Разговорник

bg В ресторанта 4   »   sr У ресторану 4

32 [трийсет и две]

В ресторанта 4

В ресторанта 4

32 [тридесет и два]

32 [trideset i dva]

У ресторану 4

[U restoranu 4]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Една порция пържени картофи с кетчуп. Ј-да---- -о-фр-т са --ч-п-м. Ј------- п------ с- к------- Ј-д-н-у- п-м-р-т с- к-ч-п-м- ---------------------------- Једанпут помфрит са кечапом. 0
J---nput-po-fri- sa ke-a--m. J------- p------ s- k------- J-d-n-u- p-m-r-t s- k-č-p-m- ---------------------------- Jedanput pomfrit sa kečapom.
И две порции с майонеза. И-два----с ма---езом. И д----- с м--------- И д-а-у- с м-ј-н-з-м- --------------------- И двапут с мајонезом. 0
I d--p-t --maj--ez--. I d----- s m--------- I d-a-u- s m-j-n-z-m- --------------------- I dvaput s majonezom.
И три порции печени наденички с горчица. И три-у- -р--н-----ас--- -- --нфо-. И т----- п----- к------- с- с------ И т-и-у- п-ж-н- к-б-с-ц- с- с-н-о-. ----------------------------------- И трипут пржену кобасицу са сенфом. 0
I t---u- p----- koba--cu--- s--f--. I t----- p----- k------- s- s------ I t-i-u- p-ž-n- k-b-s-c- s- s-n-o-. ----------------------------------- I triput prženu kobasicu sa senfom.
Какви зеленчуци имате? Ка-во--о-рће -мате? К---- п----- и----- К-к-о п-в-ћ- и-а-е- ------------------- Какво поврће имате? 0
Ka-------r-́e-imat-? K---- p------ i----- K-k-o p-v-c-e i-a-e- -------------------- Kakvo povrće imate?
Имате ли зелен боб? И---- ли-----ља? И---- л- п------ И-а-е л- п-с-љ-? ---------------- Имате ли пасуља? 0
Im-t--li p----ja? I---- l- p------- I-a-e l- p-s-l-a- ----------------- Imate li pasulja?
Имате ли цветно зеле? Имат- л--к---ио-а? И---- л- к-------- И-а-е л- к-р-и-л-? ------------------ Имате ли карфиола? 0
Im--- li--ar-iola? I---- l- k-------- I-a-e l- k-r-i-l-? ------------------ Imate li karfiola?
Аз обичам царевица. Ј- ---- ј---м к--у--з. Ј- р--- ј---- к------- Ј- р-д- ј-д-м к-к-р-з- ---------------------- Ја радо једем кукуруз. 0
Ja ra-o j--em-k------. J- r--- j---- k------- J- r-d- j-d-m k-k-r-z- ---------------------- Ja rado jedem kukuruz.
Аз обичам краставици. Ја---до једе- --а---вц-. Ј- р--- ј---- к--------- Ј- р-д- ј-д-м к-а-т-в-е- ------------------------ Ја радо једем краставце. 0
Ja ---- je-e- krast--ce. J- r--- j---- k--------- J- r-d- j-d-m k-a-t-v-e- ------------------------ Ja rado jedem krastavce.
Аз обичам домати. Ја радо ---ем пар-дај-. Ј- р--- ј---- п-------- Ј- р-д- ј-д-м п-р-д-ј-. ----------------------- Ја радо једем парадајз. 0
Ja----o-jedem--ar---jz. J- r--- j---- p-------- J- r-d- j-d-m p-r-d-j-. ----------------------- Ja rado jedem paradajz.
И Вие ли обичате чесън? Је-е---л- - -- рад---р---лук? Ј----- л- и В- р--- п-------- Ј-д-т- л- и В- р-д- п-а-и-у-? ----------------------------- Једете ли и Ви радо празилук? 0
J-de-- li-i-V-----o-pr-zi-uk? J----- l- i V- r--- p-------- J-d-t- l- i V- r-d- p-a-i-u-? ----------------------------- Jedete li i Vi rado praziluk?
И Вие ли обичате кисело зеле? Ј-д----л- ---р--о-- -и-е-и-куп-с? Ј----- л- В- р--- и к----- к----- Ј-д-т- л- В- р-д- и к-с-л- к-п-с- --------------------------------- Једете ли Ви радо и кисели купус? 0
J-de----i V- -a-- i -i-eli-k-p--? J----- l- V- r--- i k----- k----- J-d-t- l- V- r-d- i k-s-l- k-p-s- --------------------------------- Jedete li Vi rado i kiseli kupus?
И Вие ли обичате леща? Ј--е-- ли -и ра-о и л--у? Ј----- л- В- р--- и л---- Ј-д-т- л- В- р-д- и л-ћ-? ------------------------- Једете ли Ви радо и лећу? 0
Je---e-l- -i ---o----eć-? J----- l- V- r--- i l----- J-d-t- l- V- r-d- i l-c-u- -------------------------- Jedete li Vi rado i leću?
И ти ли обичаш моркови? Јед-- -- и т---адо -а---реп-? Ј---- л- и т- р--- ш--------- Ј-д-ш л- и т- р-д- ш-р-а-е-у- ----------------------------- Једеш ли и ти радо шаргарепу? 0
Jed-- -i i -----d--ša-g-r--u? J---- l- i t- r--- š--------- J-d-š l- i t- r-d- š-r-a-e-u- ----------------------------- Jedeš li i ti rado šargarepu?
И ти ли обичаш броколи? Једеш -- - ти ра-о-б-о---e? Ј---- л- и т- р--- б------- Ј-д-ш л- и т- р-д- б-о-у-e- --------------------------- Једеш ли и ти радо брокулe? 0
J-d-š----i-t--r-do -ro--le? J---- l- i t- r--- b------- J-d-š l- i t- r-d- b-o-u-e- --------------------------- Jedeš li i ti rado brokule?
И ти ли обичаш пипер? Ј-де- л----ти радо папри-у? Ј---- л- и т- р--- п------- Ј-д-ш л- и т- р-д- п-п-и-у- --------------------------- Једеш ли и ти радо паприку? 0
Je-e- -i - -i-rado-p-p-iku? J---- l- i t- r--- p------- J-d-š l- i t- r-d- p-p-i-u- --------------------------- Jedeš li i ti rado papriku?
Аз не обичам лук. Ј---е -о--м-л-к. Ј- н- в---- л--- Ј- н- в-л-м л-к- ---------------- Ја не волим лук. 0
J---- ---i- lu-. J- n- v---- l--- J- n- v-l-m l-k- ---------------- Ja ne volim luk.
Аз не обичам маслини. Ј-----воли- м-сли--. Ј- н- в---- м------- Ј- н- в-л-м м-с-и-е- -------------------- Ја не волим маслине. 0
Ja -- -oli- m--l--e. J- n- v---- m------- J- n- v-l-m m-s-i-e- -------------------- Ja ne volim masline.
Аз не обичам гъби. Ј- н- во-им----в-. Ј- н- в---- г----- Ј- н- в-л-м г-и-е- ------------------ Ја не волим гљиве. 0
J- -e -ol-m-gl-i-e. J- n- v---- g------ J- n- v-l-m g-j-v-. ------------------- Ja ne volim gljive.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Тонални езици

