Разговорник

bg Разглеждане на града   »   fa ‫بازدید از شهر‬

42 [четирийсет и две]

Разглеждане на града

Разглеждане на града

‫42 [چهل و دو]‬

42 [che-hel-o-do]

‫بازدید از شهر‬

[bâzdid az shahr]

български персийски Играйте Повече
Пазарът отворен ли е в неделя? ‫ب---- ی-------- ب-- ا---‬ ‫بازار یکشنبه‌ها باز است؟‬ 0
b---- y---s------h- b-- a--? bâ--- y------------ b-- a--? bâzâr yek-shanbe-hâ bâz ast? b-z-r y-k-s-a-b--h- b-z a-t? ---------------------------?
Панаирът отворен ли е в понеделник? ‫ن------- د-------- ب-- ا---‬ ‫نمایشگاه دوشنبه‌ها باز است؟‬ 0
n---------- d--s------h- b-- a--? na--------- d----------- b-- a--? namâyeshgâh do-shanbe-hâ bâz ast? n-m-y-s-g-h d--s-a-b--h- b-z a-t? --------------------------------?
Изложбата отворена ли е във вторник? ‫ن------- (گ----) س- ش------ ب-- ا---‬ ‫نمایشگاه (گالری) سه شنبه‌ها باز است؟‬ 0
n---------- (g-----) s--s------h- b-- a--? na--------- (g-----) s----------- b-- a--? namâyeshgâh (gâlery) se-shanbe-hâ bâz ast? n-m-y-s-g-h (g-l-r-) s--s-a-b--h- b-z a-t? ------------(------)---------------------?
Зоопаркът отворен ли е в сряда? ‫ب-- و-- چ--- ش------ ب-- ا---‬ ‫باغ وحش چهار شنبه‌ها باز است؟‬ 0
b---- v---s- c---h---s------h- b-- a--? bâ--- v----- c---------------- b-- a--? bâghe vah-sh cha-hâr-shanbe-hâ bâz ast? b-g-e v-h-s- c-a-h-r-s-a-b--h- b-z a-t? --------------------------------------?
Музеят отворен ли е в четвъртък? ‫م--- پ-- ش------ ب-- ا---‬ ‫موزه پنج شنبه‌ها باز است؟‬ 0
m--- p----s------h- b-- a--? mu-- p------------- b-- a--? muze panj-shanbe-hâ bâz ast? m-z- p-n--s-a-b--h- b-z a-t? ---------------------------?
Галерията отворена ли е в петък? ‫گ---- ج------ ب-- ا---‬ ‫گالری جمعه‌ها باز است؟‬ 0
g----- j---e-h- b-- a--? gâ---- j------- b-- a--? gâlery jom-e-hâ bâz ast? g-l-r- j-m-e-h- b-z a-t? -----------------------?
Може ли да се снима? ‫ع-- گ---- م--- ا---‬ ‫عکس گرفتن مجاز است؟‬ 0
a-- g------- m---- a--? ak- g------- m---- a--? aks gereftan mojâz ast? a-s g-r-f-a- m-j-z a-t? ----------------------?
Трябва ли да се плаща вход? ‫ب--- و---- د---‬ ‫باید ورودی داد؟‬ 0
b---- v----- d--? bâ--- v----- d--? bâyad vorudi dâd? b-y-d v-r-d- d-d? ----------------?
Колко струва входът? ‫ب--- و---- چ-- ا---‬ ‫بلیط ورودی چند است؟‬ 0
b----- v----- c---- a--? be---- v----- c---- a--? belite vorudi chand ast? b-l-t- v-r-d- c-a-d a-t? -----------------------?
Има ли намаление за групи? ‫آ-- ب--- گ----- ت---- م-------‬ ‫آیا برای گروهها تخفیف می‌دهند؟‬ 0
t------ b----- g---- v---- d----? ta----- b----- g---- v---- d----? takhfif barâye goruh vojud dârad? t-k-f-f b-r-y- g-r-h v-j-d d-r-d? --------------------------------?
Има ли намаление за деца? ‫آ-- ب--- ب----- ت---- م-------‬ ‫آیا برای بچه‌ها تخفیف می‌دهند؟‬ 0
t------ b----- b-----h- v---- d----? ta----- b----- b------- v---- d----? takhfif barâye bache-hâ vojud dârad? t-k-f-f b-r-y- b-c-e-h- v-j-d d-r-d? -----------------------------------?
Има ли намаление за студенти? ‫آ-- ب- د------- ت---- م-------‬ ‫آیا به دانشجوها تخفیف می‌دهند؟‬ 0
t------ b----- d--------y-- v---- d----? ta----- b----- d----------- v---- d----? takhfif barâye dâneshju-yân vojud dârad? t-k-f-f b-r-y- d-n-s-j--y-n v-j-d d-r-d? ---------------------------------------?
Каква е тази сграда? ‫ا-- چ- ج-- س------- ا---‬ ‫این چه جور ساختمانی است؟‬ 0
i- c-- s--------- a--? in c-- s--------- a--? in che sâkhtemâni ast? i- c-e s-k-t-m-n- a-t? ---------------------?
Колко стара е сградата? ‫ق--- ا-- ب-- چ--- ا---‬ ‫قدمت این بنا چقدر است؟‬ 0
g------- s-------- c------- a--? gh------ s-------- c------- a--? ghedmate sâkhtemân cheghadr ast? g-e-m-t- s-k-t-m-n c-e-h-d- a-t? -------------------------------?
Кой е построил сградата? ‫ک- ا-- س------ ر- ب-- ک--- ا-- (س---- ا--)؟‬ ‫کی این ساختمان را بنا کرده است (ساخته است)؟‬ 0
c-- k--- s-------- r- b--- k---- a-- (s----- a--)? ch- k--- s-------- r- b--- k---- a-- (s----- a--)? che kasi sâkhtemân râ banâ karde ast (sâkhte ast)? c-e k-s- s-k-t-m-n r- b-n- k-r-e a-t (s-k-t- a-t)? -------------------------------------(----------)?
Аз се интересувам от архитектура. ‫م- ب- م----- ع---- م---.‬ ‫من به معماری علاقه مندم.‬ 0
m-- b- m--e---- a-----------. ma- b- m------- a-----------. man be me-emâri alâghemandam. m-n b- m--e-â-i a-â-h-m-n-a-. ----------------------------.
Аз се интересувам от изкуство. ‫م- ع---- م-- ب- ه-- ه---.‬ ‫من علاقه مند به هنر هستم.‬ 0
m-- a--------- b- h---- h-----. ma- a--------- b- h---- h-----. man alâghemand be honar hastam. m-n a-â-h-m-n- b- h-n-r h-s-a-. ------------------------------.
Аз се интересувам от живопис. ‫م- ع---- م-- ب- ن---- ه---.‬ ‫من علاقه مند به نقاشی هستم.‬ 0
m-- a--------- b- n------- h-----. ma- a--------- b- n------- h-----. man alâghemand be naghâshi hastam. m-n a-â-h-m-n- b- n-g-â-h- h-s-a-. ---------------------------------.

