Разговорник

bg На път   »   ad Гъогум

37 [трийсет и седем]

На път

На път

37 [щэкIырэ блырэ]

37 [shhjekIyrje blyrje]

Гъогум

[Gogum]

Изберете как искате да видите превода:   
български адигейски Играйте Повече
Той пътува с мотор. Ар---ъу--ф-г-)-мот-цик--I- ---ек--. А- (---------- м---------- м------- А- (-ъ-л-ф-г-) м-т-ц-к-к-э м-з-к-о- ----------------------------------- Ар (хъулъфыгъ) мотоциклкIэ мэзекIо. 0
A--(h-l---- mo-o-iklkI-- m-------. A- (------- m----------- m-------- A- (-u-f-g- m-t-c-k-k-j- m-e-e-I-. ---------------------------------- Ar (hulfyg) motociklkIje mjezekIo.
Тъй пътува с велосипед / колело. А-----ул--ыг-)-к-ш-хь--а---к-э м--екI-. А- (---------- к-------------- м------- А- (-ъ-л-ф-г-) к-ш-х-э-а-ъ-к-э м-з-к-о- --------------------------------------- Ар (хъулъфыгъ) кушъхьэфачъэкIэ мэзекIо. 0
A--(hu-fyg---u-h-'-ef-c--ekI-e---ezekIo. A- (------- k----------------- m-------- A- (-u-f-g- k-s-h-j-f-c-j-k-j- m-e-e-I-. ---------------------------------------- Ar (hulfyg) kushh'jefachjekIje mjezekIo.
Той върви пеш. А----ъ---фыг-)-л--сэу ---Iо. А- (---------- л----- м----- А- (-ъ-л-ф-г-) л-э-э- м-к-о- ---------------------------- Ар (хъулъфыгъ) лъэсэу макIо. 0
A--(hu-fyg--ljesj------Io. A- (------- l------ m----- A- (-u-f-g- l-e-j-u m-k-o- -------------------------- Ar (hulfyg) ljesjeu makIo.
Той пътува с кораб. А--(-ъ-лъ-ыг-) к-у--э-I--м-к--. А- (---------- к-------- м----- А- (-ъ-л-ф-г-) к-у-ь-к-э м-к-о- ------------------------------- Ар (хъулъфыгъ) къухьэкIэ макIо. 0
Ar (hu-f--- -uh--ekI-- -ak-o. A- (------- k--------- m----- A- (-u-f-g- k-h-j-k-j- m-k-o- ----------------------------- Ar (hulfyg) kuh'jekIje makIo.
Той пътува с лодка. А- (--ул---гъ)--ъ-----кI---акIо. А- (---------- к--------- м----- А- (-ъ-л-ф-г-) к-у-ш-о-I- м-к-о- -------------------------------- Ар (хъулъфыгъ) къуашъокIэ макIо. 0
Ar (-ul--g) ku-s---Ije-ma---. A- (------- k--------- m----- A- (-u-f-g- k-a-h-k-j- m-k-o- ----------------------------- Ar (hulfyg) kuashokIje makIo.
Той плува. Ар-(х--л-----) е--. А- (---------- е--- А- (-ъ-л-ф-г-) е-ы- ------------------- Ар (хъулъфыгъ) есы. 0
Ar --u-fy-) -s-. A- (------- e--- A- (-u-f-g- e-y- ---------------- Ar (hulfyg) esy.
Опасно ли е тук? Мыщ щ-щын-гъ-а? М-- щ---------- М-щ щ-щ-н-г-у-? --------------- Мыщ щыщынагъуа? 0
Mysh- s--y--hy-agua? M---- s------------- M-s-h s-h-s-h-n-g-a- -------------------- Myshh shhyshhynagua?
Опасно ли е да се пътува сам на автостоп? У--ак--- гъо-огъу-у-ъы---з---зек-о--р--ынаг--а? У------- г------- у-------- у-------- щ-------- У-з-к-о- г-о-о-ъ- у-ъ-х-у-э у-е-I-н-р щ-н-г-у-? ----------------------------------------------- Уизакъоу гъогогъу улъыхъузэ узекIоныр щынагъуа? 0
U--a--u----o-- u-y-u-je uz-k-ony- -hhyn--ua? U------ g----- u------- u-------- s--------- U-z-k-u g-g-g- u-y-u-j- u-e-I-n-r s-h-n-g-a- -------------------------------------------- Uizakou gogogu ulyhuzje uzekIonyr shhynagua?
Опасно ли е да се разхождаш нощем сам? Ч-щ----т--ек-ух-а--р щ--аг-уа? Ч---- у------------- щ-------- Ч-щ-м у-е-е-I-х-а-ы- щ-н-г-у-? ------------------------------ Чэщым утезекIухьаныр щынагъуа? 0
