Разговорник

bg На летището   »   fr A l’aéroport

35 [трийсет и пет]

На летището

На летището

35 [trente-cinq]

A l’aéroport

Изберете как искате да видите превода:   
български френски Играйте Повече
Бих искал / искала да резервирам полет до Атина. Je-v-ud--i- -é--r--- ------ace -ur -e --- -o-- A-hènes. J- v------- r------- u-- p---- s-- l- v-- p--- A------- J- v-u-r-i- r-s-r-e- u-e p-a-e s-r l- v-l p-u- A-h-n-s- ------------------------------------------------------- Je voudrais réserver une place sur le vol pour Athènes. 0
Полетът директен ли е? E---ce---- c’--- un ----dir--t ? E----- q-- c---- u- v-- d----- ? E-t-c- q-e c-e-t u- v-l d-r-c- ? -------------------------------- Est-ce que c’est un vol direct ? 0
Моля, едно място до прозореца, непушачи. U-e --ac- ---s--- -u-----n---fu-e-r, s--l-vous p--î-. U-- p---- p--- d- h----- n-- f------ s--- v--- p----- U-e p-a-e p-è- d- h-b-o- n-n f-m-u-, s-i- v-u- p-a-t- ----------------------------------------------------- Une place près du hublot non fumeur, s’il vous plaît. 0
Бих искал / искала да потвърдя резервацията си. Je-vo--r--- c---ir-e---a --se---ti-n. J- v------- c-------- m- r----------- J- v-u-r-i- c-n-i-m-r m- r-s-r-a-i-n- ------------------------------------- Je voudrais confirmer ma réservation. 0
Бих искал / искала да откажа резервацията си. J---oud-a-s-a-------ma ré-e------n. J- v------- a------ m- r----------- J- v-u-r-i- a-n-l-r m- r-s-r-a-i-n- ----------------------------------- Je voudrais annuler ma réservation. 0
Бих искал / искала да променя резервацията си. Je vo---ais m-difi---m- r-s---at---. J- v------- m------- m- r----------- J- v-u-r-i- m-d-f-e- m- r-s-r-a-i-n- ------------------------------------ Je voudrais modifier ma réservation. 0
Кога излита следващият самолет за Рим? Q-a-d-part--e-p--c-a-- -vi-n ---r-R-m- ? Q---- p--- l- p------- a---- p--- R--- ? Q-a-d p-r- l- p-o-h-i- a-i-n p-u- R-m- ? ---------------------------------------- Quand part le prochain avion pour Rome ? 0
Има ли още две свободни места? Y ----i- -ncor---eu-------s-de-l---e-? Y a----- e----- d--- p----- d- l---- ? Y a-t-i- e-c-r- d-u- p-a-e- d- l-b-e ? -------------------------------------- Y a-t-il encore deux places de libre ? 0
Не, имаме само едно място свободно още. Non--n--s n---o-s---u- qu’--- p-ac- d---ib-e. N--- n--- n------ p--- q----- p---- d- l----- N-n- n-u- n-a-o-s p-u- q-’-n- p-a-e d- l-b-e- --------------------------------------------- Non, nous n’avons plus qu’une place de libre. 0
Кога ще кацнем? Q-and-----c- -u- ---- at-erri----s ? Q---- e----- q-- n--- a----------- ? Q-a-d e-t-c- q-e n-u- a-t-r-i-s-n- ? ------------------------------------ Quand est-ce que nous atterrissons ? 0
Кога ще сме там? Q-a---s-r--s--ou- -à-bas ? Q---- s---------- l----- ? Q-a-d s-r-n---o-s l---a- ? -------------------------- Quand serons-nous là-bas ? 0
Кога има автобус за центъра на града? Quan- -s--c- qu-u- b-- --r- ---- le -e---e---lle-? Q---- e----- q---- b-- p--- p--- l- c----------- ? Q-a-d e-t-c- q-’-n b-s p-r- p-u- l- c-n-r---i-l- ? -------------------------------------------------- Quand est-ce qu’un bus part pour le centre-ville ? 0
Това Вашият куфар ли е? C-e-t--o--- val--e ? C---- v---- v----- ? C-e-t v-t-e v-l-s- ? -------------------- C’est votre valise ? 0
Това Вашата чанта ли е? C’----v-t-e ----? C---- v---- s-- ? C-e-t v-t-e s-c ? ----------------- C’est votre sac ? 0
Това Вашият багаж ли е? Ce---n- -os-ba----- ? C- s--- v-- b------ ? C- s-n- v-s b-g-g-s ? --------------------- Ce sont vos bagages ? 0
Колко багаж мога да взема? C-mb-e--de-b-g---s p-----e-e-por-e- ? C------ d- b------ p------ e------- ? C-m-i-n d- b-g-g-s p-i---e e-p-r-e- ? ------------------------------------- Combien de bagages puis-je emporter ? 0
Двайсет килограма. Vingt--i--s. V---- k----- V-n-t k-l-s- ------------ Vingt kilos. 0
Какво, само двайсет килограма? Q-o-- -e-l-m----v-n-- ki-os ? Q---- s-------- v---- k---- ? Q-o-, s-u-e-e-t v-n-t k-l-s ? ----------------------------- Quoi, seulement vingt kilos ? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Обучението променя мозъка

