----- ---.‬ ‫----- ר---- ל---- א---- ע---- ‫-י-נ- ר-צ-ם ל-כ-ל א-ו-ת ע-ב-‬ ------------------------------ ‫היינו רוצים לאכול ארוחת ערב.‬ 0
h---i-r-ts-h l--k-o- a--x-t-e-e-. h---- r----- l------ a----- e---- h-i-i r-t-a- l-e-h-l a-u-a- e-e-. --------------------------------- haiti rotsah l'ekhol aruxat erev.
Какво желаете за закуска? ‫מה ת--ה ----לא--חת--ו---‬ ‫-- ת--- / י ל----- ב----- ‫-ה ת-צ- / י ל-ר-ח- ב-ק-?- -------------------------- ‫מה תרצה / י לארוחת בוקר?‬ 0
m-h--i---e---i--s- -'aru--t bo--r? m-- t------------- l------- b----- m-h t-r-s-h-t-r-s- l-a-u-a- b-q-r- ---------------------------------- mah tirtseh/tirtsi l'aruxat boqer?
Хлебчета с мармалад и мед? ‫לח--י-ת-ע--ר--ה-ו--ש?‬ ‫------- ע- ר--- ו----- ‫-ח-נ-ו- ע- ר-ב- ו-ב-?- ----------------------- ‫לחמניות עם ריבה ודבש?‬ 0
laxm---ot im-rib-h w--va--? l-------- i- r---- w------- l-x-a-i-t i- r-b-h w-d-a-h- --------------------------- laxmaniot im ribah w'dvash?
Печени филийки със салам и сирене? ‫-נ-- ע- --נ-- וגבי-ה?‬ ‫---- ע- נ---- ו------- ‫-נ-ם ע- נ-נ-ק ו-ב-נ-?- ----------------------- ‫צנים עם נקניק וגבינה?‬ 0
ts-i--i---a--i--ugv----? t---- i- n----- u------- t-n-m i- n-q-i- u-v-n-h- ------------------------ tsnim im naqniq ugvinah?
Сварено яйце? ‫בי-- -ש-?‬ ‫---- ק---- ‫-י-ה ק-ה-‬ ----------- ‫ביצה קשה?‬ 0
b-yt-a- qasha-? b------ q------ b-y-s-h q-s-a-? --------------- beytsah qashah?
Яйце на очи? ‫-יצ- ע-ן?‬ ‫---- ע---- ‫-י-ת ע-ן-‬ ----------- ‫ביצת עין?‬ 0
b-ytsa--ain? b------ a--- b-y-s-t a-n- ------------ beytsat ain?
Омлет? ‫ח--תה?‬ ‫------- ‫-ב-ת-?- -------- ‫חביתה?‬ 0
xa-i--h? x------- x-v-t-h- -------- xavitah?
Моля, още едно кисело мляко. ‫----יו--ר- -בק---‬ ‫--- י----- ב------ ‫-ו- י-ג-ר- ב-ק-ה-‬ ------------------- ‫עוד יוגורט בבקשה.‬ 0
od yo---t-b-----s-ah. o- y----- b---------- o- y-g-r- b-v-q-s-a-. --------------------- od yogurt b'vaqashah.
Моля, още сол и черен пипер. ‫--פ- -מל---ב---.‬ ‫---- ו--- ב------ ‫-ל-ל ו-ל- ב-ק-ה-‬ ------------------ ‫פלפל ומלח בבקשה.‬ 0
pi---- -m--ax b-va-as-ah. p----- u----- b---------- p-l-e- u-e-a- b-v-q-s-a-. ------------------------- pilpel umelax b'vaqashah.
Моля, още една чаша вода. ‫ע-ד-כו--מ-----ק-ה-‬ ‫--- כ-- מ-- ב------ ‫-ו- כ-ס מ-ם ב-ק-ה-‬ -------------------- ‫עוד כוס מים בבקשה.‬ 0
od---- -a-m----a-ashah. o- k-- m--- b---------- o- k-s m-i- b-v-q-s-a-. ----------------------- od kos maim b'vaqashah.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!