Разговорник

bg Градски транспорт   »   he ‫תחבורה ציבורית‬

36 [трийсет и шест]

Градски транспорт

Градски транспорт

‫36 [שלושים ושש]‬

36 [shloshim w\'shesh]

‫תחבורה ציבורית‬

[taxburah tsibureyt]

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Къде е автобусната спирка? ‫-יכן-נ---- תחנ- הא----ו-?‬ ‫---- נ---- ת--- ה--------- ‫-י-ן נ-צ-ת ת-נ- ה-ו-ו-ו-?- --------------------------- ‫היכן נמצאת תחנת האוטובוס?‬ 0
h-y--a----m--e-t-taxan-t h'ot-bus? h------ n------- t------ h-------- h-y-h-n n-m-s-'- t-x-n-t h-o-o-u-? ---------------------------------- heykhan nimtse't taxanat h'otobus?
Кой автобус отива в центъра? ‫--ז- או----ס -וס- ל-ר-ז-‬ ‫---- א------ נ--- ל------ ‫-י-ה א-ט-ב-ס נ-ס- ל-ר-ז-‬ -------------------------- ‫איזה אוטובוס נוסע למרכז?‬ 0
e-ze- -'---bus --se'- l-mer--z? e---- h------- n----- l-------- e-z-h h-o-o-u- n-s-'- l-m-r-a-? ------------------------------- eyzeh h'otobus nose'a l'merkaz?
Кой автобус трябва да взема? ‫--ז- -----חת-‬ ‫---- ק- ל----- ‫-י-ה ק- ל-ח-?- --------------- ‫איזה קו לקחת?‬ 0
eyze----w --qaxa-? e---- q-- l------- e-z-h q-w l-q-x-t- ------------------ eyzeh qaw l'qaxat?
Трябва ли да се прекачвам? ‫אנ--צר-ך-/--ה -----ף -ו---וסי-?‬ ‫--- צ--- / כ- ל----- א---------- ‫-נ- צ-י- / כ- ל-ח-י- א-ט-ב-ס-ם-‬ --------------------------------- ‫אני צריך / כה להחליף אוטובוסים?‬ 0
a-i-------h-ts-r--hah-l-ha-li- ---b-s--? a-- t---------------- l------- o-------- a-i t-a-i-h-t-a-i-h-h l-h-x-i- o-o-u-i-? ---------------------------------------- ani tsarikh/tsarikhah lehaxlif otobusim?
Къде трябва да се прекачвам? ‫היכן --י מ-ל-ף / פה--ו-ו---?‬ ‫---- א-- מ---- / פ- א-------- ‫-י-ן א-י מ-ל-ף / פ- א-ט-ב-ס-‬ ------------------------------ ‫היכן אני מחליף / פה אוטובוס?‬ 0
h-ykha--a-i m-x-if/--xl--a---to---? h------ a-- m-------------- o------ h-y-h-n a-i m-x-i-/-a-l-f-h o-o-u-? ----------------------------------- heykhan ani maxlif/maxlifah otobus?
Колко струва един билет? ‫כ------- כ---ס--סיע--‬ ‫--- ע--- כ---- נ------ ‫-מ- ע-ל- כ-ט-ס נ-י-ה-‬ ----------------------- ‫כמה עולה כרטיס נסיעה?‬ 0
kam-- -le- ----i----s----? k---- o--- k----- n------- k-m-h o-e- k-r-i- n-s-'-h- -------------------------- kamah oleh kartis nesi'ah?
Колко спирки има до центъра? ‫-מ---חנ-ת-עד-למ-כ--‬ ‫--- ת---- ע- ל------ ‫-מ- ת-נ-ת ע- ל-ר-ז-‬ --------------------- ‫כמה תחנות עד למרכז?‬ 0
k-----t--a--t -d --merk--? k---- t------ a- l-------- k-m-h t-x-n-t a- l-m-r-a-? -------------------------- kamah taxanot ad lamerkaz?
Трябва да слезете тук. ‫---/ - -ריך-/-- ל-דת כא--‬ ‫-- / ה צ--- / ה ל--- כ---- ‫-ת / ה צ-י- / ה ל-ד- כ-ן-‬ --------------------------- ‫את / ה צריך / ה לרדת כאן.‬ 0
at---a---s-ri-h---ri-hah l-re--t-ka'-. a------ t--------------- l------ k---- a-a-/-t t-a-i-h-t-r-k-a- l-r-d-t k-'-. -------------------------------------- atah/at tsarikh/tsrikhah laredet ka'n.
Трябва да слезете отзад. ‫-ת-- - ------ ----ד- -----האח-ר--.‬ ‫-- / ה צ--- / ה ל--- ב--- ה-------- ‫-ת / ה צ-י- / ה ל-ד- ב-ל- ה-ח-ר-ת-‬ ------------------------------------ ‫את / ה צריך / ה לרדת בדלת האחורית.‬ 0
a--h/at-ts-r-k--t-rikh-h l-red-t--adele- -a'--u---. a------ t--------------- l------ b------ h--------- a-a-/-t t-a-i-h-t-r-k-a- l-r-d-t b-d-l-t h-'-x-r-t- --------------------------------------------------- atah/at tsarikh/tsrikhah laredet badelet ha'axurit.
Следващият влак на метрото пристига след 5 минути. ‫ה---- ---תי--הב-ה--גי---בעו--5-ד--ת-‬ ‫----- ה----- ה--- מ---- ב--- 5 ד----- ‫-ר-ב- ה-ח-י- ה-א- מ-י-ה ב-ו- 5 ד-ו-.- -------------------------------------- ‫הרכבת התחתית הבאה מגיעה בעוד 5 דקות.‬ 0
