Разговорник

bg В ресторанта 4   »   he ‫במסעדה 4‬

32 [трийсет и две]

В ресторанта 4

В ресторанта 4

‫32 [שלושים ושתיים]‬

32 [shloshim ushtaim]

‫במסעדה 4‬

[bamis'adah 4]

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Една порция пържени картофи с кетчуп. ‫-ע---ח--צ’-פ--עם-ק------ב-שה-‬ ‫--- א-- צ---- ע- ק---- ב------ ‫-ע- א-ת צ-י-ס ע- ק-ש-פ ב-ק-ה-‬ ------------------------------- ‫פעם אחת צ’יפס עם קטשופ בבקשה.‬ 0
pa-am--xat-ch--s im--e----f--'-a-a----. p---- a--- c---- i- q------ b---------- p-'-m a-a- c-i-s i- q-t-h-f b-v-q-s-a-. --------------------------------------- pa'am axat chips im qetshuf b'vaqashah.
И две порции с майонеза. ‫-פעמ-ים--------ם-מיו-ז ב---ה-‬ ‫------- צ---- ע- מ---- ב------ ‫-פ-מ-י- צ-י-ס ע- מ-ו-ז ב-ק-ה-‬ ------------------------------- ‫ופעמיים צ’יפס עם מיונז בבקשה.‬ 0
ufa'--aim -h-p---m ---o--z b-vaqa--a-. u-------- c---- i- m------ b---------- u-a-a-a-m c-i-s i- m-y-n-z b-v-q-s-a-. -------------------------------------- ufa'amaim chips im mayonez b'vaqashah.
И три порции печени наденички с горчица. ‫-שלו--פע-י----ני---- מט-גנות ע---רדל --ק---‬ ‫----- פ---- נ------- מ------ ע- ח--- ב------ ‫-ש-ו- פ-מ-ם נ-נ-ק-ו- מ-ו-נ-ת ע- ח-ד- ב-ק-ה-‬ --------------------------------------------- ‫ושלוש פעמים נקניקיות מטוגנות עם חרדל בבקשה.‬ 0
w's--lo---pe'am-m--aqn-q--t-m--u--n-t im-----a- -'v--a---h. w-------- p------ n-------- m-------- i- x----- b---------- w-s-a-o-h p-'-m-m n-q-i-i-t m-t-g-n-t i- x-r-a- b-v-q-s-a-. ----------------------------------------------------------- w'shalosh pe'amim naqniqiot m'tuganot im xardal b'vaqashah.
Какви зеленчуци имате? ‫א-ל--יר-ות י-----?‬ ‫---- י---- י- ל---- ‫-י-ו י-ק-ת י- ל-ם-‬ -------------------- ‫אילו ירקות יש לכם?‬ 0
ey-u ira--- -es- lakhem? e--- i----- y--- l------ e-l- i-a-o- y-s- l-k-e-? ------------------------ eylu iraqot yesh lakhem?
Имате ли зелен боб? ‫י--לכם ש--ע-ת?‬ ‫-- ל-- ש------- ‫-ש ל-ם ש-ו-י-?- ---------------- ‫יש לכם שעועית?‬ 0
ye-h -a--em s---'i-? y--- l----- s------- y-s- l-k-e- s-'-'-t- -------------------- yesh lakhem sh'u'it?
Имате ли цветно зеле? ‫יש ל-ם -רו-ית-‬ ‫-- ל-- כ------- ‫-ש ל-ם כ-ו-י-?- ---------------- ‫יש לכם כרובית?‬ 0
y--h --khe- k-uvi-? y--- l----- k------ y-s- l-k-e- k-u-i-? ------------------- yesh lakhem kruvit?
Аз обичам царевица. ‫א-- ------ - תי---‬ ‫--- א--- / ת ת----- ‫-נ- א-ה- / ת ת-ר-.- -------------------- ‫אני אוהב / ת תירס.‬ 0
a-i -hev/--eve- ti-as. a-- o---------- t----- a-i o-e-/-h-v-t t-r-s- ---------------------- ani ohev/ohevet tiras.
Аз обичам краставици. ‫-ני א-ה----ת-מ--פ----.‬ ‫--- א--- / ת מ--------- ‫-נ- א-ה- / ת מ-פ-ו-י-.- ------------------------ ‫אני אוהב / ת מלפפונים.‬ 0
a-i-oh-v-o----t -e----fon-m. a-- o---------- m----------- a-i o-e-/-h-v-t m-l-f-f-n-m- ---------------------------- ani ohev/ohevet melafefonim.
Аз обичам домати. ‫א-- או-ב-/-- -ג-נ----‬ ‫--- א--- / ת ע-------- ‫-נ- א-ה- / ת ע-ב-י-ת-‬ ----------------------- ‫אני אוהב / ת עגבניות.‬ 0
a-i o-e---he--t--gv--iot. a-- o---------- a-------- a-i o-e-/-h-v-t a-v-n-o-. ------------------------- ani ohev/ohevet agvaniot.
И Вие ли обичате чесън? ‫-ת-- ה-א-ה----ת--רישה-‬ ‫-- / ה א--- / ת כ------ ‫-ת / ה א-ה- / ת כ-י-ה-‬ ------------------------ ‫את / ה אוהב / ת כרישה?‬ 0
ani ohev/--e--t krisha-? a-- o---------- k------- a-i o-e-/-h-v-t k-i-h-h- ------------------------ ani ohev/ohevet krishah?
И Вие ли обичате кисело зеле? ‫-ת / --א-הב---- ---ב--ב---‬ ‫-- / ה א--- / ת כ--- כ----- ‫-ת / ה א-ה- / ת כ-ו- כ-ו-?- ---------------------------- ‫את / ה אוהב / ת כרוב כבוש?‬ 0
a-i --e--o-ev-t k------vus-? a-- o---------- k--- k------ a-i o-e-/-h-v-t k-u- k-v-s-? ---------------------------- ani ohev/ohevet kruv kavush?
И Вие ли обичате леща? ‫-ת-- ה -ו-ב - --ע--ים-‬ ‫-- / ה א--- / ת ע------ ‫-ת / ה א-ה- / ת ע-ש-ם-‬ ------------------------ ‫את / ה אוהב / ת עדשים?‬ 0
an---he-/o-ev-- ---s---? a-- o---------- a------- a-i o-e-/-h-v-t a-a-h-m- ------------------------ ani ohev/ohevet adashim?
И ти ли обичаш моркови? ‫א- / - -וה--/---גזר?‬ ‫-- / ה א--- / ת ג---- ‫-ת / ה א-ה- / ת ג-ר-‬ ---------------------- ‫את / ה אוהב / ת גזר?‬ 0
ani--h--/o-e-et--e-e-? a-- o---------- g----- a-i o-e-/-h-v-t g-z-r- ---------------------- ani ohev/ohevet gezer?
И ти ли обичаш броколи? ‫-ת-/ ה או-ב ----ב-------‬ ‫-- / ה א--- / ת ב-------- ‫-ת / ה א-ה- / ת ב-ו-ו-י-‬ -------------------------- ‫את / ה אוהב / ת ברוקולי?‬ 0
a----h-v--h-ve- b--qo-i? a-- o---------- b------- a-i o-e-/-h-v-t b-o-o-i- ------------------------ ani ohev/ohevet broqoli?
И ти ли обичаш пипер? ‫א- - ה-א--- /-- פל-ל-‬ ‫-- / ה א--- / ת פ----- ‫-ת / ה א-ה- / ת פ-פ-?- ----------------------- ‫את / ה אוהב / ת פלפל?‬ 0
ani o--v---ev---pi-p-l? a-- o---------- p------ a-i o-e-/-h-v-t p-l-e-? ----------------------- ani ohev/ohevet pilpel?
Аз не обичам лук. ‫א-י--א--ו-- - ת --ל.‬ ‫--- ל- א--- / ת ב---- ‫-נ- ל- א-ה- / ת ב-ל-‬ ---------------------- ‫אני לא אוהב / ת בצל.‬ 0
a----o--h-----eve- b---a-. a-- l- o---------- b------ a-i l- o-e-/-h-v-t b-t-a-. -------------------------- ani lo ohev/ohevet batsal.
Аз не обичам маслини. ‫אנ- ------- - ת ז----.‬ ‫--- ל- א--- / ת ז------ ‫-נ- ל- א-ה- / ת ז-ת-ם-‬ ------------------------ ‫אני לא אוהב / ת זיתים.‬ 0
ani l- ---v/o-e--t z-yt-m. a-- l- o---------- z------ a-i l- o-e-/-h-v-t z-y-i-. -------------------------- ani lo ohev/ohevet zeytim.
Аз не обичам гъби. ‫א-- ---או-ב /-ת פטריו-.‬ ‫--- ל- א--- / ת פ------- ‫-נ- ל- א-ה- / ת פ-ר-ו-.- ------------------------- ‫אני לא אוהב / ת פטריות.‬ 0
a-i l- oh-v/ohe-et pi-----. a-- l- o---------- p------- a-i l- o-e-/-h-v-t p-t-i-t- --------------------------- ani lo ohev/ohevet pitriot.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Тонални езици

