Разговорник

bg На път   »   hi रास्ते पर

37 [трийсет и седем]

На път

На път

३७ [सैंतीस]

37 [saintees]

रास्ते पर

[raaste par]

Изберете как искате да видите превода:   
български хинди Играйте Повече
Той пътува с мотор. वह म--र-ा-क-ल--े----ा-है व- म--------- स- ज--- ह- व- म-ट-स-इ-ि- स- ज-त- ह- ------------------------ वह मोटरसाइकिल से जाता है 0
v-- --tara-a--il ---jaata--ai v-- m----------- s- j---- h-- v-h m-t-r-s-i-i- s- j-a-a h-i ----------------------------- vah motarasaikil se jaata hai
Тъй пътува с велосипед / колело. वह-सा-किल-स- -ात---ै व- स----- स- ज--- ह- व- स-इ-ि- स- ज-त- ह- -------------------- वह साइकिल से जाता है 0
vah--aik-l s- ------hai v-- s----- s- j---- h-- v-h s-i-i- s- j-a-a h-i ----------------------- vah saikil se jaata hai
Той върви пеш. वह---द--ज-त- -ै व- प--- ज--- ह- व- प-द- ज-त- ह- --------------- वह पैदल जाता है 0
v-- ---da--ja----hai v-- p----- j---- h-- v-h p-i-a- j-a-a h-i -------------------- vah paidal jaata hai
Той пътува с кораб. वह ----़ -े----ा--ै व- ज---- स- ज--- ह- व- ज-ा-़ स- ज-त- ह- ------------------- वह जहाज़ से जाता है 0
vah ja--a--se---ata---i v-- j----- s- j---- h-- v-h j-h-a- s- j-a-a h-i ----------------------- vah jahaaz se jaata hai
Той пътува с лодка. व----व -े-जात- है व- न-- स- ज--- ह- व- न-व स- ज-त- ह- ----------------- वह नाव से जाता है 0
v-h-na----e-j------ai v-- n--- s- j---- h-- v-h n-a- s- j-a-a h-i --------------------- vah naav se jaata hai
Той плува. वह --र-रहा है व- त-- र-- ह- व- त-र र-ा ह- ------------- वह तैर रहा है 0
va--ta-- ---a --i v-- t--- r--- h-- v-h t-i- r-h- h-i ----------------- vah tair raha hai
Опасно ли е тук? क--ा य--ँ-खत--ाक -ै? क--- य--- ख----- ह-- क-य- य-ा- ख-र-ा- ह-? -------------------- क्या यहाँ खतरनाक है? 0
ky--ya--an--h------aa---ai? k-- y----- k---------- h--- k-a y-h-a- k-a-a-a-a-k h-i- --------------------------- kya yahaan khataranaak hai?
Опасно ли е да се пътува сам на автостоп? क्या---ेले---र --न--ख--न-----? क--- अ---- स-- क--- ख----- ह-- क-य- अ-े-े स-र क-न- ख-र-ा- ह-? ------------------------------ क्या अकेले सैर करना खतरनाक है? 0
k-a----le--a-r -a--n---h---r---a--h-i? k-- a---- s--- k----- k---------- h--- k-a a-e-e s-i- k-r-n- k-a-a-a-a-k h-i- -------------------------------------- kya akele sair karana khataranaak hai?
Опасно ли е да се разхождаш нощем сам? क--ा---- मे--टह--ा -त-ना--ह-? क--- र-- म-- ट---- ख----- ह-- क-य- र-त म-ं ट-ल-ा ख-र-ा- ह-? ----------------------------- क्या रात में टहलना खतरनाक है? 0
kya---a- --i--t-----n- -----r-n-a- -a-? k-- r--- m--- t------- k---------- h--- k-a r-a- m-i- t-h-l-n- k-a-a-a-a-k h-i- --------------------------------------- kya raat mein tahalana khataranaak hai?
Ние объркахме пътя. ह- भ-क ------ं ह- भ-- ग-- ह-- ह- भ-क ग-े ह-ं -------------- हम भटक गये हैं 0
h-m-b---a----y- h-in h-- b----- g--- h--- h-m b-a-a- g-y- h-i- -------------------- ham bhatak gaye hain
Ние сме на погрешен път. हम गलत र----े -र --ं ह- ग-- र----- प- ह-- ह- ग-त र-स-त- प- ह-ं -------------------- हम गलत रास्ते पर हैं 0
ham ---at r-a--e -ar h-in h-- g---- r----- p-- h--- h-m g-l-t r-a-t- p-r h-i- ------------------------- ham galat raaste par hain
