Разговорник

bg На път   »   ko 이동 중

37 [трийсет и седем]

На път

На път

37 [서른일곱]

37 [seoleun-ilgob]

이동 중

[idong jung]

Изберете как искате да видите превода:   
български корейски Играйте Повече
Той пътува с мотор. 그---토-이를 -요. 그- 오---- 타-- 그- 오-바-를 타-. ------------ 그는 오토바이를 타요. 0
g-un--- -t----l-ul tay-. g------ o--------- t---- g-u-e-n o-o-a-l-u- t-y-. ------------------------ geuneun otobaileul tayo.
Тъй пътува с велосипед / колело. 그는-자전-- 타-. 그- 자--- 타-- 그- 자-거- 타-. ----------- 그는 자전거를 타요. 0
geu-e-- j---ong---eul --yo. g------ j------------ t---- g-u-e-n j-j-o-g-o-e-l t-y-. --------------------------- geuneun jajeongeoleul tayo.
Той върви пеш. 그--걸어가-. 그- 걸---- 그- 걸-가-. -------- 그는 걸어가요. 0
g-un-u- -----eo-ayo. g------ g----------- g-u-e-n g-o---o-a-o- -------------------- geuneun geol-eogayo.
Той пътува с кораб. 그------고---. 그- 배- 타- 가-- 그- 배- 타- 가-. ------------ 그는 배를 타고 가요. 0
g-un-u- ---le-l ta-o-g-yo. g------ b------ t--- g---- g-u-e-n b-e-e-l t-g- g-y-. -------------------------- geuneun baeleul tago gayo.
Той пътува с лодка. 그--보-를-타- --. 그- 보-- 타- 가-- 그- 보-를 타- 가-. ------------- 그는 보트를 타고 가요. 0
geu-eun---t--l--l ---o -a--. g------ b-------- t--- g---- g-u-e-n b-t-u-e-l t-g- g-y-. ---------------------------- geuneun boteuleul tago gayo.
Той плува. 그는 -영- -요. 그- 수-- 해-- 그- 수-을 해-. ---------- 그는 수영을 해요. 0
ge-n--n s--e-ng-eu---a---. g------ s---------- h----- g-u-e-n s-y-o-g-e-l h-e-o- -------------------------- geuneun suyeong-eul haeyo.
Опасно ли е тук? 여기는---해요? 여-- 위---- 여-는 위-해-? --------- 여기는 위험해요? 0
y---i-eun--i---mh-eyo? y-------- w----------- y-o-i-e-n w-h-o-h-e-o- ---------------------- yeogineun wiheomhaeyo?
Опасно ли е да се пътува сам на автостоп? 혼--히-하이--하- 것은 -험해요? 혼- 히---- 하- 것- 위---- 혼- 히-하-킹 하- 것- 위-해-? -------------------- 혼자 히치하이킹 하는 것은 위험해요? 0
honja-h------i--n- ha---n--eos-e-n-----omh---o? h---- h----------- h----- g------- w----------- h-n-a h-c-i-a-k-n- h-n-u- g-o---u- w-h-o-h-e-o- ----------------------------------------------- honja hichihaiking haneun geos-eun wiheomhaeyo?
Опасно ли е да се разхождаш нощем сам? 밤- 혼자----는--은--험--? 밤- 혼- 산--- 것- 위---- 밤- 혼- 산-하- 것- 위-해-? ------------------- 밤에 혼자 산책하는 것은 위험해요? 0
bam----onj- san--aegh----n-------un wi-e---a--o? b---- h---- s------------- g------- w----------- b-m-e h-n-a s-n-h-e-h-n-u- g-o---u- w-h-o-h-e-o- ------------------------------------------------ bam-e honja sanchaeghaneun geos-eun wiheomhaeyo?
Ние объркахме пътя. 우---운--다-길을 잃었--. 우-- 운--- 길- 잃---- 우-는 운-하- 길- 잃-어-. ----------------- 우리는 운전하다 길을 잃었어요. 0
ul--eun-un----had- g-l-e-l--lh------e--o. u------ u--------- g------ i------------- u-i-e-n u-j-o-h-d- g-l-e-l i-h-e-s---o-o- ----------------------------------------- ulineun unjeonhada gil-eul ilh-eoss-eoyo.
Ние сме на погрешен път. 우---길을 잘--들--요. 우-- 길- 잘- 들---- 우-는 길- 잘- 들-어-. --------------- 우리는 길을 잘못 들었어요. 0
ulin--n-g-l-e-l -al-os d----e-----o--. u------ g------ j----- d-------------- u-i-e-n g-l-e-l j-l-o- d-u---o-s-e-y-. -------------------------------------- ulineun gil-eul jalmos deul-eoss-eoyo.
Ние трябва да се върнем. 우리- 돌----해요. 우-- 돌--- 해-- 우-는 돌-가- 해-. ------------ 우리는 돌아가야 해요. 0
ul-n-un---l--gaya-h---o. u------ d-------- h----- u-i-e-n d-l-a-a-a h-e-o- ------------------------ ulineun dol-agaya haeyo.
Къде може да се паркира тук? 여기--디에 -차--수----? 여- 어-- 주-- 수 있--- 여- 어-에 주-할 수 있-요- ----------------- 여기 어디에 주차할 수 있어요? 0
yeogi--od-- -uch---l--u i-s---yo? y---- e---- j------- s- i-------- y-o-i e-d-e j-c-a-a- s- i-s-e-y-? --------------------------------- yeogi eodie juchahal su iss-eoyo?
Тук има ли паркинг? 여-에 ---이 있어요? 여-- 주--- 있--- 여-에 주-장- 있-요- ------------- 여기에 주차장이 있어요? 0
y-o----ju-ha-an--- -ss-----? y----- j---------- i-------- y-o-i- j-c-a-a-g-i i-s-e-y-? ---------------------------- yeogie juchajang-i iss-eoyo?
Колко време може да се паркира тук? 여기--얼-나 오래 주차할-수 있어-? 여-- 얼-- 오- 주-- 수 있--- 여-서 얼-나 오- 주-할 수 있-요- --------------------- 여기서 얼마나 오래 주차할 수 있어요? 0
ye-gise---o--ana-o-a- juc--h-- -u--ss-e---? y------- e------ o--- j------- s- i-------- y-o-i-e- e-l-a-a o-a- j-c-a-a- s- i-s-e-y-? ------------------------------------------- yeogiseo eolmana olae juchahal su iss-eoyo?
Карате ли ски? 스--타-? 스- 타-- 스- 타-? ------ 스키 타요? 0
se-ki -ay-? s---- t---- s-u-i t-y-? ----------- seuki tayo?
Със ски лифта ли ще се качите? 스키 -프--타- 꼭-기-지-가-? 스- 리-- 타- 꼭---- 가-- 스- 리-트 타- 꼭-기-지 가-? ------------------- 스키 리프트 타고 꼭대기까지 가요? 0
se-ki lipe-t---ta-o -k--d----kkaji-g-yo? s---- l------- t--- k------------- g---- s-u-i l-p-u-e- t-g- k-o-d-e-i-k-j- g-y-? ---------------------------------------- seuki lipeuteu tago kkogdaegikkaji gayo?
Може ли да се заемат тук ски? 여---스키를-빌- 수---요? 여-- 스-- 빌- 수 있--- 여-서 스-를 빌- 수 있-요- ----------------- 여기서 스키를 빌릴 수 있어요? 0
y-o----o-s----l-ul--ill-- -- --s-e-y-? y------- s-------- b----- s- i-------- y-o-i-e- s-u-i-e-l b-l-i- s- i-s-e-y-? -------------------------------------- yeogiseo seukileul billil su iss-eoyo?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Говорене на себе си

