Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   et Tee küsimine

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

40 [nelikümmend]

Tee küsimine

Изберете как искате да видите превода:   
български естонски Играйте Повече
Извинете! Va-------! Vabandage! 0
Можете ли да ми помогнете? Sa--- t- m--- a-----? Saate te mind aidata? 0
Къде има тук добър ресторант? Ku- o- s--- h-- r-------? Kus on siin hea restoran? 0
Завийте наляво зад ъгъла. Mi--- v------- ü---- n----. Minge vasakule ümber nurga. 0
Вървете след това направо. Mi--- s------- v---- m--- o---. Minge seejärel veidi maad otse. 0
После продължете сто метра надясно. Mi--- s--- s--- m------ p-------. Minge siis sada meetrit paremale. 0
Можете да вземете и автобус. Te v---- k- b------ m----. Te võite ka bussiga minna. 0
Можете да вземете и трамвай. Te v---- k- t------- m----. Te võite ka trammiga minna. 0
Можете и да карате след мен. Te v---- k- m--- j---- s----. Te võite ka minu järel sõita. 0
Как да стигна до футболния стадион? Ku---- s--- m- j-------------------? Kuidas saan ma jalgpallistaadionile? 0
Пресечете моста! Ül----- s---! Ületage sild! 0
Карайте през тунела! Sõ---- l--- t------! Sõitke läbi tunneli! 0
Карайте до третия светофар. Sõ---- k------- f------. Sõitke kolmanda foorini. 0
След това завийте по първата улица надясно. Pö----- s------- e-------- t------- p------. Pöörake seejärel esimesele tänavale paremal. 0
После карайте направо през следващото кръстовище. Sõ---- s--- o--- ü-- j------- r-------. Sõitke siis otse üle järgmise ristmiku. 0
Извинете, как да стигна до летището? Va-------- k----- m- j---- l---------? Vabandage, kuidas ma jõuan lennujaama? 0
Най-добре вземете метрото. Pa--- o----- k-- t- m------- l--------. Parem oleks, kui te metrooga läheksite. 0
Пътувайте просто до последната спирка. Sõ---- l------- l----------. Sõitke lihtsalt lõppjaamani. 0

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!