Разговорник

bg На път   »   be У дарозе

37 [трийсет и седем]

На път

На път

37 [трыццаць сем]

37 [trytstsats’ sem]

У дарозе

[U daroze]

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Той пътува с мотор. Ён едзе--а ма-а----е. Ё- е--- н- м--------- Ё- е-з- н- м-т-ц-к-е- --------------------- Ён едзе на матацыкле. 0
E- yed-e--a m-t-ts-kl-. E- y---- n- m---------- E- y-d-e n- m-t-t-y-l-. ----------------------- En yedze na matatsykle.
Тъй пътува с велосипед / колело. Ён-едз---- --л-с-п--зе. Ё- е--- н- в----------- Ё- е-з- н- в-л-с-п-д-е- ----------------------- Ён едзе на веласіпедзе. 0
En --dz--n-----a-і--dze. E- y---- n- v----------- E- y-d-e n- v-l-s-p-d-e- ------------------------ En yedze na velasіpedze.
Той върви пеш. Ён---з- п------. Ё- і--- п------- Ё- і-з- п-х-т-й- ---------------- Ён ідзе пехатой. 0
En-іd-e--ek---oy. E- і--- p-------- E- і-z- p-k-a-o-. ----------------- En іdze pekhatoy.
Той пътува с кораб. Ён ---в---а к-р---і. Ё- п---- н- к------- Ё- п-ы-е н- к-р-б-і- -------------------- Ён плыве на караблі. 0
En p-yve-n--k--a-lі. E- p---- n- k------- E- p-y-e n- k-r-b-і- -------------------- En plyve na karablі.
Той пътува с лодка. Ё- п-ыве -а л--ц-. Ё- п---- н- л----- Ё- п-ы-е н- л-д-ы- ------------------ Ён плыве на лодцы. 0
E--ply-e-na -od-s-. E- p---- n- l------ E- p-y-e n- l-d-s-. ------------------- En plyve na lodtsy.
Той плува. Ё---лыве. Ё- п----- Ё- п-ы-е- --------- Ён плыве. 0
En--l--e. E- p----- E- p-y-e- --------- En plyve.
Опасно ли е тук? Ту---е-я---ч-а? Т-- н---------- Т-т н-б-с-е-н-? --------------- Тут небяспечна? 0
Tut n-b-as----na? T-- n------------ T-t n-b-a-p-c-n-? ----------------- Tut nebyaspechna?
Опасно ли е да се пътува сам на автостоп? Ц-------печн---хац------с-опам-а----у? Ц- н--------- е---- а--------- а------ Ц- н-б-с-е-н- е-а-ь а-т-с-о-а- а-н-м-? -------------------------------------- Ці небяспечна ехаць аўтастопам аднаму? 0
Ts---eb----ec--a-y----t---au-ast-pam a---m-? T-- n----------- y------- a--------- a------ T-і n-b-a-p-c-n- y-k-a-s- a-t-s-o-a- a-n-m-? -------------------------------------------- Tsі nebyaspechna yekhats’ autastopam adnamu?
Опасно ли е да се разхождаш нощем сам? Ці н-бя--еч---гу--ц- ўн-ч-? Ц- н--------- г----- ў----- Ц- н-б-с-е-н- г-л-ц- ў-а-ы- --------------------------- Ці небяспечна гуляць ўначы? 0
T-і --b---p--hn--g-l--t---un---y? T-- n----------- g------- u------ T-і n-b-a-p-c-n- g-l-a-s- u-a-h-? --------------------------------- Tsі nebyaspechna gulyats’ unachy?
Ние объркахме пътя. Мы ----а-і не -уды. М- з------ н- т---- М- з-е-а-і н- т-д-. ------------------- Мы заехалі не туды. 0
M- z-----l- ---tudy. M- z------- n- t---- M- z-e-h-l- n- t-d-. -------------------- My zaekhalі ne tudy.
Ние сме на погрешен път. М--на--я-ра--л-ным -ля-у. М- н- н----------- ш----- М- н- н-п-а-і-ь-ы- ш-я-у- ------------------------- Мы на няправільным шляху. 0
My------ap-avі---y----lyak--. M- n- n------------ s-------- M- n- n-a-r-v-l-n-m s-l-a-h-. ----------------------------- My na nyapravіl’nym shlyakhu.
Ние трябва да се върнем. Нам-трэб- пав--очв-----азад. Н-- т---- п---------- н----- Н-м т-э-а п-в-р-ч-а-ь н-з-д- ---------------------------- Нам трэба паварочваць назад. 0
N---tr-------aro-hva--’-n-z-d. N-- t---- p------------ n----- N-m t-e-a p-v-r-c-v-t-’ n-z-d- ------------------------------ Nam treba pavarochvats’ nazad.
Къде може да се паркира тук? Дз- ------жна-п--пар-ав-цца? Д-- т-- м---- п------------- Д-е т-т м-ж-а п-ы-а-к-в-ц-а- ---------------------------- Дзе тут можна прыпаркавацца? 0
Dz- t-t -ozhn- p-y-a----ats-sa? D-- t-- m----- p--------------- D-e t-t m-z-n- p-y-a-k-v-t-t-a- ------------------------------- Dze tut mozhna pryparkavatstsa?
Тук има ли паркинг? Ц- -сц------ст-я-ка? Ц- ё--- т-- с------- Ц- ё-ц- т-т с-а-н-а- -------------------- Ці ёсць тут стаянка? 0
Tsі -os--’--ut---a-a--a? T-- y----- t-- s-------- T-і y-s-s- t-t s-a-a-k-? ------------------------ Tsі yosts’ tut stayanka?
Колко време може да се паркира тук? На--о-ь-і-часу-------ж---п--пар--вац--? Н- к----- ч--- т-- м---- п------------- Н- к-л-к- ч-с- т-т м-ж-а п-ы-а-к-в-ц-а- --------------------------------------- На колькі часу тут можна прыпаркавацца? 0
Na---l-kі chasu -u--moz--a -ry-a--avats--a? N- k----- c---- t-- m----- p--------------- N- k-l-k- c-a-u t-t m-z-n- p-y-a-k-v-t-t-a- ------------------------------------------- Na kol’kі chasu tut mozhna pryparkavatstsa?
Карате ли ски? В--к--а-це-я ---лы---? В- к-------- н- л----- В- к-т-е-е-я н- л-ж-х- ---------------------- Вы катаецеся на лыжах? 0
V--k-tae-s--y---- l-z-a--? V- k---------- n- l------- V- k-t-e-s-s-a n- l-z-a-h- -------------------------- Vy kataetsesya na lyzhakh?
Със ски лифта ли ще се качите? В---д-е----а---х н----д’ё---ку д-- лыж---аў? В- е----- н----- н- п--------- д-- л-------- В- е-з-ц- н-в-р- н- п-д-ё-н-к- д-я л-ж-і-а-? -------------------------------------------- Вы едзеце наверх на пад’ёмніку для лыжнікаў? 0
V- y---et-e nave-kh -----d’--n----dly--l-z-n----? V- y------- n------ n- p--------- d--- l--------- V- y-d-e-s- n-v-r-h n- p-d-e-n-k- d-y- l-z-n-k-u- ------------------------------------------------- Vy yedzetse naverkh na pad’emnіku dlya lyzhnіkau?
Може ли да се заемат тук ски? Ц- мож-а т----зя---лы---н-пр-кат? Ц- м---- т-- у---- л--- н-------- Ц- м-ж-а т-т у-я-ь л-ж- н-п-а-а-? --------------------------------- Ці можна тут узяць лыжы напракат? 0
Ts- --z-na---t--zy---- ----y-n-p-a---? T-- m----- t-- u------ l---- n-------- T-і m-z-n- t-t u-y-t-’ l-z-y n-p-a-a-? -------------------------------------- Tsі mozhna tut uzyats’ lyzhy naprakat?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Говорене на себе си

