Разговорник

bg На летището   »   fa ‫در فرودگاه‬

35 [трийсет и пет]

На летището

На летището

‫35 [سی و پنج]‬

35 [see-o-panj]

‫در فرودگاه‬

[dar forudgâh]

Изберете как искате да видите превода:   
български персийски Играйте Повече
Бих искал / искала да резервирам полет до Атина. ‫من--ی--و-----ک-پ-و----ه --- -ز-- ----‬ ‫-- م------- ی- پ---- ب- آ-- ر--- ک---- ‫-ن م-‌-و-ه- ی- پ-و-ز ب- آ-ن ر-ر- ک-م-‬ --------------------------------------- ‫من می‌خواهم یک پرواز به آتن رزرو کنم.‬ 0
ma- mik---ham y-- -a---- b---t-- -e---- --n--. m-- m-------- y-- p----- b- â--- r----- k----- m-n m-k-â-h-m y-k p-r-â- b- â-e- r-z-r- k-n-m- ---------------------------------------------- man mikhâ-ham yek parvâz be âten rezerv konam.
Полетът директен ли е? ‫--- یک-پ-و-- مستقیم --ت-‬ ‫--- ی- پ---- م----- ا---- ‫-ی- ی- پ-و-ز م-ت-ی- ا-ت-‬ -------------------------- ‫این یک پرواز مستقیم است؟‬ 0
in yek p-rv-ze-m-staghi---st? i- y-- p------ m-------- a--- i- y-k p-r-â-e m-s-a-h-m a-t- ----------------------------- in yek parvâze mostaghim ast?
Моля, едно място до прозореца, непушачи. ‫ل-ف-ً ---ص---ی-کن-ر--ن-ره -رای-غیر-سیگ-ری --.‬ ‫----- ی- ص---- ک--- پ---- ب--- غ-- س----- ه--- ‫-ط-ا- ی- ص-د-ی ک-ا- پ-ج-ه ب-ا- غ-ر س-گ-ر- ه-.- ----------------------------------------------- ‫لطفاً یک صندلی کنار پنجره برای غیر سیگاری ها.‬ 0
l-t--n-y-k-san-ali ke---e p-n--r----r-ye--ha-re-si-â-i--â. l----- y-- s------ k----- p------ b----- g----- s--------- l-t-a- y-k s-n-a-i k-n-r- p-n-a-e b-r-y- g-a-r- s-g-r---â- ---------------------------------------------------------- lotfan yek sandali kenâre panjare barâye ghaire sigâri-hâ.
Бих искал / искала да потвърдя резервацията си. ‫-ن -ی-خ--هم --یط -------- --یی-----.‬ ‫-- م------- ب--- ر---- ر- ت---- ک---- ‫-ن م-‌-و-ه- ب-ی- ر-ر-م ر- ت-ی-د ک-م-‬ -------------------------------------- ‫من می‌خواهم بلیط رزروم را تأیید کنم.‬ 0
ma- -i-h--ha- beli-- rez--v --o-e-am--- -a--------m. m-- m-------- b----- r----- s------- r- t---- k----- m-n m-k-â-h-m b-l-t- r-z-r- s-o-e-a- r- t---d k-n-m- ---------------------------------------------------- man mikhâ-ham belite rezerv shode-am râ ta-id konam.
Бих искал / искала да откажа резервацията си. ‫-- -ی-خو-ه--ب--ط--------- -نسل-----‬ ‫-- م------- ب--- ر---- ر- ک--- ک---- ‫-ن م-‌-و-ه- ب-ی- ر-ر-م ر- ک-س- ک-م-‬ ------------------------------------- ‫من می‌خواهم بلیط رزروم را کنسل کنم.‬ 0
man---kh----m b-l--e--e-erv ------a---â can-e---o--m. m-- m-------- b----- r----- s------- r- c----- k----- m-n m-k-â-h-m b-l-t- r-z-r- s-o-e-a- r- c-n-e- k-n-m- ----------------------------------------------------- man mikhâ-ham belite rezerv shode-am râ cancel konam.
Бих искал / искала да променя резервацията си. ‫-ی-خواهم ت-ر-خ-و--ا-- بل-ط- -ا-ت---ر د---‬ ‫-------- ت---- و س--- ب---- ر- ت---- د---- ‫-ی-خ-ا-م ت-ر-خ و س-ع- ب-ی-م ر- ت-ی-ر د-م-‬ ------------------------------------------- ‫می‌خواهم تاریخ و ساعت بلیطم را تغییر دهم.‬ 0
mikhâ-ham ---ik- ----â-------l-tam râ-t-ghir---ham. m-------- t----- v- s----- b------ r- t----- d----- m-k-â-h-m t-r-k- v- s---t- b-l-t-m r- t-g-i- d-h-m- --------------------------------------------------- mikhâ-ham târikh va sâ-ate belitam râ taghir daham.
Кога излита следващият самолет за Рим? ‫پروا--ب-دی-ب--ر- چ--ز---ی----؟‬ ‫----- ب--- ب- ر- چ- ز---- ا---- ‫-ر-ا- ب-د- ب- ر- چ- ز-ا-ی ا-ت-‬ -------------------------------- ‫پرواز بعدی به رم چه زمانی است؟‬ 0