Повечето от всички езици, говорени по света, са тонални езици. При тоналните езици височината на тоновете е от решаващо значение. Те определят смисъла на думите или сричките. По този начин тонът е неразривно свързан с думата. Повечето от езиците, които се говорят в Азия са тонални. Като например, китайският, тайландският и виетнамският. В Африка също има различни тонални езици. Много от местните езици в Америка са също тонални. Индоевропейските езици съдържат предимно само тонални елементи. Това се отнася за шведския или сръбския, например. Броят на тоналните височини варира в отделните езици. В китайския са ясно различими четири тона. С тях, сричката ma, например, може да има четири значения. Те са майка , коноп, кон и ругая. Интересното е, че тоналните езици също оказват влияние на слуха ни. Изследвания върху абсолютния слух разкриват това. Абсолютен слух е способността точно да се идентифицират чутите тонове. Абсолютният слух се среща много рядко в Европа и Северна Америка. По-малко от 1 на 10 000 души го имат. Но ситуацията е различна при хората, чийто майчин език е китайски. При тях тази специална способност се среща при 9 пъти повече хора. Всички хора имат абсолютен слух, докато са деца. Те го използват, за да се научат да говорят правилно. Но за съжаление, повечето хора го губят по-късно. Височината на тоновете е също важна и в музиката. Това особено важи за култури, които говорят тонални езици. Те трябва да се придържат към мелодията много точно. В противен случай една красива любовна песен може да прозвучи направо абсурдно!
Знаете ли, че?
Панджаби принадлежи към индоиранските езици. Той е майчин език на около 130 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Пакистан. Но панджаби се говори и в индийския щат Пенджаб. В Пакистан панджаби почти не се използва като писмен език. В Индия това е различно, тъй като там езикът е със статут на официален език. Панджаби се пише със собствена азбука. Той има много дълга литературна традиция ... Открити са текстове, които датират от почти 1000 години. От фонологична гледна точка панджаби също предизвиква интерес. Той е тонален език. При тоналните езици височината на изговора на ударената сричка променя значението й. В панджаби ударената сричка може да се произнася с три различни височини на тона. За индоевропейските езици това е много необичайно. Но прави панджаби още по-привлекателен език!