h-r---v-t -a-axt---ha-a'-- -eg------'-- 5------. h-------- h------- h------ m------ b--- 5 d----- h-r-k-v-t h-t-x-i- h-b-'-h m-g-'-h b-o- 5 d-q-t- ------------------------------------------------ harakevet hataxtit haba'ah megi'ah b'od 5 daqot.
Следващият трамвай пристига след 10 минути. ‫ה-כב--החשמלי- ה--ה -ג--ה בע-ד -0-דקות-‬ ‫----- ה------ ה--- מ---- ב--- 1- ד----- ‫-ר-ב- ה-ש-ל-ת ה-א- מ-י-ה ב-ו- 1- ד-ו-.- ---------------------------------------- ‫הרכבת החשמלית הבאה מגיעה בעוד 10 דקות.‬ 0
h---kev-- ha--sh----t--a--'------i'----'od-1- ---o-. h-------- h---------- h------ m------ b--- 1- d----- h-r-k-v-t h-x-s-m-l-t h-b-'-h m-g-'-h b-o- 1- d-q-t- ---------------------------------------------------- harakevet haxashmalit haba'ah megi'ah b'od 10 daqot.
Следващият автобус пристига след 15 минути. ‫--וטובו- --א מ--ע--עוד-15 -ק--.‬ ‫-------- ה-- מ--- ב--- 1- ד----- ‫-א-ט-ב-ס ה-א מ-י- ב-ו- 1- ד-ו-.- --------------------------------- ‫האוטובוס הבא מגיע בעוד 15 דקות.‬ 0
ha--------h------m-gi'a----d--- ----t. h-------- h----- m----- b--- 1- d----- h-'-t-v-s h-b-'- m-g-'- b-o- 1- d-q-t- -------------------------------------- ha'otovus haba'a megi'a b'od 15 daqot.
Кога е последният влак на метрото? ‫מת- --צאת -ר-ב- ה-חת-ת--א-ר-נ--‬ ‫--- י---- ה---- ה----- ה-------- ‫-ת- י-צ-ת ה-כ-ת ה-ח-י- ה-ח-ו-ה-‬ --------------------------------- ‫מתי יוצאת הרכבת התחתית האחרונה?‬ 0
ma--- -o----t ha-a-e-et ---axtit ha'ax-r--ah? m---- y------ h-------- h------- h----------- m-t-y y-t-e-t h-r-k-v-t h-t-x-i- h-'-x-r-n-h- --------------------------------------------- matay yotse't harakevet hataxtit ha'axoronah?
Кога е последният трамвай? ‫מת--י---- ה---- -ח-מלית ---ר-נה-‬ ‫--- י---- ה---- ה------ ה-------- ‫-ת- י-צ-ת ה-כ-ת ה-ש-ל-ת ה-ח-ו-ה-‬ ---------------------------------- ‫מתי יוצאת הרכבת החשמלית האחרונה?‬ 0
m-t-- y-ts-'t ha--k-ve- h-xa-hma-it-h-'---r----? m---- y------ h-------- h---------- h----------- m-t-y y-t-e-t h-r-k-v-t h-x-s-m-l-t h-'-x-r-n-h- ------------------------------------------------ matay yotse't harakevet haxashmalit ha'axoronah?
Кога е последният автобус? ‫----יוצא-האו-ו-ו--האחר---‬ ‫--- י--- ה------- ה------- ‫-ת- י-צ- ה-ו-ו-ו- ה-ח-ו-?- --------------------------- ‫מתי יוצא האוטובוס האחרון?‬ 0
m---- yotse h-'-t--us h--ax-ro-? m---- y---- h-------- h--------- m-t-y y-t-e h-'-t-v-s h-'-x-r-n- -------------------------------- matay yotse ha'otovus ha'axaron?
Имате ли билет? ‫י---ך-כ-טי--נס----‬ ‫-- ל- כ---- נ------ ‫-ש ל- כ-ט-ס נ-י-ה-‬ -------------------- ‫יש לך כרטיס נסיעה?‬ 0
y--h-l--h-/-a-- -art-s-nesi'-h? y--- l--------- k----- n------- y-s- l-k-a-l-k- k-r-i- n-s-'-h- ------------------------------- yesh lekha/lakh kartis nesi'ah?
Билет? – Не, нямам. ‫כר--- -ס-ע-?------ א-----.‬ ‫----- נ----- – ל-- א-- ל--- ‫-ר-י- נ-י-ה- – ל-, א-ן ל-.- ---------------------------- ‫כרטיס נסיעה? – לא, אין לי.‬ 0
k-rti---e-i--h? - lo- -yn --. k----- n------- – l-- e-- l-- k-r-i- n-s-'-h- – l-, e-n l-. ----------------------------- kartis nesi'ah? – lo, eyn li.
Тогава трябва да платите глоба. ‫-ת - ה צ--- / כה -ש-ם --ס-‬ ‫-- / ה צ--- / כ- ל--- ק---- ‫-ת / ה צ-י- / כ- ל-ל- ק-ס-‬ ---------------------------- ‫את / ה צריך / כה לשלם קנס.‬ 0
at-h/-- t---ik-/---ik-a- --shal-m-qnas. a------ t--------------- l------- q---- a-a-/-t t-a-i-h-t-r-k-a- l-s-a-e- q-a-. --------------------------------------- atah/at tsarikh/tsrikhah l'shalem qnas.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Развитието на езика

