Разговорник

bg Във влака   »   sk Vo vlaku

34 [трийсет и четири]

Във влака

Във влака

34 [tridsaťštyri]

Vo vlaku

Изберете как искате да видите превода:   
български словашки Играйте Повече
Това ли е влакът за Берлин? Je--o vlak d- -e----a? J- t- v--- d- B------- J- t- v-a- d- B-r-í-a- ---------------------- Je to vlak do Berlína? 0
Кога тръгва влакът? Ke-y od---dza-v-a-? K--- o------- v---- K-d- o-c-á-z- v-a-? ------------------- Kedy odchádza vlak? 0
Кога пристига влакът в Берлин? Ke-y-----e--l-- do-B-rl-n-? K--- p---- v--- d- B------- K-d- p-í-e v-a- d- B-r-í-a- --------------------------- Kedy príde vlak do Berlína? 0
Извинете, може ли да мина? Pre-áč-e- môžem ---j--? P-------- m---- p------ P-e-á-t-, m-ž-m p-e-s-? ----------------------- Prepáčte, môžem prejsť? 0
Мисля, че това е моето място. Mysl-- s---ž- -------oje-mi-st-. M----- s-- ž- t- j- m--- m------ M-s-í- s-, ž- t- j- m-j- m-e-t-. -------------------------------- Myslím si, že to je moje miesto. 0
Мисля, че седите на моето място. Myslím--že s-dít--na -o--------t-. M------ ž- s----- n- m---- m------ M-s-í-, ž- s-d-t- n- m-j-m m-e-t-. ---------------------------------- Myslím, že sedíte na mojom mieste. 0
Къде е спалният вагон? K-e--- ----ov- v-z-ň? K-- j- l------ v----- K-e j- l-ž-o-ý v-z-ň- --------------------- Kde je lôžkový vozeň? 0
Спалният вагон е в края на влака. L-ž-o-ý vo----j- na -o-c--vl---. L------ v---- j- n- k---- v----- L-ž-o-ý v-z-ň j- n- k-n-i v-a-u- -------------------------------- Lôžkový vozeň je na konci vlaku. 0
А къде е вагон-ресторантът? – В началото. A-k-e--e--ed--en--ý-v-zeň?-– N- --č-----. A k-- j- j--------- v----- – N- z-------- A k-e j- j-d-l-n-k- v-z-ň- – N- z-č-a-k-. ----------------------------------------- A kde je jedálenský vozeň? – Na začiatku. 0
Може ли да спя долу? Môž---s--ť dol-? M---- s--- d---- M-ž-m s-a- d-l-? ---------------- Môžem spať dole? 0
Може ли да спя в средата? Môže- s-a- - --re--? M---- s--- v s------ M-ž-m s-a- v s-r-d-? -------------------- Môžem spať v strede? 0
Може ли да спя горе? M---- --a--h-re? M---- s--- h---- M-ž-m s-a- h-r-? ---------------- Môžem spať hore? 0
Кога ще стигнем границата? Ke------em--na --a-ic-? K--- b----- n- h------- K-d- b-d-m- n- h-a-i-i- ----------------------- Kedy budeme na hranici? 0
Колко трае пътуването до Берлин? A-- dlho-trv- cesta-----e-lína? A-- d--- t--- c---- d- B------- A-o d-h- t-v- c-s-a d- B-r-í-a- ------------------------------- Ako dlho trvá cesta do Berlína? 0
Влакът има ли закъснение? Má vl---m-š-anie? M- v--- m-------- M- v-a- m-š-a-i-? ----------------- Má vlak meškanie? 0
Имате ли нещо за четене? Máte-ni-čo n- -ít--i-? M--- n---- n- č------- M-t- n-e-o n- č-t-n-e- ---------------------- Máte niečo na čítanie? 0
Тук може ли да се купи нещо за ядене и пиене? M-ž---tu-dos-a-----čo ---je-en-- a p--ie? M---- t- d----- n---- n- j------ a p----- M-ž-m t- d-s-a- n-e-o n- j-d-n-e a p-t-e- ----------------------------------------- Môžem tu dostať niečo na jedenie a pitie? 0
Бихте ли ме събудили в 7.00 часа, моля? Z-bu-i----- s-e -a-------? Z------- b- s-- m- o 7---- Z-b-d-l- b- s-e m- o 7-0-? -------------------------- Zobudili by ste ma o 7.00? 0

Бебетата четат по устните!

Когато бебетата се учат да говорят, те обръщат внимание на устата на родителите си. Психолозите, които изследват детското развитие са открили този факт. Бебетата започват да четат по устните на около шестмесечна възраст. По този начин те се научават как трябва да оформят устата си, за да възпроизвеждат звуци. Когато бебетата са на една година, те вече разбират няколко думи. От тази възраст нататък те отново започват да гледат хората в очите. По този начин те получават много важна информация. Като се вглеждат в очите, те могат да определят дали родителите им са щастливи или тъжни. По този начин те опознават света на чувствата. Но става още по-интересно, когато някой им заговори на чужд език. Тогава бебетата отново започват да четат по устните. По този начин те се научават как да образуват чуждите звуци. Ето защо, когато говорим на бебетата винаги трябва да гледаме в тях. Освен това, бебетата се нуждаят от диалог за развитието на своя език. По-специално, родителите често повтарят това, което бебетата казват. Така бебетата получават обратна връзка. Тя е много важна за кърмачетата. Чрез нея те получават информация, че са разбрани. Това потвърждение мотивира бебета. Те продължават да се забавляват докато се учат да говорят. Така че не е достатъчно само да пускаме аудиокасети за бебета. Проучванията показват, че бебетата наистина са в състояние да четат по устните. При някои експерименти на бебета показали видеозаписи без звук. Видеозаписите били както на родния, така и на чужд език. Бебетата гледали по-дълго записите на собствения си език. И били значително по-съсредоточени при това. Но първите думи на бебета са същите навсякъде по света. "Мама" и "тати" - лесно е да се каже на всички езици!
Знаете ли, че?
Полския принадлежи към западнославянските езици. Той е майчин език на повече от 45 милиона души. Те живеят предимно в Полша и в някои страни от Източна Европа. Но полски емигранти са разпространили езика си и на други континенти. По света има около 60 милиона души, които говорят полски. С това след руския той е най-говоримият славянски език. Полският е тясно свързан с чешкия и словашкия. Съвременният полски книжовен език се е развил от различни диалекти. Днес те почти не съществуват, тъй като повечето поляци използват официалния език. Полската азбука се основава на латиницата и има 35 букви. Ударението се поставя винаги върху предпоследна сричка на думата. В граматиката съществуват седем падежа и три рода. Почти всяко окончание на дума е признак за склонение или спрежение. Това не прави полския лесен за изучаване ... Но скоро ще бъде един от най-важните езици в Европа!