Хората, които често тренират, извайват телата си. Но очевидно е възможно също да се упражнява и мозъка. Това означава, че е необходим не само талант, за да се научи един език. Също толкова важно е да се упражнява редовно. Тъй като упражненията със сигурност могат да повлияят на структурите в мозъка. Разбира се, специалният талант за езици обикновено е наследствен. Независимо от това, интензивните упражнения могат да променят някои мозъчни структури. Обемът на речевият център се увеличава. Нервните клетки на хора, които много се упражняват, също претърпяват промени. Дълго време се е вярвало, че мозъкът е непроменяем. Като мотото е било: Това, което не научим като деца, никога няма да го научим. Изследователите на мозъка, обаче, са стигнали до съвсем различен извод. Те успели да докажат, че нашият мозък остава пъргав за цял живот. Може да се каже , че той функционира като мускул. Поради това може да продължи да расте дори и в напреднала възраст. Всеки входящ сигнал се обработва в мозъка. Но когато се упражнява, мозъкът започва да обработва входящата информация много по-добре. Така да се каже, той заработва по-бързо и по-ефективно. Този принцип важи еднакво и за младите и старите хора. Но не е наложително, човек да учи ,за да упражнява мозъка си. Четенето е също много добра практика. Провокативната литература особено насърчава нашия речеви център. Това означава, че нашият речников запас става по-голям. Нещо повече, езиковото ни чувство се подобрява. Интересното е, че не само речевият център обработва езика. Участъкът от мозъка, който контролира двигателните умения също обработва новото съдържание. Затова е важно да се стимулира целия мозък толкова често, колкото е възможно. Така че : Упражнявайте тялото И мозъка си!
Знаете ли, че?
Португалският принадлежи към романските езици. Той е тясно свързан с испанския и каталонския. Развил се е от простонародния латински език на римските войници. За около 10 милиона души европейският португалски е майчин език. Но е и един от основните езици в света ... Това се дължи на миналото на Португалия като колониална сила. През 15. и 16. век мореплавателите пренесли езика си и на други континенти. В някои части на Африка и Азия и днес се говори португалски. В езиково отношение съответните страни са ориентирани в голяма степен към европейския модел. В Бразилия това е различно. Говоримият там език има някои особености и се счита за самостоятелна разновидност. Въпреки това португалците и бразилците по принцип общуват добре. Общо повече от 240 милиона души по света говорят португалски. Освен това съществуват около 20 креолски езика, възникнали на основата на португалския. Днес португалският е един от световните езици.