Разговорник

bg На летището   »   sk Na letisku

35 [трийсет и пет]

На летището

На летището

35 [tridsaťpäť]

Na letisku

Изберете как искате да видите превода:   
български словашки Играйте Повече
Бих искал / искала да резервирам полет до Атина. C---- --- b---o--r-------ať let do-Atén. C---- /-- b- s-- r--------- l-- d- A---- C-c-l /-a b- s-m r-z-r-o-a- l-t d- A-é-. ---------------------------------------- Chcel /-a by som rezervovať let do Atén. 0
Полетът директен ли е? J- -- --i----l--? J- t- p----- l--- J- t- p-i-m- l-t- ----------------- Je to priamy let? 0
Моля, едно място до прозореца, непушачи. Pr-sí---- m--s-- p-i o-ne- -ef-jčiar. P----- s- m----- p-- o---- n--------- P-o-í- s- m-e-t- p-i o-n-, n-f-j-i-r- ------------------------------------- Prosím si miesto pri okne, nefajčiar. 0
Бих искал / искала да потвърдя резервацията си. Chc-- ----b----- -ot---i--s-oju-r-z-rvá-iu. C---- /-- b- s-- p------- s---- r---------- C-c-l /-a b- s-m p-t-r-i- s-o-u r-z-r-á-i-. ------------------------------------------- Chcel /-a by som potvrdiť svoju rezerváciu. 0
Бих искал / искала да откажа резервацията си. Chcel --- -y-s-- --o--o-a- sv-ju -e---vác--. C---- /-- b- s-- s-------- s---- r---------- C-c-l /-a b- s-m s-o-n-v-ť s-o-u r-z-r-á-i-. -------------------------------------------- Chcel /-a by som stornovať svoju rezerváciu. 0
Бих искал / искала да променя резервацията си. Ch-e- --- ------ -re---ú--s--ju re--rv--iu. C---- /-- b- s-- p------- s---- r---------- C-c-l /-a b- s-m p-e-u-ú- s-o-u r-z-r-á-i-. ------------------------------------------- Chcel /-a by som presunúť svoju rezerváciu. 0
Кога излита следващият самолет за Рим? K--y ---í-ď-l-i--l-e--d-o d- Ríma? K--- l--- ď----- l------- d- R---- K-d- l-t- ď-l-i- l-e-a-l- d- R-m-? ---------------------------------- Kedy letí ďalšie lietadlo do Ríma? 0
Има ли още две свободни места? S- --te -v--mi--t- --ľ-é? S- e--- d-- m----- v----- S- e-t- d-e m-e-t- v-ľ-é- ------------------------- Sú ešte dve miesta voľné? 0
Не, имаме само едно място свободно още. N-e,-má-e-u----n j--no -oľ---miesto. N--- m--- u- l-- j---- v---- m------ N-e- m-m- u- l-n j-d-o v-ľ-é m-e-t-. ------------------------------------ Nie, máme už len jedno voľné miesto. 0
Кога ще кацнем? K--y---ista--me? K--- p---------- K-d- p-i-t-n-m-? ---------------- Kedy pristaneme? 0
Кога ще сме там? K-d---am --d--e? K--- t-- b------ K-d- t-m b-d-m-? ---------------- Kedy tam budeme? 0
Кога има автобус за центъра на града? Kedy i----u------do--e-tra? K--- i-- a------ d- c------ K-d- i-e a-t-b-s d- c-n-r-? --------------------------- Kedy ide autobus do centra? 0
Това Вашият куфар ли е? J- -----š -u-o-? J- t- v-- k----- J- t- v-š k-f-r- ---------------- Je to váš kufor? 0
Това Вашата чанта ли е? J---o--aša-ta-k-? J- t- v--- t----- J- t- v-š- t-š-a- ----------------- Je to vaša taška? 0
Това Вашият багаж ли е? Je -- --š----tož--a? J- t- v--- b-------- J- t- v-š- b-t-ž-n-? -------------------- Je to vaša batožina? 0
Колко багаж мога да взема? Ko-ko -atoži-y-si-môže---ziať z---e-ou? K---- b------- s- m---- v---- z- s----- K-ľ-o b-t-ž-n- s- m-ž-m v-i-ť z- s-b-u- --------------------------------------- Koľko batožiny si môžem vziať zo sebou? 0
Двайсет килограма. Dv-d-ať kíl. D------ k--- D-a-s-ť k-l- ------------ Dvadsať kíl. 0
Какво, само двайсет килограма? Čo-e--l-n ---d--ť--í-? Č---- l-- d------ k--- Č-ž-, l-n d-a-s-ť k-l- ---------------------- Čože, len dvadsať kíl? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Обучението променя мозъка

Хората, които често тренират, извайват телата си. Но очевидно е възможно също да се упражнява и мозъка. Това означава, че е необходим не само талант, за да се научи един език. Също толкова важно е да се упражнява редовно. Тъй като упражненията със сигурност могат да повлияят на структурите в мозъка. Разбира се, специалният талант за езици обикновено е наследствен. Независимо от това, интензивните упражнения могат да променят някои мозъчни структури. Обемът на речевият център се увеличава. Нервните клетки на хора, които много се упражняват, също претърпяват промени. Дълго време се е вярвало, че мозъкът е непроменяем. Като мотото е било: Това, което не научим като деца, никога няма да го научим. Изследователите на мозъка, обаче, са стигнали до съвсем различен извод. Те успели да докажат, че нашият мозък остава пъргав за цял живот. Може да се каже , че той функционира като мускул. Поради това може да продължи да расте дори и в напреднала възраст. Всеки входящ сигнал се обработва в мозъка. Но когато се упражнява, мозъкът започва да обработва входящата информация много по-добре. Така да се каже, той заработва по-бързо и по-ефективно. Този принцип важи еднакво и за младите и старите хора. Но не е наложително, човек да учи ,за да упражнява мозъка си. Четенето е също много добра практика. Провокативната литература особено насърчава нашия речеви център. Това означава, че нашият речников запас става по-голям. Нещо повече, езиковото ни чувство се подобрява. Интересното е, че не само речевият център обработва езика. Участъкът от мозъка, който контролира двигателните умения също обработва новото съдържание. Затова е важно да се стимулира целия мозък толкова често, колкото е възможно. Така че : Упражнявайте тялото И мозъка си!
Знаете ли, че?
Португалският принадлежи към романските езици. Той е тясно свързан с испанския и каталонския. Развил се е от простонародния латински език на римските войници. За около 10 милиона души европейският португалски е майчин език. Но е и един от основните езици в света ... Това се дължи на миналото на Португалия като колониална сила. През 15. и 16. век мореплавателите пренесли езика си и на други континенти. В някои части на Африка и Азия и днес се говори португалски. В езиково отношение съответните страни са ориентирани в голяма степен към европейския модел. В Бразилия това е различно. Говоримият там език има някои особености и се счита за самостоятелна разновидност. Въпреки това португалците и бразилците по принцип общуват добре. Общо повече от 240 милиона души по света говорят португалски. Освен това съществуват около 20 креолски езика, възникнали на основата на португалския. Днес португалският е един от световните езици.