Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   eo Demandi pri la vojo

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

40 [kvardek]

Demandi pri la vojo

Изберете как искате да видите превода:   
български есперанто Играйте Повече
Извинете! P-rdo-u mi-! P------ m--- P-r-o-u m-n- ------------ Pardonu min! 0
Можете ли да ми помогнете? Ĉ--vi po-----el-i-m--? Ĉ- v- p---- h---- m--- Ĉ- v- p-v-s h-l-i m-n- ---------------------- Ĉu vi povas helpi min? 0
Къде има тук добър ресторант? Ki--e--a--bon- r----r--i--ap---? K-- e---- b--- r--------- a----- K-e e-t-s b-n- r-s-o-a-i- a-u-e- -------------------------------- Kie estas bona restoracio apude? 0
Завийте наляво зад ъгъла. Ĉ-angule ir----l-e-stre-. Ĉ------- i-- m----------- Ĉ-a-g-l- i-u m-l-e-s-r-n- ------------------------- Ĉeangule iru maldekstren. 0
Вървете след това направо. P--te--ome-iru-r-kte -ntaŭ-n. P---- i--- i-- r---- a------- P-s-e i-m- i-u r-k-e a-t-ŭ-n- ----------------------------- Poste iome iru rekte antaŭen. 0
После продължете сто метра надясно. Poste-i-- cen- -e-r-jn d-k-----. P---- i-- c--- m------ d-------- P-s-e i-u c-n- m-t-o-n d-k-t-e-. -------------------------------- Poste iru cent metrojn dekstren. 0
Можете да вземете и автобус. V- p-v-- -------r--i -- b---n. V- p---- a---- p---- l- b----- V- p-v-s a-k-ŭ p-e-i l- b-s-n- ------------------------------ Vi povas ankaŭ preni la buson. 0
Можете да вземете и трамвай. Vi-pov------aŭ--r-ni la tr--o-. V- p---- a---- p---- l- t------ V- p-v-s a-k-ŭ p-e-i l- t-a-o-. ------------------------------- Vi povas ankaŭ preni la tramon. 0
Можете и да карате след мен. V- po-a--a-k----imp-- --kv- --n -ŭ--. V- p---- a---- s----- s---- m-- a---- V- p-v-s a-k-ŭ s-m-l- s-k-i m-n a-t-. ------------------------------------- Vi povas ankaŭ simple sekvi min aŭte. 0
Как да стигна до футболния стадион? Ki-l ------ng- l- -u--a-s--d-----? K--- m- a----- l- f--------------- K-e- m- a-i-g- l- f-t-a-s-a-i-n-n- ---------------------------------- Kiel mi atingu la futbalstadionon? 0
Пресечете моста! T-an-ir- -a--o-ton! T------- l- p------ T-a-s-r- l- p-n-o-! ------------------- Transiru la ponton! 0
Карайте през тунела! Tr-vet-ru l- ----lo-! T-------- l- t------- T-a-e-u-u l- t-n-l-n- --------------------- Traveturu la tunelon! 0
Карайте до третия светофар. Vet--- ĝ-s -a ---- -r--i-----. V----- ĝ-- l- t--- t---------- V-t-r- ĝ-s l- t-i- t-a-i-l-m-. ------------------------------ Veturu ĝis la tria trafiklumo. 0
След това завийте по първата улица надясно. P--te -urnu -e--t--n-en-l---n-an st-a-o-. P---- t---- d------- e- l- u---- s------- P-s-e t-r-u d-k-t-e- e- l- u-u-n s-r-t-n- ----------------------------------------- Poste turnu dekstren en la unuan straton. 0
После карайте направо през следващото кръстовище. P-s-- --t-ru--ekte ant-ŭ-n t-a -a sekva-ta ----------. P---- v----- r---- a------ t-- l- s------- v---------- P-s-e v-t-r- r-k-e a-t-ŭ-n t-a l- s-k-a-t- v-j-r-c-ĝ-. ------------------------------------------------------ Poste veturu rekte antaŭen tra la sekvanta vojkruciĝo. 0
Извинете, как да стигна до летището? Par-o-- m-n, k--- ---a-------a-fl--ha---o-? P------ m--- k--- m- a----- l- f----------- P-r-o-u m-n- k-e- m- a-i-g- l- f-u-h-v-n-n- ------------------------------------------- Pardonu min, kiel mi atingu la flughavenon? 0
Най-добре вземете метрото. Pl-- ------st--,-se-v- --ena- l- --troon. P--- b--- e----- s- v- p----- l- m------- P-e- b-n- e-t-s- s- v- p-e-a- l- m-t-o-n- ----------------------------------------- Plej bone estas, se vi prenas la metroon. 0
Пътувайте просто до последната спирка. S-mp-e v--u-----s--a -asta -altej-. S----- v----- ĝ-- l- l---- h------- S-m-l- v-t-r- ĝ-s l- l-s-a h-l-e-o- ----------------------------------- Simple veturu ĝis la lasta haltejo. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!