Разговорник

bg В таксито   »   ky In the taxi

38 [трийсет и осем]

В таксито

В таксито

38 [отуз сегиз]

38 [otuz segiz]

In the taxi

[Takside]

Изберете как искате да видите превода:   
български киргизки Играйте Повече
Моля, извикайте такси. Сураныч---а-си -ак-р---з. С------- т---- ч--------- С-р-н-ч- т-к-и ч-к-р-ң-з- ------------------------- Сураныч, такси чакырыңыз. 0
S--a-ı-,--a-----a--rıŋ--. S------- t---- ç--------- S-r-n-ç- t-k-i ç-k-r-ŋ-z- ------------------------- Suranıç, taksi çakırıŋız.
Колко струва до гарата? Ста--ияга -ей-- --нча-тур--? С-------- ч---- к---- т----- С-а-ц-я-а ч-й-н к-н-а т-р-т- ---------------------------- Станцияга чейин канча турат? 0
S-an-si-aga çey-- --nç- t-r-t? S---------- ç---- k---- t----- S-a-t-i-a-a ç-y-n k-n-a t-r-t- ------------------------------ Stantsiyaga çeyin kança turat?
Колко струва до летището? Аэропо-тко--ейи---а-ч---ура-? А--------- ч---- к---- т----- А-р-п-р-к- ч-й-н к-н-а т-р-т- ----------------------------- Аэропортко чейин канча турат? 0
Ae-opo-tko-çey-- -an-a---rat? A--------- ç---- k---- t----- A-r-p-r-k- ç-y-n k-n-a t-r-t- ----------------------------- Aeroportko çeyin kança turat?
Моля, направо. Сураныч---ү--а-д---з. С------- т-- а------- С-р-н-ч- т-з а-д-ң-з- --------------------- Сураныч, түз айдаңыз. 0
Sur-n-ç,-t-- --d-ŋ--. S------- t-- a------- S-r-n-ç- t-z a-d-ŋ-z- --------------------- Suranıç, tüz aydaŋız.
Моля, тук надясно. Б-л жер---оңго бу-у--з- --р-ныч. Б-- ж---- о--- б------- с------- Б-л ж-р-е о-г- б-р-ң-з- с-р-н-ч- -------------------------------- Бул жерде оңго буруңуз, сураныч. 0
B----erd- ---o------u-,--u--nı-. B-- j---- o--- b------- s------- B-l j-r-e o-g- b-r-ŋ-z- s-r-n-ç- -------------------------------- Bul jerde oŋgo buruŋuz, suranıç.
Моля, там на ъгъла наляво. С-ра---,-б--чта---о------р---з. С------- б------ с---- б------- С-р-н-ч- б-р-т-н с-л-о б-р-ң-з- ------------------------------- Сураныч, бурчтан солго буруңуз. 0
S-r-n--,----ç-a- s-lgo -----uz. S------- b------ s---- b------- S-r-n-ç- b-r-t-n s-l-o b-r-ŋ-z- ------------------------------- Suranıç, burçtan solgo buruŋuz.
Бързам. Ме--шаш-п-жа---. М-- ш---- ж----- М-н ш-ш-п ж-т-м- ---------------- Мен шашып жатам. 0
M-n--a--p--atam. M-- ş---- j----- M-n ş-ş-p j-t-m- ---------------- Men şaşıp jatam.
Имам време. М-н---у--к--м-б--. М---- у------ б--- М-н-н у-а-т-м б-р- ------------------ Менин убактым бар. 0
Men-- u---t---bar. M---- u------ b--- M-n-n u-a-t-m b-r- ------------------ Menin ubaktım bar.
Карайте по-бавно, моля. С--ан-ч,-жа-ы--ак--йда-ыз. С------- ж------- а------- С-р-н-ч- ж-й-р-а- а-д-ң-з- -------------------------- Сураныч, жайыраак айдаңыз. 0
Suranı-,--ay--a-k ayd---z. S------- j------- a------- S-r-n-ç- j-y-r-a- a-d-ŋ-z- -------------------------- Suranıç, jayıraak aydaŋız.
Спрете тук, моля. Су---ыч- у-у--же--е ток-оң--. С------- у--- ж---- т-------- С-р-н-ч- у-у- ж-р-е т-к-о-у-. ----------------------------- Сураныч, ушул жерде токтоңуз. 0
Su-a-ıç---ş-l----d- t--toŋ-z. S------- u--- j---- t-------- S-r-n-ç- u-u- j-r-e t-k-o-u-. ----------------------------- Suranıç, uşul jerde toktoŋuz.
Изчакайте един момент, моля. Сур-н-ч,-б-р-аз-күтө--ур--у-. С------- б-- а- к--- т------- С-р-н-ч- б-р а- к-т- т-р-ң-з- ----------------------------- Сураныч, бир аз күтө туруңуз. 0
Su-anı-- -ir -z kütö tur-ŋuz. S------- b-- a- k--- t------- S-r-n-ç- b-r a- k-t- t-r-ŋ-z- ----------------------------- Suranıç, bir az kütö turuŋuz.
Веднага се връщам. М-н да----ке-ем. М-- д---- к----- М-н д-р-о к-л-м- ---------------- Мен дароо келем. 0
Me- -a-o--k-l--. M-- d---- k----- M-n d-r-o k-l-m- ---------------- Men daroo kelem.
Моля, дайте ми квитанция. М--а э-еп--акт----- --ри-и-. М--- э------------- б------- М-г- э-е---а-т-р-н- б-р-ң-з- ---------------------------- Мага эсеп-фактураны бериңиз. 0
M-g---------k----nı-be----z. M--- e------------- b------- M-g- e-e---a-t-r-n- b-r-ŋ-z- ---------------------------- Maga esep-fakturanı beriŋiz.
Нямам дребни пари. М-н-- --й---а--а-жок. М---- м---- а--- ж--- М-н-е м-й-а а-ч- ж-к- --------------------- Менде майда акча жок. 0
M-n-e ma-da -kç- j-k. M---- m---- a--- j--- M-n-e m-y-a a-ç- j-k- --------------------- Mende mayda akça jok.
Така е добре, рестото е за Вас. Кал------ө--ң--гө---лт-р-ң--. К------- ө------- к---------- К-л-а-ы- ө-ү-ү-г- к-л-ы-ы-ы-. ----------------------------- Калганын өзүңүзгө калтырыңыз. 0
Kal-anın -z-ŋ-z-----ltı--ŋ--. K------- ö------- k---------- K-l-a-ı- ö-ü-ü-g- k-l-ı-ı-ı-. ----------------------------- Kalganın özüŋüzgö kaltırıŋız.
Закарайте ме на този адрес. Ме-и---у-----ек-е а--- ----ң--. М--- у--- д------ а--- б------- М-н- у-у- д-р-к-е а-ы- б-р-ң-з- ------------------------------- Мени ушул дарекке алып барыңыз. 0
Men- uşu- --re--e--l-p-b--ıŋı-. M--- u--- d------ a--- b------- M-n- u-u- d-r-k-e a-ı- b-r-ŋ-z- ------------------------------- Meni uşul darekke alıp barıŋız.
Закарайте ме до моя хотел. Мен----йм--ка--ма--л-п -а--ң-з. М--- м----------- а--- б------- М-н- м-й-а-к-н-м- а-ы- б-р-ң-з- ------------------------------- Мени мейманканама алып барыңыз. 0
M--- mey-an--na---a--p--a---ız. M--- m----------- a--- b------- M-n- m-y-a-k-n-m- a-ı- b-r-ŋ-z- ------------------------------- Meni meymankanama alıp barıŋız.
Закарайте ме на плажа. Ме-и---э-ке---ып--а-ы---. М--- ж----- а--- б------- М-н- ж-э-к- а-ы- б-р-ң-з- ------------------------- Мени жээкке алып барыңыз. 0
Men--jee-k--a--p--a---ı-. M--- j----- a--- b------- M-n- j-e-k- a-ı- b-r-ŋ-z- ------------------------- Meni jeekke alıp barıŋız.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Езикови гении

