Разговорник

bg На гарата   »   hu A vasútállomáson

33 [трийсет и три]

На гарата

На гарата

33 [harminchárom]

A vasútállomáson

Изберете как искате да видите превода:   
български унгарски Играйте Повече
Кога тръгва следващият влак за Берлин? M-ko--in----- k-ve---ző-vona-----l-nb-? M---- i---- a k-------- v---- B-------- M-k-r i-d-l a k-v-t-e-ő v-n-t B-r-i-b-? --------------------------------------- Mikor indul a következő vonat Berlinbe? 0
Кога тръгва следващият влак за Париж? Mi-o--in-ul-- -öve-k--- von-----ri-s-a? M---- i---- a k-------- v---- P-------- M-k-r i-d-l a k-v-t-e-ő v-n-t P-r-z-b-? --------------------------------------- Mikor indul a következő vonat Párizsba? 0
Кога тръгва следващият влак за Лондон? Mi-o--in--- - ------ező-vona- -o----ba? M---- i---- a k-------- v---- L-------- M-k-r i-d-l a k-v-t-e-ő v-n-t L-n-o-b-? --------------------------------------- Mikor indul a következő vonat Londonba? 0
В колко часа тръгва влакът за Варшава? Hány --a--- i---l --v-n-t --r-óba? H--- ó----- i---- a v---- V------- H-n- ó-a-o- i-d-l a v-n-t V-r-ó-a- ---------------------------------- Hány órakor indul a vonat Varsóba? 0
В колко часа тръгва влакът за Стокхолм? Hány-órakor-i--u--a-v---- S--c-h-lm-a? H--- ó----- i---- a v---- S----------- H-n- ó-a-o- i-d-l a v-n-t S-o-k-o-m-a- -------------------------------------- Hány órakor indul a vonat Stockholmba? 0
В колко часа тръгва влакът за Будапеща? H-ny---ako---n-ul-- -on-- Bud----tre? H--- ó----- i---- a v---- B---------- H-n- ó-a-o- i-d-l a v-n-t B-d-p-s-r-? ------------------------------------- Hány órakor indul a vonat Budapestre? 0
Бих искал / искала един билет за Мадрид. Szere---k e-- -eg-e--Ma--i-ba. S-------- e-- j----- M-------- S-e-e-n-k e-y j-g-e- M-d-i-b-. ------------------------------ Szeretnék egy jegyet Madridba. 0
Бих искал / искала един билет за Прага. S-eretnék-e-y --g-e- --ág-b-. S-------- e-- j----- P------- S-e-e-n-k e-y j-g-e- P-á-á-a- ----------------------------- Szeretnék egy jegyet Prágába. 0
Бих искал / искала един билет за Берн. Sz-r--n-- eg- j---e- -e---e. S-------- e-- j----- B------ S-e-e-n-k e-y j-g-e- B-r-b-. ---------------------------- Szeretnék egy jegyet Bernbe. 0
Кога пристига влакът във Виена? Mik-r é-ke--k meg-a vona- B--sbe? M---- é------ m-- a v---- B------ M-k-r é-k-z-k m-g a v-n-t B-c-b-? --------------------------------- Mikor érkezik meg a vonat Bécsbe? 0
Кога пристига влакът в Москва? Mi-----rk--ik--e- --vonat-M-s--v---? M---- é------ m-- a v---- M--------- M-k-r é-k-z-k m-g a v-n-t M-s-k-á-a- ------------------------------------ Mikor érkezik meg a vonat Moszkvába? 0
Кога пристига влакът в Амстердам? M--o- --k-zi- m-- ----nat -m-z----a--a? M---- é------ m-- a v---- A------------ M-k-r é-k-z-k m-g a v-n-t A-s-t-r-a-b-? --------------------------------------- Mikor érkezik meg a vonat Amszterdamba? 0
Трябва ли да се прекачвам? Á- k-ll-s-ál----? Á- k--- s-------- Á- k-l- s-á-l-o-? ----------------- Át kell szállnom? 0
От кой коловоз тръгва влакът? M--y-k--ágá--ról in--l-a -on--? M----- v-------- i---- a v----- M-l-i- v-g-n-r-l i-d-l a v-n-t- ------------------------------- Melyik vágányról indul a vonat? 0
Има ли спален вагон във влака? Va---áló------- --naton? V-- h-------- a v------- V-n h-l-k-c-i a v-n-t-n- ------------------------ Van hálókocsi a vonaton? 0
Бих искал / искала билет само за отиване до Брюксел. Én---ak --- -da-----sz-re---k-Br-ssszel-e. É- c--- e-- o------ s-------- B----------- É- c-a- e-y o-a-t-t s-e-e-n-k B-ü-s-z-l-e- ------------------------------------------ Én csak egy odautat szeretnék Brüssszelbe. 0
Бих искал / искала билет само за връщане до Копенхаген. E-y-ret--je--e--ké-e- --pp-nhá----. E-- r---------- k---- K------------ E-y r-t-r-e-y-t k-r-k K-p-e-h-g-b-. ----------------------------------- Egy retúrjegyet kérek Koppenhágába. 0
Колко струва място в спалния вагон? M--n---- -e-ül --- he---- -ál-kocsi--n? M------- k---- e-- h--- a h------------ M-n-y-b- k-r-l e-y h-l- a h-l-k-c-i-a-? --------------------------------------- Mennyibe kerül egy hely a hálókocsiban? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикови промени

Светът, в който живеем, се променя всеки ден. В резултат на това, нашият език никога не може да бъде в застой. Той продължава да се развива с нас и затова е динамичен. Тази промяна може да засегне всички области на един език. Това означава, че може да засегне различни негови аспекти. Фонологичните промени засягат звуковата система на езика. При семантичните промени се изменят значенията на думите. Лексикалните промени са свързани с промени в речниковия фонд. Граматичните промени изменят граматичните структури. Причините за езиковите промени са разнообразни. Често съществуват икономически причини. Ораторите или писателите искат да спестят време и усилия. Когато случаят е такъв, те опростяват своята реч. Иновациите също могат да насърчават промени в езика. Такъв е случаят, например, когато се изобретяват нови неща. Тези неща се нуждаят от имена, и така се появяват нови думи. Езиковите промени обикновено не са планирани. Те са естествен процес и често се случват автоматично. Но говорещите също могат да варират езика си съвсем съзнателно. Те правят това, когато искат да постигнат определен ефект. Влиянието на чуждите езици също така насърчава езиковите промени. Това е особено очевидно във времена на глобализация. Английският език влияе на другите езици повече от всеки друг. Можете да намерите английски думи в почти всеки език. Те се наричат англицизми. Езиковите промени са били критикувани или възприемани като заплаха от най-древни времена. В същото време, промените на езика са положителен знак. Защото те доказват следния факт: Нашият език е жив - точно като нас!
Знаете ли, че?
Персийският принадлежи към иранските езици. Говори се главно в Иран, Афганистан и Таджикистан. Но и в други страни той е важен език. Към тях спадат Узбекистан, Туркменистан, Бахрейн, Ирак и Индия. За около 70 милиона души персийският е майчин език. Към тях се причисляват още 50 милиона, които го говорят като втори език. В зависимост от региона се използват различни диалекти. В Иран техеранският диалект се счита за говоримия стандартен език. Освен това и писменият език се изучава като официален персийски. Персийската знакова система е вариант на арабската азбука. В персийския няма граматичен член. Не съществува и граматичен род. В миналото персийският е бил най-важният език за общуване в Ориента. Който започне да изучава персийски, скоро ще открие една впечатляваща култура. А персийската литература е сред най-важните в света ...