p-r-âz- b--a-- be -o---h- zam-n- ---? p------ b----- b- r-- c-- z----- a--- p-r-â-e b---d- b- r-m c-e z-m-n- a-t- ------------------------------------- parvâze ba-adi be rom che zamâni ast?
Има ли още две свободни места? ‫--ا-‫-و جا----ن-ل-) -ی----ا-ی--ست؟‬ ‫--- ‫-- ج-- (------ د--- خ--- ا---- ‫-ی- ‫-و ج-ی (-ن-ل-) د-گ- خ-ل- ا-ت-‬ ------------------------------------ ‫آیا ‫دو جای (صندلی) دیگر خالی است؟‬ 0
ây---o -âye (s--da----digar --â-- ast? â-- d- j--- (-------- d---- k---- a--- â-â d- j-y- (-a-d-l-) d-g-r k-â-i a-t- -------------------------------------- âyâ do jâye (sandali) digar khâli ast?
Не, имаме само едно място свободно още. ‫-ه- ما--قط--- جا----ل--دا-ی--‬ ‫--- م- ف-- ی- ج-- خ--- د------ ‫-ه- م- ف-ط ی- ج-ی خ-ل- د-ر-م-‬ ------------------------------- ‫نه، ما فقط یک جای خالی داریم.‬ 0
na---â f----- -e---ây- khâ-- --r--. n-- m- f----- y-- j--- k---- d----- n-, m- f-g-a- y-k j-y- k-â-i d-r-m- ----------------------------------- na, mâ faghat yek jâye khâli dârim.
Кога ще кацнем? ‫-ی --ود می‌آ-یم-‬ ‫-- ف--- م-------- ‫-ی ف-و- م-‌-ی-م-‬ ------------------ ‫کی فرود می‌آییم؟‬ 0
ke--f------i----im? k-- f---- m-------- k-y f-r-d m-----i-? ------------------- key forud mi-â-yim?
Кога ще сме там? ‫-ی ب- -ق-د-می-----؟‬ ‫-- ب- م--- م-------- ‫-ی ب- م-ص- م-‌-س-م-‬ --------------------- ‫کی به مقصد می‌رسیم؟‬ 0
ke---ar -a--s-d--asti-? k-- d-- m------ h------ k-y d-r m-g-s-d h-s-i-? ----------------------- key dar maghsad hastim?
Кога има автобус за центъра на града? ‫--------- ب- -رک- -ه--م--رو--‬ ‫-- ا----- ب- م--- ش-- م------- ‫-ی ا-و-و- ب- م-ک- ش-ر م-‌-و-؟- ------------------------------- ‫کی اتوبوس به مرکز شهر می‌رود؟‬ 0
ch- mogh- --- ot--us--e-m-r-az- ---hr-m--a---? c-- m---- y-- o----- b- m------ s---- m------- c-e m-g-e y-k o-o-u- b- m-r-a-e s-a-r m-r-v-d- ---------------------------------------------- che moghe yek otobus be markaze shahr miravad?
Това Вашият куфар ли е? ‫این چم-ان -ماس-؟‬ ‫--- چ---- ش------ ‫-ی- چ-د-ن ش-ا-ت-‬ ------------------ ‫این چمدان شماست؟‬ 0
i---ham-dâ-- ---mâ--? i- c-------- s------- i- c-a-e-â-e s-o-â-t- --------------------- in chamedâne shomâst?
Това Вашата чанта ли е? ‫ای---ی---ماس-؟‬ ‫--- ک-- ش------ ‫-ی- ک-ف ش-ا-ت-‬ ---------------- ‫این کیف شماست؟‬ 0
i- k--e-s-omâst? i- k--- s------- i- k-f- s-o-â-t- ---------------- in kife shomâst?
Това Вашият багаж ли е? ‫این --ا-- (سف-- ش---ت؟‬ ‫--- و---- (---- ش------ ‫-ی- و-ا-ل (-ف-) ش-ا-ت-‬ ------------------------ ‫این وسایل (سفر) شماست؟‬ 0
in-vasâ-e-e safare--h-mâ-t? i- v------- s----- s------- i- v-s-y-l- s-f-r- s-o-â-t- --------------------------- in vasâyele safare shomâst?
Колко багаж мога да взема? ‫-ه ----ر-بار---‌ت---م -ا-خو--ب-اورم-‬ ‫-- م---- ب-- م------- ب- خ-- ب------- ‫-ه م-د-ر ب-ر م-‌-و-ن- ب- خ-د ب-ا-ر-؟- -------------------------------------- ‫چه مقدار بار می‌توانم با خود بیاورم؟‬ 0
c-e-meghdâ- bâ- -i-av-nam b- -h-d b-â-a--m? c-- m------ b-- m-------- b- k--- b-------- c-e m-g-d-r b-r m-t-v-n-m b- k-o- b-â-a-a-? ------------------------------------------- che meghdâr bâr mitavânam bâ khod biâvaram?
Двайсет килограма. ‫ب-س---ی-و‬ ‫---- ک---- ‫-ی-ت ک-ل-‬ ----------- ‫بیست کیلو‬ 0
bi-- ----o b--- k---- b-s- k-l-o ---------- bist kiloo
Какво, само двайсет килограма? ‫--، ف-ط----ت -----‬ ‫--- ف-- ب--- ک----- ‫-ی- ف-ط ب-س- ک-ل-؟- -------------------- ‫چی، فقط بیست کیلو؟‬ 0
c--,---g-a- bi-t k-l--? c--- f----- b--- k----- c-i- f-g-a- b-s- k-l-o- ----------------------- chi, faghat bist kiloo?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Обучението променя мозъка

