Разговорник

bg Във влака   »   eo En la trajno

34 [трийсет и четири]

Във влака

Във влака

34 [tridek kvar]

En la trajno

Изберете как искате да видите превода:   
български есперанто Играйте Повече
Това ли е влакът за Берлин? Ĉu-tio -st-s-l--t-a-n- -- B--l-n-? Ĉ- t-- e---- l- t----- a- B------- Ĉ- t-o e-t-s l- t-a-n- a- B-r-i-o- ---------------------------------- Ĉu tio estas la trajno al Berlino? 0
Кога тръгва влакът? K-am ---t--j-------eturo-? K--- l- t----- f---------- K-a- l- t-a-n- f-r-e-u-o-? -------------------------- Kiam la trajno forveturos? 0
Кога пристига влакът в Берлин? Kia--l----a-n--alveno- en -e-li--? K--- l- t----- a------ e- B------- K-a- l- t-a-n- a-v-n-s e- B-r-i-o- ---------------------------------- Kiam la trajno alvenos en Berlino? 0
Извинете, може ли да мина? P-r-ono-,----vi--ermes-- -ret-riro-? P-------- ĉ- v- p------- p---------- P-r-o-o-, ĉ- v- p-r-e-a- p-e-e-i-o-? ------------------------------------ Pardonon, ĉu vi permesas preteriron? 0
Мисля, че това е моето място. M- kre--s ke--i- -st----ia--id-o-o. M- k----- k- t-- e---- m-- s------- M- k-e-a- k- t-o e-t-s m-a s-d-o-o- ----------------------------------- Mi kredas ke tio estas mia sidloko. 0
Мисля, че седите на моето място. Mi kr-das--- ---s--a--en-----s-dl--o. M- k----- k- v- s---- e- m-- s------- M- k-e-a- k- v- s-d-s e- m-a s-d-o-o- ------------------------------------- Mi kredas ke vi sidas en mia sidloko. 0
Къде е спалният вагон? K-e-e-t----a d--mo--g-n-? K-- e---- l- d----------- K-e e-t-s l- d-r-o-a-o-o- ------------------------- Kie estas la dormovagono? 0
Спалният вагон е в края на влака. La ---mo-a---o---tas -- l---ra--of-n-. L- d---------- e---- ĉ- l- t---------- L- d-r-o-a-o-o e-t-s ĉ- l- t-a-n-f-n-. -------------------------------------- La dormovagono estas ĉe la trajnofino. 0
А къде е вагон-ресторантът? – В началото. Kaj -i---s-a---- m-n-ova-o-o--–-Ĉe--a-f--n--. K-- k-- e---- l- m----------- – Ĉ- l- f------ K-j k-e e-t-s l- m-n-o-a-o-o- – Ĉ- l- f-o-t-. --------------------------------------------- Kaj kie estas la manĝovagono? – Ĉe la fronto. 0
Може ли да спя долу? Ĉ---i po-a- d--m--sup-e? Ĉ- m- p---- d---- s----- Ĉ- m- p-v-s d-r-i s-p-e- ------------------------ Ĉu mi povas dormi supre? 0
Може ли да спя в средата? Ĉ--m- p--as ---m--mez--ke? Ĉ- m- p---- d---- m------- Ĉ- m- p-v-s d-r-i m-z-o-e- -------------------------- Ĉu mi povas dormi mezloke? 0
Може ли да спя горе? Ĉu----p-va- d-r-i---ls-pre? Ĉ- m- p---- d---- m-------- Ĉ- m- p-v-s d-r-i m-l-u-r-? --------------------------- Ĉu mi povas dormi malsupre? 0
Кога ще стигнем границата? Ki-m-n--e--o--ĉe--a---nd--mo? K--- n- e---- ĉ- l- l-------- K-a- n- e-t-s ĉ- l- l-n-l-m-? ----------------------------- Kiam ni estos ĉe la landlimo? 0
Колко трае пътуването до Берлин? K----lo-g- -a-r-- l- -etur--o -l-Ber-in-? K--- l---- d----- l- v------- a- B------- K-o- l-n-e d-ŭ-a- l- v-t-r-d- a- B-r-i-o- ----------------------------------------- Kiom longe daŭras la veturado al Berlino? 0
Влакът има ли закъснение? Ĉu-la--rajn- --l-r-i---? Ĉ- l- t----- m---------- Ĉ- l- t-a-n- m-l-r-i-a-? ------------------------ Ĉu la trajno malfruiĝas? 0
Имате ли нещо за четене? Ĉ- vi-h-vas-i-- po- ---i? Ĉ- v- h---- i-- p-- l---- Ĉ- v- h-v-s i-n p-r l-g-? ------------------------- Ĉu vi havas ion por legi? 0
Тук може ли да се купи нещо за ядене и пиене? Ĉ- --v--l-s io-p-- m-nĝi -aj --inki----ti-? Ĉ- h------- i- p-- m---- k-- t----- ĉ------ Ĉ- h-v-b-a- i- p-r m-n-i k-j t-i-k- ĉ---i-? ------------------------------------------- Ĉu haveblas io por manĝi kaj trinki ĉi-tie? 0
Бихте ли ме събудили в 7.00 часа, моля? Ĉu--i po--------------e la--- -o--? Ĉ- v- p---- v--- m-- j- l- 7- h---- Ĉ- v- p-v-s v-k- m-n j- l- 7- h-r-? ----------------------------------- Ĉu vi povus veki min je la 7a horo? 0