Когато някой говори на себе си, това е странно за слушателите. И все пак почти всички хора си говорят сами съвсем редовно. Психолозите смятат, че повече от 95 процента от възрастните го правят. Децата почти винаги говорят на себе си, когато си играят. Така че е напълно нормално човек да разговаря със себе си. Това е просто една специална форма на комуникация. А освен това, разговарянето със себе си отвреме-навреме може да донесе много ползи! Това е така, защото ние организираме своите мисли чрез речта. Нашият вътрешен глас се появява, когато говорим на себе си. Може също да се каже, че това е мислене на глас. Разсеяните хора особено често си говорят сами. В техния случай, определена област на мозъка е по-малко активна. И поради това, те са по-малко организирани. Чрез разговори със себе си, те си помагат да бъдат по-методични. Разговарянето със себе си също може да ни помогне при вземането на решения. А освен това, те са и много добър начин за облекчаване на стреса. Говоренето на себе си стимулира концентрацията и ни прави по -продуктивни. Защото гласното изказване на нещо отнема повече време, отколкото само мисълта за него. Ние ставаме по-наясно със своите мисли, когато говорим. Справяме се с тестове за трудност по-добре, когато говорим на себе си в процеса. Различни експерименти са доказали това. Можем също така да си дадем кураж чрез говорене на себе си. Много спортисти провеждат разговори със себе си, за да се мотивират. За съжаление, ние обикновено говорим на себе си в негативните ситуации. Ето защо, винаги трябва да се опитваме да бъдем позитивни. И трябва често да ревизираме какво си пожелаваме. По този начин ще можем да повлияем положително на своите действия чрез говорене. Но за съжаление, това работи само когато останем реалисти!
Знаете ли, че?
Румънският принадлежи към източнороманските езици. Той е майчин език на около 28 милиона души. Те живеят предимно в Румъния и Молдова. Румънският е официалният език на Република Молдова. Но в Сърбия и Украйна също има големи румънскоговорящи общности. Румънският е възникнал от латинския. В миналото римляните са владели две провинции в земите около Дунав. Румънският е най-тясно свързан с италианския. Румънците могат да се разбират с италианците много добре. Обратното обаче не винаги е така. Причината за това е, че румънският съдържа много славянски думи. Звуковата система е силно повлияна от съседните славянски езици. Затова в румънската азбука има някои специални знаци. Румънският се пише така, както се говори. Все още се откриват много прилики с древни латински структури ... Точно това прави откриването на езика много вълнуващо!