Хората, които често тренират, извайват телата си. Но очевидно е възможно също да се упражнява и мозъка. Това означава, че е необходим не само талант, за да се научи един език. Също толкова важно е да се упражнява редовно. Тъй като упражненията със сигурност могат да повлияят на структурите в мозъка. Разбира се, специалният талант за езици обикновено е наследствен. Независимо от това, интензивните упражнения могат да променят някои мозъчни структури. Обемът на речевият център се увеличава. Нервните клетки на хора, които много се упражняват, също претърпяват промени. Дълго време се е вярвало, че мозъкът е непроменяем. Като мотото е било: Това, което не научим като деца, никога няма да го научим. Изследователите на мозъка, обаче, са стигнали до съвсем различен извод. Те успели да докажат, че нашият мозък остава пъргав за цял живот. Може да се каже , че той функционира като мускул. Поради това може да продължи да расте дори и в напреднала възраст. Всеки входящ сигнал се обработва в мозъка. Но когато се упражнява, мозъкът започва да обработва входящата информация много по-добре. Така да се каже, той заработва по-бързо и по-ефективно. Този принцип важи еднакво и за младите и старите хора. Но не е наложително, човек да учи ,за да упражнява мозъка си. Четенето е също много добра практика. Провокативната литература особено насърчава нашия речеви център. Това означава, че нашият речников запас става по-голям. Нещо повече, езиковото ни чувство се подобрява. Интересното е, че не само речевият център обработва езика. Участъкът от мозъка, който контролира двигателните умения също обработва новото съдържание. Затова е важно да се стимулира целия мозък толкова често, колкото е възможно. Така че : Упражнявайте тялото И мозъка си!
Знаете ли, че?
Португалският принадлежи към романските езици. Той е тясно свързан с испанския и каталонския. Развил се е от простонародния латински език на римските войници. За около 10 милиона души европейският португалски е майчин език. Но е и един от основните езици в света ... Това се дължи на миналото на Португалия като колониална сила. През 15. и 16. век мореплавателите пренесли езика си и на други континенти. В някои части на Африка и Азия и днес се говори португалски. В езиково отношение съответните страни са ориентирани в голяма степен към европейския модел. В Бразилия това е различно. Говоримият там език има някои особености и се счита за самостоятелна разновидност. Въпреки това португалците и бразилците по принцип общуват добре. Общо повече от 240 милиона души по света говорят португалски. Освен това съществуват около 20 креолски езика, възникнали на основата на португалския. Днес португалският е един от световните езици.