C-j--h--m ut-zek---'--y- shh----u-? C-------- u------------- s--------- C-j-s-h-m u-e-e-I-h-a-y- s-h-n-g-a- ----------------------------------- Chjeshhym utezekIuh'anyr shhynagua?
Ние объркахме пътя. Тэ-т-гъ-щ---. Т- т--------- Т- т-г-о-а-ъ- ------------- Тэ тыгъощагъ. 0
T-- tygos---g. T-- t--------- T-e t-g-s-h-g- -------------- Tje tygoshhag.
Ние сме на погрешен път. Т- г-о-у -хэн---т--ыт--ь-г-эр. Т- г---- п----- т------------- Т- г-о-у п-э-д- т-з-т-х-а-ъ-р- ------------------------------ Тэ гъогу пхэндж тызытехьагъэр. 0
Tj----gu --je-----t--yt---a---r. T-- g--- p------- t------------- T-e g-g- p-j-n-z- t-z-t-h-a-j-r- -------------------------------- Tje gogu phjendzh tyzyteh'agjer.
Ние трябва да се върнем. Къ-дгъ-зэж-ы- фа-. К------------ ф--- К-э-г-э-э-ь-н ф-е- ------------------ Къэдгъэзэжьын фае. 0
Kje-g--z--z-'yn---e. K-------------- f--- K-e-g-e-j-z-'-n f-e- -------------------- Kjedgjezjezh'yn fae.
Къде може да се паркира тук? Т--- у---щы-ц----хъущ-а? Т--- у---------- х------ Т-д- у-ъ-щ-у-у-э х-у-т-? ------------------------ Тыдэ укъыщыуцумэ хъущта? 0
Ty-j- uky-hhy-c-m-- hushhta? T---- u------------ h------- T-d-e u-y-h-y-c-m-e h-s-h-a- ---------------------------- Tydje ukyshhyucumje hushhta?
Тук има ли паркинг? Ма--нэ --у--э мы- щ-I-? М----- у----- м-- щ---- М-ш-н- у-у-I- м-щ щ-I-? ----------------------- Машинэ уцупIэ мыщ щыIа? 0
Ma-hi--- --u--j--myshh-shh-I-? M------- u------ m---- s------ M-s-i-j- u-u-I-e m-s-h s-h-I-? ------------------------------ Mashinje ucupIje myshh shhyIa?
Колко време може да се паркира тук? С-д ---и-рэ-мыщ ущыт-н----т? С-- ф------ м-- у----- у---- С-д ф-д-з-э м-щ у-ы-ы- у-и-? ---------------------------- Сыд фэдизрэ мыщ ущытын уфит? 0
Sy- fj-d--r-e m-s---us--y-yn -fi-? S-- f-------- m---- u------- u---- S-d f-e-i-r-e m-s-h u-h-y-y- u-i-? ---------------------------------- Syd fjedizrje myshh ushhytyn ufit?
Карате ли ски? Пц-къом----т--ы--у-? П------- у---------- П-ы-ъ-м- у-т-т-ш-у-? -------------------- Пцыкъомэ уатетышъуа? 0
Pcyko--- ua-etys-u-? P------- u---------- P-y-o-j- u-t-t-s-u-? -------------------- Pcykomje uatetyshua?
Със ски лифта ли ще се качите? У--кI--н ----э-пцыкъ--ык-о ли-ты--ует-ысхьа? У------- х---- п---------- л----- у--------- У-э-I-е- х-у-э п-ы-ъ-р-к-о л-ф-ы- у-т-ы-х-а- -------------------------------------------- УдэкIоен хъумэ пцыкъорыкIо лифтым уетIысхьа? 0
Ud-ekI--- h-m-e-p-ykory--o -ift------I--h'-? U-------- h---- p--------- l----- u--------- U-j-k-o-n h-m-e p-y-o-y-I- l-f-y- u-t-y-h-a- -------------------------------------------- UdjekIoen humje pcykorykIo liftym uetIysh'a?
Може ли да се заемат тук ски? Мыщ пцы----эр-----эн-э- -ш--н-э ----------? М-- п-------- б-------- п------ п---------- М-щ п-ы-ъ-х-р б-д-э-д-у п-т-н-э п-ъ-к-ы-т-? ------------------------------------------- Мыщ пцыкъохэр бэджэндэу пштэнхэ плъэкIыщта? 0
M--h--p-----je--bje--hje-d--u -s-t--nh----lje-Iy-h---? M---- p-------- b------------ p--------- p------------ M-s-h p-y-o-j-r b-e-z-j-n-j-u p-h-j-n-j- p-j-k-y-h-t-? ------------------------------------------------------ Myshh pcykohjer bjedzhjendjeu pshtjenhje pljekIyshhta?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Говорене на себе си