Бебетата четат по устните!

Когато бебетата се учат да говорят, те обръщат внимание на устата на родителите си. Психолозите, които изследват детското развитие са открили този факт. Бебетата започват да четат по устните на около шестмесечна възраст. По този начин те се научават как трябва да оформят устата си, за да възпроизвеждат звуци. Когато бебетата са на една година, те вече разбират няколко думи. От тази възраст нататък те отново започват да гледат хората в очите. По този начин те получават много важна информация. Като се вглеждат в очите, те могат да определят дали родителите им са щастливи или тъжни. По този начин те опознават света на чувствата. Но става още по-интересно, когато някой им заговори на чужд език. Тогава бебетата отново започват да четат по устните. По този начин те се научават как да образуват чуждите звуци. Ето защо, когато говорим на бебетата винаги трябва да гледаме в тях. Освен това, бебетата се нуждаят от диалог за развитието на своя език. По-специално, родителите често повтарят това, което бебетата казват. Така бебетата получават обратна връзка. Тя е много важна за кърмачетата. Чрез нея те получават информация, че са разбрани. Това потвърждение мотивира бебета. Те продължават да се забавляват докато се учат да говорят. Така че не е достатъчно само да пускаме аудиокасети за бебета. Проучванията показват, че бебетата наистина са в състояние да четат по устните. При някои експерименти на бебета показали видеозаписи без звук. Видеозаписите били както на родния, така и на чужд език. Бебетата гледали по-дълго записите на собствения си език. И били значително по-съсредоточени при това. Но първите думи на бебета са същите навсякъде по света. "Мама" и "тати" - лесно е да се каже на всички езици!
Знаете ли, че?
Полския принадлежи към западнославянските езици. Той е майчин език на повече от 45 милиона души. Те живеят предимно в Полша и в някои страни от Източна Европа. Но полски емигранти са разпространили езика си и на други континенти. По света има около 60 милиона души, които говорят полски. С това след руския той е най-говоримият славянски език. Полският е тясно свързан с чешкия и словашкия. Съвременният полски книжовен език се е развил от различни диалекти. Днес те почти не съществуват, тъй като повечето поляци използват официалния език. Полската азбука се основава на латиницата и има 35 букви. Ударението се поставя винаги върху предпоследна сричка на думата. В граматиката съществуват седем падежа и три рода. Почти всяко окончание на дума е признак за склонение или спрежение. Това не прави полския лесен за изучаване ... Но скоро ще бъде един от най-важните езици в Европа!