Защо говорим един с друг е ясно. Искаме да обменим идеи и да се разбираме помежду си. Но от къде точно произхожда езикът, от друга страна, е по-малко ясно. Съществуват различни теории за това. Това, което е сигурно, е че езикът е много старо явление. Някои физически черти у човека са били необходима предпоставка за говорене. Те са ни били необходими, за да образуваме звуци. Още най-древните хора като неандерталците са били способни да използватсвоя глас. По този начин те се разграничавали от животните. Освен това, силният и твърд глас бил важен при отбрана. Човек е можел да всее заплаха или страх у враговете си с него. По онова време хората вече са изработвали инструменти и са били открили огъня. Но тези знания е трябвало да бъдат предадени в поколенията по някакъв начин. Речта също е била важна при груповия лов. Още преди 2 милиона години е имало елементарно разбиране между хората. Първите езикови елементи са били знаци и жестове. Но хората са искали да могат да комуникират и в тъмното. По-важното е, че също са имали нужда да разговарят помежду си, без да се гледат. Ето защо се развил гласът, който заменил жестовете. Езикът, така, както го разбираме днес, е най-малко на 50 000 години. Когато Хомо сапиенс напуснал Африка, неговите представители разпространили езика по целия свят. Езиците се разделили един от друг в различните региони. Така да се каже, появили се различни езикови семейства. Въпреки това, те съдържали само основите на езиковите системи. Първите езици са били много по-опростени, отколкото днешните. Те постепенно се доразвили чрез граматиката, фонетиката и семантиката. Може да се каже, че различните езици предлагат различни решения. Но проблемът пред тях винаги е бил един и същ: Как да изразим това, което мислим?
Знаете ли, че?
Бразилският португалски принадлежи към романските езици. Той е възникнал от европейския португалски. Вследствие на колониалната политика на Португалия езикът е бил пренесен в Южна Америка. Днес Бразилия е най-голямата португалскоговоряща нация в света. Около 190 милиона души говорят бразилски португалски като майчин език. Езикът има голямо влияние и върху други южноамерикански страни ... Съществува дори смесен език, който съдържа португалски и испански елементи. В миналото в езиково отношение Бразилия е била тясно ориентирана към европейския модел. След 1930 в страната се събужда ново съзнание за бразилската култура. Бразилците, горди със своя език, са искали да съхранят особеностите му. Но постоянно са полагали усилия за запазване и на двата езика. Междувременно съществува споразумение за приемане на единен правопис. Най-голямата разлика между двете разновидности се състои в произношението. Бразилският речников състав съдържа някои индианизми, които липсват в Европа. Открийте този вълнуващ език, той е сред най-важните в света!