Когато някой говори на себе си, това е странно за слушателите. И все пак почти всички хора си говорят сами съвсем редовно. Психолозите смятат, че повече от 95 процента от възрастните го правят. Децата почти винаги говорят на себе си, когато си играят. Така че е напълно нормално човек да разговаря със себе си. Това е просто една специална форма на комуникация. А освен това, разговарянето със себе си отвреме-навреме може да донесе много ползи! Това е така, защото ние организираме своите мисли чрез речта. Нашият вътрешен глас се появява, когато говорим на себе си. Може също да се каже, че това е мислене на глас. Разсеяните хора особено често си говорят сами. В техния случай, определена област на мозъка е по-малко активна. И поради това, те са по-малко организирани. Чрез разговори със себе си, те си помагат да бъдат по-методични. Разговарянето със себе си също може да ни помогне при вземането на решения. А освен това, те са и много добър начин за облекчаване на стреса. Говоренето на себе си стимулира концентрацията и ни прави по -продуктивни. Защото гласното изказване на нещо отнема повече време, отколкото само мисълта за него. Ние ставаме по-наясно със своите мисли, когато говорим. Справяме се с тестове за трудност по-добре, когато говорим на себе си в процеса. Различни експерименти са доказали това. Можем също така да си дадем кураж чрез говорене на себе си. Много спортисти провеждат разговори със себе си, за да се мотивират. За съжаление, ние обикновено говорим на себе си в негативните ситуации. Ето защо, винаги трябва да се опитваме да бъдем позитивни. И трябва често да ревизираме какво си пожелаваме. По този начин ще можем да повлияем положително на своите действия чрез говорене. Но за съжаление, това работи само когато останем реалисти!
Знаете ли, че?
Румънският принадлежи към източнороманските езици. Той е майчин език на около 28 милиона души. Те живеят предимно в Румъния и Молдова. Румънският е официалният език на Република Молдова. Но в Сърбия и Украйна също има големи румънскоговорящи общности. Румънският е възникнал от латинския. В миналото римляните са владели две провинции в земите около Дунав. Румънският е най-тясно свързан с италианския. Румънците могат да се разбират с италианците много добре. Обратното обаче не винаги е така. Причината за това е, че румънският съдържа много славянски думи. Звуковата система е силно повлияна от съседните славянски езици. Затова в румънската азбука има някои специални знаци. Румънският се пише така, както се говори. Все още се откриват много прилики с древни латински структури ... Точно това прави откриването на езика много вълнуващо!