Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   he ‫חיפוש הדרך‬

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

‫40 [ארבעים]‬

40 [arba\'im]

‫חיפוש הדרך‬

[xipuss haderekh]

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Извинете! ‫-ל-ח--‬ ‫------- ‫-ל-ח-!- -------- ‫סליחה!‬ 0
s--x-h! s------ s-i-a-! ------- slixah!
Можете ли да ми помогнете? ‫ת-כ----י--------י?‬ ‫---- / י ל---- ל--- ‫-ו-ל / י ל-ז-ר ל-?- -------------------- ‫תוכל / י לעזור לי?‬ 0
t---al-tuk-li -a'a-o- l-? t------------ l------ l-- t-k-a-/-u-h-i l-'-z-r l-? ------------------------- tukhal/tukhli la'azor li?
Къде има тук добър ресторант? ‫-י-ן -ש--ס--ה טו---‬ ‫---- י- מ---- ט----- ‫-י-ן י- מ-ע-ה ט-ב-?- --------------------- ‫היכן יש מסעדה טובה?‬ 0
heyk-an--e---m-s----- --va-? h------ y--- m------- t----- h-y-h-n y-s- m-s-a-a- t-v-h- ---------------------------- heykhan yesh mis'adah tovah?
Завийте наляво зад ъгъла. ‫לך-- י --א----ע---------‬ ‫-- / י ש---- מ--- ל------ ‫-ך / י ש-א-ה מ-ב- ל-י-ה-‬ -------------------------- ‫לך / י שמאלה מעבר לפינה.‬ 0
lek-/- s-mo-la-----ev-r-la-----. l----- s------- m------ l------- l-k-/- s-m-'-a- m-'-v-r l-p-n-h- -------------------------------- lekh/y ssmo'lah me'ever lapinah.
Вървете след това направо. ‫תמ--ך-/ --------ד -צ- -שר.‬ ‫----- / כ- א- ע-- ק-- י---- ‫-מ-י- / כ- א- ע-ד ק-ת י-ר-‬ ---------------------------- ‫תמשיך / כי אז עוד קצת ישר.‬ 0
t-ms---h--a--hi-hi-az ---q--a--y-s-ar. t----------------- a- o- q---- y------ t-m-h-k-/-a-s-i-h- a- o- q-s-t y-s-a-. -------------------------------------- tamshikh/tamshikhi az od qtsat yeshar.
После продължете сто метра надясно. ‫ומ-ם--ו--מ---מ-ר --י-ה.‬ ‫---- ע-- מ-- מ-- י------ ‫-מ-ם ע-ד מ-ה מ-ר י-י-ה-‬ ------------------------- ‫ומשם עוד מאה מטר ימינה.‬ 0
u---h-- od me--h--ete- -e-i--h. u------ o- m---- m---- y------- u-i-h-m o- m-'-h m-t-r y-m-n-h- ------------------------------- umisham od me'ah meter yeminah.
Можете да вземете и автобус. ‫---ל-/ י -ם-ל---ע-ב---וב-ס.‬ ‫---- / י ג- ל---- ב--------- ‫-ו-ל / י ג- ל-ס-ע ב-ו-ו-ו-.- ----------------------------- ‫תוכל / י גם לנסוע באוטובוס.‬ 0
t-khal/--khli gam -i-so'a--'----u-. t------------ g-- l------ b-------- t-k-a-/-u-h-i g-m l-n-o-a b-o-o-u-. ----------------------------------- tukhal/tukhli gam linso'a b'otobus.
Можете да вземете и трамвай. ‫ת--ל-/ - -- --ס-ע --כ-ת ה-שמל--.‬ ‫---- / י ג- ל---- ב---- ה-------- ‫-ו-ל / י ג- ל-ס-ע ב-כ-ת ה-ש-ל-ת-‬ ---------------------------------- ‫תוכל / י גם לנסוע ברכבת החשמלית.‬ 0
t-khal------- g-m li----a b-rak--e---ax---m-li-. t------------ g-- l------ b-------- h----------- t-k-a-/-u-h-i g-m l-n-o-a b-r-k-v-t h-x-s-m-l-t- ------------------------------------------------ tukhal/tukhli gam linso'a barakevet haxashmalit.
Можете и да карате след мен. ‫תוכ- - י פ--ט-ל-----אחר--‬ ‫---- / י פ--- ל---- א----- ‫-ו-ל / י פ-ו- ל-ק-ב א-ר-.- --------------------------- ‫תוכל / י פשוט לעקוב אחרי.‬ 0
tu-h-l/-uk-l- pa---t --'aq-v-a-aray. t------------ p----- l------ a------ t-k-a-/-u-h-i p-s-u- l-'-q-v a-a-a-. ------------------------------------ tukhal/tukhli pashut la'aqov axaray.
Как да стигна до футболния стадион? ‫כ--ד-נ--ן-להג-- לא-ט-י---ה--ורגל-‬ ‫---- נ--- ל---- ל------- ה-------- ‫-י-ד נ-ת- ל-ג-ע ל-צ-ד-ו- ה-ד-ר-ל-‬ ----------------------------------- ‫כיצד ניתן להגיע לאצטדיון הכדורגל?‬ 0