Повечето от всички езици, говорени по света, са тонални езици. При тоналните езици височината на тоновете е от решаващо значение. Те определят смисъла на думите или сричките. По този начин тонът е неразривно свързан с думата. Повечето от езиците, които се говорят в Азия са тонални. Като например, китайският, тайландският и виетнамският. В Африка също има различни тонални езици. Много от местните езици в Америка са също тонални. Индоевропейските езици съдържат предимно само тонални елементи. Това се отнася за шведския или сръбския, например. Броят на тоналните височини варира в отделните езици. В китайския са ясно различими четири тона. С тях, сричката ma, например, може да има четири значения. Те са майка , коноп, кон и ругая. Интересното е, че тоналните езици също оказват влияние на слуха ни. Изследвания върху абсолютния слух разкриват това. Абсолютен слух е способността точно да се идентифицират чутите тонове. Абсолютният слух се среща много рядко в Европа и Северна Америка. По-малко от 1 на 10 000 души го имат. Но ситуацията е различна при хората, чийто майчин език е китайски. При тях тази специална способност се среща при 9 пъти повече хора. Всички хора имат абсолютен слух, докато са деца. Те го използват, за да се научат да говорят правилно. Но за съжаление, повечето хора го губят по-късно. Височината на тоновете е също важна и в музиката. Това особено важи за култури, които говорят тонални езици. Те трябва да се придържат към мелодията много точно. В противен случай една красива любовна песен може да прозвучи направо абсурдно!
Знаете ли, че?
Панджаби принадлежи към индоиранските езици. Той е майчин език на около 130 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Пакистан. Но панджаби се говори и в индийския щат Пенджаб. В Пакистан панджаби почти не се използва като писмен език. В Индия това е различно, тъй като там езикът е със статут на официален език. Панджаби се пише със собствена азбука. Той има много дълга литературна традиция ... Открити са текстове, които датират от почти 1000 години. От фонологична гледна точка панджаби също предизвиква интерес. Той е тонален език. При тоналните езици височината на изговора на ударената сричка променя значението й. В панджаби ударената сричка може да се произнася с три различни височини на тона. За индоевропейските езици това е много необичайно. Но прави панджаби още по-привлекателен език!