Бързи езици, бавни езици

Има над 6000 езика по целия свят. Но всички те имат една и съща функция. Те ни помагат да обменяме информация. Това се случва по различни начини във всеки език. Защото всеки език се държи в съответствие със своите собствени правила. Скоростта, с която се говори даден език, също е различна. Лингвистите са доказали това чрез различни проучвания. За целта, кратки текстове били преведени на няколко езика. Тези текстове след това били прочетени на глас от носители на езика. Резултатът бил красноречив. Японският и испанският език се оказали най-бързите езици. В тези езици се произнасят почти осем срички в секунда. Китайците говорят значително по-бавно. Те изговарят само пет срички в секунда. Скоростта зависи от сложността на сричките. Ако сричките са сложни, говоренето отнема повече време. Немският съдържа по три звука във всяка сричка, например. Ето защо той се говори сравнително бавно. Бързото говорене не означава, обаче , че има много информация за предаване. Точно обратното! Бързо изречените срички обикновено съдържат малко информация. Въпреки че японците говорят бързо, те предават малко съдържание. От друга страна, "бавните" китайци казват много с малко думи. Английските срички също съдържат много информация. Но интересното е: анализираните езици са почти еднакво ефективни! Това означава, че този, който говори по-бавно, казва повече. А този, който говори по-бързо, се нуждае от повече думи. В края на краищата, всички достигат целта си по едно и също време.
Знаете ли, че?
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област. Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!