ke--sa--nit-- ----gi'----i-s-----n-hakadur-ge-? k------ n---- l------- l---------- h----------- k-y-s-d n-t-n l-h-g-'- l-i-s-a-i-n h-k-d-r-g-l- ----------------------------------------------- keytsad nitan l'hagi'a l'itstadion hakaduregel?
Пресечете моста! ‫-חצ----צ- ---הג-ר-‬ ‫---- / צ- א- ה----- ‫-ח-ה / צ- א- ה-ש-.- -------------------- ‫תחצה / צי את הגשר.‬ 0
ta----h/-a---i et hag-sher. t------------- e- h-------- t-x-s-h-t-x-s- e- h-g-s-e-. --------------------------- taxtseh/taxtsi et hagesher.
Карайте през тунела! ‫סע / י -ר- --נהר--‬ ‫-- / י ד-- ה------- ‫-ע / י ד-ך ה-נ-ר-.- -------------------- ‫סע / י דרך המנהרה.‬ 0
s-/----dere-- h-m-nhar--. s----- d----- h---------- s-/-'- d-r-k- h-m-n-a-a-. ------------------------- sa/s'i derekh haminharah.
Карайте до третия светофар. ‫סע-- י-----ר-זו--הש--שי-‬ ‫-- / י ע- ל----- ה------- ‫-ע / י ע- ל-מ-ו- ה-ל-ש-.- -------------------------- ‫סע / י עד לרמזור השלישי.‬ 0
sa/s'i--d --ramz----a---ish-. s----- a- l------- h--------- s-/-'- a- l-r-m-o- h-s-l-s-i- ----------------------------- sa/s'i ad laramzor hashlishi.
След това завийте по първата улица надясно. ‫--ה - פ---א---ר--ב ה---ון --ינה.‬ ‫--- / פ-- א- ב---- ה----- י------ ‫-נ- / פ-י א- ב-ח-ב ה-א-ו- י-י-ה-‬ ---------------------------------- ‫פנה / פני אז ברחוב הראשון ימינה.‬ 0
pneh/p-i ---b----o--h-r-'--on-y-m-na-. p------- a- b------ h-------- y------- p-e-/-n- a- b-r-x-v h-r-'-h-n y-m-n-h- -------------------------------------- pneh/pni az barexov hari'shon y'minah.
После карайте направо през следващото кръстовище. ‫-ע-/ - א-ר כ------מ-בר לצו-ת-ה-א.‬ ‫-- / י א-- כ- י-- מ--- ל---- ה---- ‫-ע / י א-ר כ- י-ר מ-ב- ל-ו-ת ה-א-‬ ----------------------------------- ‫סע / י אחר כך ישר מעבר לצומת הבא.‬ 0
s-/--i --a- kak- ---har -e-e--r l-t-o-----a-a. s----- a--- k--- y----- m------ l------- h---- s-/-'- a-a- k-k- y-s-a- m-'-v-r l-t-o-e- h-b-. ---------------------------------------------- sa/s'i axar kakh yeshar me'ever latsomet haba.
Извинете, как да стигна до летището? ‫--י--,--יצ- --ת--ל--י----ד- ---ו-ה?‬ ‫------ כ--- נ--- ל---- ל--- ה------- ‫-ל-ח-, כ-צ- נ-ת- ל-ג-ע ל-ד- ה-ע-פ-?- ------------------------------------- ‫סליחה, כיצד ניתן להגיע לשדה התעופה?‬ 0
s--x--, -----ad-n---n l'h--ia--i--d-h-h-te--fa-? s------ k------ n---- l------ l------ h--------- s-i-a-, k-y-s-d n-t-n l-h-g-a l-s-d-h h-t-'-f-h- ------------------------------------------------ slixah, keytsad nitan l'hagia lissdeh hate'ufah?
Най-добре вземете метрото. ‫ה-- -וב לנסו- -ר------חתי-.‬ ‫--- ט-- ל---- ב---- ה------- ‫-כ- ט-ב ל-ס-ע ב-כ-ת ה-ח-י-.- ----------------------------- ‫הכי טוב לנסוע ברכבת התחתית.‬ 0
hakhi-tov-linso'a ---a---et -------t. h---- t-- l------ b-------- h-------- h-k-i t-v l-n-o-a b-r-k-v-t h-t-x-i-. ------------------------------------- hakhi tov linso'a barakevet hataxtit.
Пътувайте просто до последната спирка. ‫-ע-/---פ-וט ------נ--הא-רונה.‬ ‫-- / י פ--- ע- ל---- ה-------- ‫-ע / י פ-ו- ע- ל-ח-ה ה-ח-ו-ה-‬ ------------------------------- ‫סע / י פשוט עד לתחנה האחרונה.‬ 0
sa/s'i p-s-ut-a- l-tax-n-h-ha--xaro--h. s----- p----- a- l-------- h----------- s-/-'- p-s-u- a- l-t-x-n-h h-'-x-r-n-h- --------------------------------------- sa/s'i pashut ad lataxanah ha'axaronah.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!