Разговорник

bg В таксито   »   tr Takside

38 [трийсет и осем]

В таксито

В таксито

38 [otuz sekiz]

Takside

Изберете как искате да видите превода:   
български турски Играйте Повече
Моля, извикайте такси. Lütfen --- -aksi-ç--ırını-. L----- b-- t---- ç--------- L-t-e- b-r t-k-i ç-ğ-r-n-z- --------------------------- Lütfen bir taksi çağırınız. 0
Колко струва до гарата? Tr-- -st-sy---n- --d-rki ü--e- ne-k--a-? T--- i---------- k------ ü---- n- k----- T-e- i-t-s-o-u-a k-d-r-i ü-r-t n- k-d-r- ---------------------------------------- Tren istasyonuna kadarki ücret ne kadar? 0
Колко струва до летището? H-v-l-m-n-na-k---rk- ü-r-t ne-kada-? H----------- k------ ü---- n- k----- H-v-l-m-n-n- k-d-r-i ü-r-t n- k-d-r- ------------------------------------ Havalimanına kadarki ücret ne kadar? 0
Моля, направо. Lütf---d--d-z. L----- d------ L-t-e- d-m-ü-. -------------- Lütfen dümdüz. 0
Моля, тук надясно. Lütf-n b-r--n ---a. L----- b----- s---- L-t-e- b-r-a- s-ğ-. ------------------- Lütfen burdan sağa. 0
Моля, там на ъгъла наляво. Lü-f-n ora-a--ö-e----s-la. L----- o---- k------ s---- L-t-e- o-a-a k-ş-d-n s-l-. -------------------------- Lütfen orada köşeden sola. 0
Бързам. A-e-em var. A----- v--- A-e-e- v-r- ----------- Acelem var. 0
Имам време. Vaktim ---. V----- v--- V-k-i- v-r- ----------- Vaktim var. 0
Карайте по-бавно, моля. Lü--e--d-ha-ya--ş-g---niz. L----- d--- y---- g------- L-t-e- d-h- y-v-ş g-d-n-z- -------------------------- Lütfen daha yavaş gidiniz. 0
Спрете тук, моля. Lüt-en---r--a -urunu-. L----- b----- d------- L-t-e- b-r-d- d-r-n-z- ---------------------- Lütfen burada durunuz. 0
Изчакайте един момент, моля. L-t--n b-r da---- b-kle-i---. L----- b-- d----- b---------- L-t-e- b-r d-k-k- b-k-e-i-i-. ----------------------------- Lütfen bir dakika bekleyiniz. 0
Веднага се връщам. Hem-n -el-y-r-m. H---- g--------- H-m-n g-l-y-r-m- ---------------- Hemen geliyorum. 0
Моля, дайте ми квитанция. L-t-en --na -ir m--b--------iz. L----- b--- b-- m----- v------- L-t-e- b-n- b-r m-k-u- v-r-n-z- ------------------------------- Lütfen bana bir makbuz veriniz. 0
Нямам дребни пари. Bozuk p-ra--yok. B---- p---- y--- B-z-k p-r-m y-k- ---------------- Bozuk param yok. 0
Така е добре, рестото е за Вас. Bö-l- t-ma---ü-t- --zde k--sı-. B---- t----- ü--- s---- k------ B-y-e t-m-m- ü-t- s-z-e k-l-ı-. ------------------------------- Böyle tamam, üstü sizde kalsın. 0
Закарайте ме на този адрес. Be-i-bu--d-ese ---ür----. B--- b- a----- g--------- B-n- b- a-r-s- g-t-r-n-z- ------------------------- Beni bu adrese götürünüz. 0
Закарайте ме до моя хотел. Be-----e---e --tü-ün-z. B--- o------ g--------- B-n- o-e-i-e g-t-r-n-z- ----------------------- Beni otelime götürünüz. 0
Закарайте ме на плажа. Be-i pla-- g-t--ü-üz. B--- p---- g--------- B-n- p-a-a g-t-r-n-z- --------------------- Beni plaja götürünüz. 0

Езикови гении

Повечето хора са доволни, ако могат да говорят един чужд език. Но има и хора, които владеят повече от 70 езика. Те могат да говорят всички тези езици свободно и да пишат на тях правилно. Може да се каже тогава, че има хора, които са хипер-полиглоти. Феноменът на многоезичието се е срещал в продължение на векове. Има много случаи на хора с такъв талант. Откъде идва тази способност все още не е напълно проучено. Има различни научни теории по този въпрос. Някои вярват, че мозъците на многоезичните хора са структурирани по различен начин. Тази разлика е особено видима в центъра на Брока. В тази част на мозъка се произвежда речта. При многоезичните хора клетките на тази зона са изградени по различен начин. Възможно е, в резултат на това те да обработват информацията по-добре. Въпреки това, липсват по-нататъшни проучвания, които да потвърдят тази теория. Може би това, което е от решаващо значение е изключителната мотивация. Децата учат чужди езици от други деца много бързо. Това се дължи на факта, че те искат да слеят ученето със своята игра. Те искат да се превърнат в част от групата и да общуват с други хора. Тоест, учебният им успех зависи от тяхната воля да бъдат включени. Друга теория предполага, че мозъчната материя расте чрез учене. По този начин, колкото повече учим , толкова по-лесно става обучението. Езици, които са подобни един на друг, са също по-лесни за научаване. Така че човек, който говори датски, много бързо се научава да говори шведски или норвежки. Много въпроси все още остават без отговор. Това, което е сигурно обаче , е , че интелигиентността не играе роля. Някои хора говорят много езици, въпреки слабата си интелигентност. Но дори и най-големият езиков гений се нуждае от много дисциплина. Това е някаква утеха, нали?
Знаете ли, че?
Руският е сред езиците, които доминират на книжния пазар. Руски писатели са създали велики произведения в световната литературата. Много книги се превеждат от руски. Но и руснаците обичат да четат, така че преводачите винаги имат много работа. За около 160 милиона души руският е майчин език. Освен това много хора в други славянски страни говорят руски. Така руският е най-разпространеният език в Европа. Около 280 милиона души по света говорят руски. Като източнославянски език руският е свързан с украинския и беларуския. Руската граматика е структурирана много систематично. Това е предимство за хората, които мислят аналитично и логично. При всички случаи си заслужава да учите руски! В областта на науката, изкуството и техниката руският е много важен език. А няма ли да е чудесно да четете известните руски творби в оригинал?