Разговорник

bg Разглеждане на града   »   fr La visite de la ville

42 [четирийсет и две]

Разглеждане на града

Разглеждане на града

42 [quarante-deux]

La visite de la ville

Изберете как искате да видите превода:   
български френски Играйте Повече
Пазарът отворен ли е в неделя? E---ce---e -e ---c-é e---o-vert-le -im-n--e-? E----- q-- l- m----- e-- o----- l- d------- ? E-t-c- q-e l- m-r-h- e-t o-v-r- l- d-m-n-h- ? --------------------------------------------- Est-ce que le marché est ouvert le dimanche ? 0
Панаирът отворен ли е в понеделник? E-t-ce-que-l- foi----st o--er-e le lundi-? E----- q-- l- f---- e-- o------ l- l---- ? E-t-c- q-e l- f-i-e e-t o-v-r-e l- l-n-i ? ------------------------------------------ Est-ce que la foire est ouverte le lundi ? 0
Изложбата отворена ли е във вторник? Es--c- -u--l’ex-os-tion------uvert- l---a-di ? E----- q-- l----------- e-- o------ l- m---- ? E-t-c- q-e l-e-p-s-t-o- e-t o-v-r-e l- m-r-i ? ---------------------------------------------- Est-ce que l’exposition est ouverte le mardi ? 0
Зоопаркът отворен ли е в сряда? Le zo- ---r----il-l--mercredi-? L- z-- o--------- l- m------- ? L- z-o o-v-e-t-i- l- m-r-r-d- ? ------------------------------- Le zoo ouvre-t-il le mercredi ? 0
Музеят отворен ли е в четвъртък? L------e-o--r----i--l----ud- ? L- m---- o--------- l- j---- ? L- m-s-e o-v-e-t-i- l- j-u-i ? ------------------------------ Le musée ouvre-t-il le jeudi ? 0
Галерията отворена ли е в петък? L- ---eri- o-v------ll---- ve---ed- ? L- g------ o----------- l- v------- ? L- g-l-r-e o-v-e-t-e-l- l- v-n-r-d- ? ------------------------------------- La galerie ouvre-t-elle le vendredi ? 0
Може ли да се снима? Peu---n----to--aphier-? P------ p------------ ? P-u---n p-o-o-r-p-i-r ? ----------------------- Peut-on photographier ? 0
Трябва ли да се плаща вход? L-en--é- -s---lle--a--n-e ? L------- e------- p------ ? L-e-t-é- e-t-e-l- p-y-n-e ? --------------------------- L’entrée est-elle payante ? 0
Колко струва входът? C-m-i-n--oût- -’-ntré- ? C------ c---- l------- ? C-m-i-n c-û-e l-e-t-é- ? ------------------------ Combien coûte l’entrée ? 0
Има ли намаление за групи? Y a----l -ne---d-c--on-p--r-l-s gr--pes-? Y a----- u-- r-------- p--- l-- g------ ? Y a-t-i- u-e r-d-c-i-n p-u- l-s g-o-p-s ? ----------------------------------------- Y a-t-il une réduction pour les groupes ? 0
Има ли намаление за деца? Y ----il--ne ré---tio--p--r--e----fa--- ? Y a----- u-- r-------- p--- l-- e------ ? Y a-t-i- u-e r-d-c-i-n p-u- l-s e-f-n-s ? ----------------------------------------- Y a-t-il une réduction pour les enfants ? 0
Има ли намаление за студенти? Y-a----- u-e--é--ct-------- -es----d--n-- ? Y a----- u-- r-------- p--- l-- é-------- ? Y a-t-i- u-e r-d-c-i-n p-u- l-s é-u-i-n-s ? ------------------------------------------- Y a-t-il une réduction pour les étudiants ? 0
Каква е тази сграда? Q-el-e---c- b--ime---? Q--- e-- c- b------- ? Q-e- e-t c- b-t-m-n- ? ---------------------- Quel est ce bâtiment ? 0
Колко стара е сградата? De-q-an- dat--ce -â---en- ? D- q---- d--- c- b------- ? D- q-a-d d-t- c- b-t-m-n- ? --------------------------- De quand date ce bâtiment ? 0
Кой е построил сградата? Qui a --n--rui--ce b--i-en- ? Q-- a c-------- c- b------- ? Q-i a c-n-t-u-t c- b-t-m-n- ? ----------------------------- Qui a construit ce bâtiment ? 0
Аз се интересувам от архитектура. J- m’-nt--es-- - -’-r-----ct--e. J- m---------- à l-------------- J- m-i-t-r-s-e à l-a-c-i-e-t-r-. -------------------------------- Je m’intéresse à l’architecture. 0
Аз се интересувам от изкуство. Je m-intére----- ----t. J- m---------- à l----- J- m-i-t-r-s-e à l-a-t- ----------------------- Je m’intéresse à l’art. 0
Аз се интересувам от живопис. J- -’-nté---s--à la---i--ure. J- m---------- à l- p-------- J- m-i-t-r-s-e à l- p-i-t-r-. ----------------------------- Je m’intéresse à la peinture. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Бързи езици, бавни езици

Има над 6000 езика по целия свят. Но всички те имат една и съща функция. Те ни помагат да обменяме информация. Това се случва по различни начини във всеки език. Защото всеки език се държи в съответствие със своите собствени правила. Скоростта, с която се говори даден език, също е различна. Лингвистите са доказали това чрез различни проучвания. За целта, кратки текстове били преведени на няколко езика. Тези текстове след това били прочетени на глас от носители на езика. Резултатът бил красноречив. Японският и испанският език се оказали най-бързите езици. В тези езици се произнасят почти осем срички в секунда. Китайците говорят значително по-бавно. Те изговарят само пет срички в секунда. Скоростта зависи от сложността на сричките. Ако сричките са сложни, говоренето отнема повече време. Немският съдържа по три звука във всяка сричка, например. Ето защо той се говори сравнително бавно. Бързото говорене не означава, обаче , че има много информация за предаване. Точно обратното! Бързо изречените срички обикновено съдържат малко информация. Въпреки че японците говорят бързо, те предават малко съдържание. От друга страна, "бавните" китайци казват много с малко думи. Английските срички също съдържат много информация. Но интересното е: анализираните езици са почти еднакво ефективни! Това означава, че този, който говори по-бавно, казва повече. А този, който говори по-бързо, се нуждае от повече думи. В края на краищата, всички достигат целта си по едно и също време.
Знаете ли, че?
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област. Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!