Ние трябва да се върнем. हमक- --छ- ----ा --ह-ए ह--- प--- म---- च---- ह-क- प-छ- म-ड-ा च-ह-ए --------------------- हमको पीछे मुडना चाहिए 0
ha--ko-pe---he--ud-n--ch-ahie h----- p------ m----- c------ h-m-k- p-e-h-e m-d-n- c-a-h-e ----------------------------- hamako peechhe mudana chaahie
Къде може да се паркира тук? य----ग--़ी कहाँ -डी क- जा स-त----? य--- ग---- क--- ख-- क- ज- स--- ह-- य-ा- ग-ड-ी क-ा- ख-ी क- ज- स-त- ह-? ---------------------------------- यहाँ गाड़ी कहाँ खडी की जा सकती है? 0
y----n---a-e- -ah-an----de----e -a-sa-atee-h-i? y----- g----- k----- k----- k-- j- s------ h--- y-h-a- g-a-e- k-h-a- k-a-e- k-e j- s-k-t-e h-i- ----------------------------------------------- yahaan gaadee kahaan khadee kee ja sakatee hai?
Тук има ли паркинг? क्या -ह-ँ गाड-ी---ी-करन---- ल-ए --- ह-? क--- य--- ग---- ख-- क--- क- ल-- ज-- ह-- क-य- य-ा- ग-ड-ी ख-ी क-न- क- ल-ए ज-ह ह-? --------------------------------------- क्या यहाँ गाड़ी खडी करने के लिए जगह है? 0
k-a-y--a-n-gaad-e k---e---arane------- -agah-ha-? k-- y----- g----- k----- k----- k- l-- j---- h--- k-a y-h-a- g-a-e- k-a-e- k-r-n- k- l-e j-g-h h-i- ------------------------------------------------- kya yahaan gaadee khadee karane ke lie jagah hai?
Колко време може да се паркира тук? यहाँ -ित-े-सम- -- ग--़- -----ी----स-त--है? य--- क---- स-- त- ग---- ख-- क- ज- स--- ह-- य-ा- क-त-े स-य त- ग-ड-ी ख-ी क- ज- स-त- ह-? ------------------------------------------ यहाँ कितने समय तक गाड़ी खडी की जा सकती है? 0
ya-aa- ---a-e-----y --k g-ade- -h---e---e ja -ak--ee --i? y----- k----- s---- t-- g----- k----- k-- j- s------ h--- y-h-a- k-t-n- s-m-y t-k g-a-e- k-a-e- k-e j- s-k-t-e h-i- --------------------------------------------------------- yahaan kitane samay tak gaadee khadee kee ja sakatee hai?
Карате ли ски? क्-ा आप -्--इंग-क----/ क-त--ह-ं? क--- आ- स------ क--- / क--- ह--- क-य- आ- स-क-इ-ग क-त- / क-त- ह-ं- -------------------------------- क्या आप स्कीइंग करते / करती हैं? 0
k-- --- ----i-g -a---e --k-r--ee-h---? k-- a-- s------ k----- / k------ h---- k-a a-p s-e-i-g k-r-t- / k-r-t-e h-i-? -------------------------------------- kya aap skeeing karate / karatee hain?
Със ски лифта ли ще се качите? क-य- आप-स्की - ल-फ्- से --र --येंग-? क--- आ- स--- – ल---- स- ऊ-- ज------- क-य- आ- स-क- – ल-फ-ट स- ऊ-र ज-य-ं-े- ------------------------------------ क्या आप स्की – लिफ्ट से ऊपर जायेंगे? 0
k-a--ap -kee - --ph- -e -opar jaa-----? k-- a-- s--- – l---- s- o---- j-------- k-a a-p s-e- – l-p-t s- o-p-r j-a-e-g-? --------------------------------------- kya aap skee – lipht se oopar jaayenge?
Може ли да се заемат тук ски? क-य- यह-ँ-स--ी किराय- पर -ी----सकत--ह-? क--- य--- स--- क----- प- ल- ज- स--- ह-- क-य- य-ा- स-क- क-र-य- प- ल- ज- स-त- ह-? --------------------------------------- क्या यहाँ स्की किराये पर ली जा सकती है? 0
ky--y--a-- sk---k-ra-y--par-l---ja---k-te- --i? k-- y----- s--- k------ p-- l-- j- s------ h--- k-a y-h-a- s-e- k-r-a-e p-r l-e j- s-k-t-e h-i- ----------------------------------------------- kya yahaan skee kiraaye par lee ja sakatee hai?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Говорене на себе си