Повечето хора са доволни, ако могат да говорят един чужд език. Но има и хора, които владеят повече от 70 езика. Те могат да говорят всички тези езици свободно и да пишат на тях правилно. Може да се каже тогава, че има хора, които са хипер-полиглоти. Феноменът на многоезичието се е срещал в продължение на векове. Има много случаи на хора с такъв талант. Откъде идва тази способност все още не е напълно проучено. Има различни научни теории по този въпрос. Някои вярват, че мозъците на многоезичните хора са структурирани по различен начин. Тази разлика е особено видима в центъра на Брока. В тази част на мозъка се произвежда речта. При многоезичните хора клетките на тази зона са изградени по различен начин. Възможно е, в резултат на това те да обработват информацията по-добре. Въпреки това, липсват по-нататъшни проучвания, които да потвърдят тази теория. Може би това, което е от решаващо значение е изключителната мотивация. Децата учат чужди езици от други деца много бързо. Това се дължи на факта, че те искат да слеят ученето със своята игра. Те искат да се превърнат в част от групата и да общуват с други хора. Тоест, учебният им успех зависи от тяхната воля да бъдат включени. Друга теория предполага, че мозъчната материя расте чрез учене. По този начин, колкото повече учим , толкова по-лесно става обучението. Езици, които са подобни един на друг, са също по-лесни за научаване. Така че човек, който говори датски, много бързо се научава да говори шведски или норвежки. Много въпроси все още остават без отговор. Това, което е сигурно обаче , е , че интелигиентността не играе роля. Някои хора говорят много езици, въпреки слабата си интелигентност. Но дори и най-големият езиков гений се нуждае от много дисциплина. Това е някаква утеха, нали?
Знаете ли, че?
Руският е сред езиците, които доминират на книжния пазар. Руски писатели са създали велики произведения в световната литературата. Много книги се превеждат от руски. Но и руснаците обичат да четат, така че преводачите винаги имат много работа. За около 160 милиона души руският е майчин език. Освен това много хора в други славянски страни говорят руски. Така руският е най-разпространеният език в Европа. Около 280 милиона души по света говорят руски. Като източнославянски език руският е свързан с украинския и беларуския. Руската граматика е структурирана много систематично. Това е предимство за хората, които мислят аналитично и логично. При всички случаи си заслужава да учите руски! В областта на науката, изкуството и техниката руският е много важен език. А няма ли да е чудесно да четете известните руски творби в оригинал?