Когато някой говори на себе си, това е странно за слушателите. И все пак почти всички хора си говорят сами съвсем редовно. Психолозите смятат, че повече от 95 процента от възрастните го правят. Децата почти винаги говорят на себе си, когато си играят. Така че е напълно нормално човек да разговаря със себе си. Това е просто една специална форма на комуникация. А освен това, разговарянето със себе си отвреме-навреме може да донесе много ползи! Това е така, защото ние организираме своите мисли чрез речта. Нашият вътрешен глас се появява, когато говорим на себе си. Може също да се каже, че това е мислене на глас. Разсеяните хора особено често си говорят сами. В техния случай, определена област на мозъка е по-малко активна. И поради това, те са по-малко организирани. Чрез разговори със себе си, те си помагат да бъдат по-методични. Разговарянето със себе си също може да ни помогне при вземането на решения. А освен това, те са и много добър начин за облекчаване на стреса. Говоренето на себе си стимулира концентрацията и ни прави по -продуктивни. Защото гласното изказване на нещо отнема повече време, отколкото само мисълта за него. Ние ставаме по-наясно със своите мисли, когато говорим. Справяме се с тестове за трудност по-добре, когато говорим на себе си в процеса. Различни експерименти са доказали това. Можем също така да си дадем кураж чрез говорене на себе си. Много спортисти провеждат разговори със себе си, за да се мотивират. За съжаление, ние обикновено говорим на себе си в негативните ситуации. Ето защо, винаги трябва да се опитваме да бъдем позитивни. И трябва често да ревизираме какво си пожелаваме. По този начин ще можем да повлияем положително на своите действия чрез говорене. Но за съжаление, това работи само когато останем реалисти!
Знаете ли, че?
Румънският принадлежи към източнороманските езици. Той е майчин език на около 28 милиона души. Те живеят предимно в Румъния и Молдова. Румънският е официалният език на Република Молдова. Но в Сърбия и Украйна също има големи румънскоговорящи общности. Румънският е възникнал от латинския. В миналото римляните са владели две провинции в земите около Дунав. Румънският е най-тясно свързан с италианския. Румънците могат да се разбират с италианците много добре. Обратното обаче не винаги е така. Причината за това е, че румънският съдържа много славянски думи. Звуковата система е силно повлияна от съседните славянски езици. Затова в румънската азбука има някои специални знаци. Румънският се пише така, както се говори. Все още се откриват много прилики с древни латински структури ... Точно това прави откриването на езика много вълнуващо!