Когато някой говори на себе си, това е странно за слушателите. И все пак почти всички хора си говорят сами съвсем редовно. Психолозите смятат, че повече от 95 процента от възрастните го правят. Децата почти винаги говорят на себе си, когато си играят. Така че е напълно нормално човек да разговаря със себе си. Това е просто една специална форма на комуникация. А освен това, разговарянето със себе си отвреме-навреме може да донесе много ползи! Това е така, защото ние организираме своите мисли чрез речта. Нашият вътрешен глас се появява, когато говорим на себе си. Може също да се каже, че това е мислене на глас. Разсеяните хора особено често си говорят сами. В техния случай, определена област на мозъка е по-малко активна. И поради това, те са по-малко организирани. Чрез разговори със себе си, те си помагат да бъдат по-методични. Разговарянето със себе си също може да ни помогне при вземането на решения. А освен това, те са и много добър начин за облекчаване на стреса. Говоренето на себе си стимулира концентрацията и ни прави по -продуктивни. Защото гласното изказване на нещо отнема повече време, отколкото само мисълта за него. Ние ставаме по-наясно със своите мисли, когато говорим. Справяме се с тестове за трудност по-добре, когато говорим на себе си в процеса. Различни експерименти са доказали това. Можем също така да си дадем кураж чрез говорене на себе си. Много спортисти провеждат разговори със себе си, за да се мотивират. За съжаление, ние обикновено говорим на себе си в негативните ситуации. Ето защо, винаги трябва да се опитваме да бъдем позитивни. И трябва често да ревизираме какво си пожелаваме. По този начин ще можем да повлияем положително на своите действия чрез говорене. Но за съжаление, това работи само когато останем реалисти!
Знаете ли, че?
Румънският принадлежи към източнороманските езици. Той е майчин език на около 28 милиона души. Те живеят предимно в Румъния и Молдова. Румънският е официалният език на Република Молдова. Но в Сърбия и Украйна също има големи румънскоговорящи общности. Румънският е възникнал от латинския. В миналото римляните са владели две провинции в земите около Дунав. Румънският е най-тясно свързан с италианския. Румънците могат да се разбират с италианците много добре. Обратното обаче не винаги е така. Причината за това е, че румънският съдържа много славянски думи. Звуковата система е силно повлияна от съседните славянски езици. Затова в румънската азбука има някои специални знаци. Румънският се пише така, както се говори. Все още се откриват много прилики с древни латински структури ... Точно това прави откриването на езика много вълнуващо!