Разговорник

bg Разглеждане на града   »   mk Разгледување на градот

42 [четирийсет и две]

Разглеждане на града

Разглеждане на града

42 [четириесет и два]

42 [chyetiriyesyet i dva]

Разгледување на градот

[Razgulyedoovaњye na guradot]

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
Пазарът отворен ли е в неделя? Да-- п----от е-от-оре- ---недела? Д--- п------ е о------ в- н------ Д-л- п-з-р-т е о-в-р-н в- н-д-л-? --------------------------------- Дали пазарот е отворен во недела? 0
Da-i --z-r-t ye ---or-en-vo--yedy-la? D--- p------ y- o------- v- n-------- D-l- p-z-r-t y- o-v-r-e- v- n-e-y-l-? ------------------------------------- Dali pazarot ye otvoryen vo nyedyela?
Панаирът отворен ли е в понеделник? Дал- саемот-е-о-в-ре- во п--еделн--? Д--- с----- е о------ в- п---------- Д-л- с-е-о- е о-в-р-н в- п-н-д-л-и-? ------------------------------------ Дали саемот е отворен во понеделник? 0
Dali saye-o--ye-ot---yen -o--on--dy-lnik? D--- s------ y- o------- v- p------------ D-l- s-y-m-t y- o-v-r-e- v- p-n-e-y-l-i-? ----------------------------------------- Dali sayemot ye otvoryen vo ponyedyelnik?
Изложбата отворена ли е във вторник? Д-л- -зл---ат--е -тво-ен- -о-----н--? Д--- и-------- е о------- в- в------- Д-л- и-л-ж-а-а е о-в-р-н- в- в-о-н-к- ------------------------------------- Дали изложбата е отворена во вторник? 0
Dal----l--b-t--ye ot-or-ena vo-v--rn-k? D--- i-------- y- o-------- v- v------- D-l- i-l-ʐ-a-a y- o-v-r-e-a v- v-o-n-k- --------------------------------------- Dali izloʐbata ye otvoryena vo vtornik?
Зоопаркът отворен ли е в сряда? Да-- з-о--шкат-----дин--е--тв-ре-- -о --е-а? Д--- з--------- г------ е о------- в- с----- Д-л- з-о-о-к-т- г-а-и-а е о-в-р-н- в- с-е-а- -------------------------------------------- Дали зоолошката градина е отворена во среда? 0
Dali -ool--hkata g--ad-n- -e -t-o----- -o-sryed-? D--- z---------- g------- y- o-------- v- s------ D-l- z-o-o-h-a-a g-r-d-n- y- o-v-r-e-a v- s-y-d-? ------------------------------------------------- Dali zooloshkata guradina ye otvoryena vo sryeda?
Музеят отворен ли е в четвъртък? Дали му-е-о- - отвор-н-во --тв--ок? Д--- м------ е о------ в- ч-------- Д-л- м-з-ј-т е о-в-р-н в- ч-т-р-о-? ----------------------------------- Дали музејот е отворен во четврток? 0
Dali-m-o--e-o--ye-o-vor-e--v- chy-t---o-? D--- m-------- y- o------- v- c---------- D-l- m-o-y-ј-t y- o-v-r-e- v- c-y-t-r-o-? ----------------------------------------- Dali moozyeјot ye otvoryen vo chyetvrtok?
Галерията отворена ли е в петък? Да-и-г--е---а-------во-ен- -о-п--о-? Д--- г--------- е о------- в- п----- Д-л- г-л-р-ј-т- е о-в-р-н- в- п-т-к- ------------------------------------ Дали галеријата е отворена во петок? 0
D--i--u----riјat---e o-vory-n---- -y-to-? D--- g----------- y- o-------- v- p------ D-l- g-a-y-r-ј-t- y- o-v-r-e-a v- p-e-o-? ----------------------------------------- Dali gualyeriјata ye otvoryena vo pyetok?
Може ли да се снима? См-------а----ф--о-р--ира? С--- л- д- с- ф----------- С-е- л- д- с- ф-т-г-а-и-а- -------------------------- Смее ли да се фотографира? 0
S--ey- ---da-s-- f-togur-----? S----- l- d- s-- f------------ S-y-y- l- d- s-e f-t-g-r-f-r-? ------------------------------ Smyeye li da sye fotogurafira?
Трябва ли да се плаща вход? Мо-а----да -- -ла----лез? М--- л- д- с- п---- в---- М-р- л- д- с- п-а-и в-е-? ------------------------- Мора ли да се плати влез? 0
Mo------d---ye--l--------z? M--- l- d- s-- p---- v----- M-r- l- d- s-e p-a-i v-y-z- --------------------------- Mora li da sye plati vlyez?
Колко струва входът? Ко--у-ч--и-в--з-т? К---- ч--- в------ К-л-у ч-н- в-е-о-? ------------------ Колку чини влезот? 0
Ko-----ch-n- v-y---t? K----- c---- v------- K-l-o- c-i-i v-y-z-t- --------------------- Kolkoo chini vlyezot?
Има ли намаление за групи? И-а -и -е-а--- по-у---з- груп-? И-- л- н------ п----- з- г----- И-а л- н-к-к-в п-п-с- з- г-у-и- ------------------------------- Има ли некаков попуст за групи? 0
I-a -- n-e----v po-o----za g-ro--i? I-- l- n------- p------ z- g------- I-a l- n-e-a-o- p-p-o-t z- g-r-o-i- ----------------------------------- Ima li nyekakov popoost za guroopi?
Има ли намаление за деца? И-а ли н-ка-ов--о-ус- з--д-ца? И-- л- н------ п----- з- д---- И-а л- н-к-к-в п-п-с- з- д-ц-? ------------------------------ Има ли некаков попуст за деца? 0
Ima -- -y-k-k-v-p--o-----a dy-tz-? I-- l- n------- p------ z- d------ I-a l- n-e-a-o- p-p-o-t z- d-e-z-? ---------------------------------- Ima li nyekakov popoost za dyetza?
Има ли намаление за студенти? Им---- --------по---т -а ст-д-нт-? И-- л- н------ п----- з- с-------- И-а л- н-к-к-в п-п-с- з- с-у-е-т-? ---------------------------------- Има ли некаков попуст за студенти? 0
I-a-li --ek-ko- po--os--za --oo--enti? I-- l- n------- p------ z- s---------- I-a l- n-e-a-o- p-p-o-t z- s-o-d-e-t-? -------------------------------------- Ima li nyekakov popoost za stoodyenti?
Каква е тази сграда? Какв- е--в-- -град-? К---- е о--- з------ К-к-а е о-а- з-р-д-? -------------------- Каква е оваа зграда? 0
K-kva y--o-a---g-rad-? K---- y- o--- z------- K-k-a y- o-a- z-u-a-a- ---------------------- Kakva ye ovaa zgurada?
Колко стара е сградата? К-л-у --ста---ов----г-ада? К---- е с---- о--- з------ К-л-у е с-а-а о-а- з-р-д-? -------------------------- Колку е стара оваа зграда? 0
Kol-oo ye s-a-a o-a- -gu---a? K----- y- s---- o--- z------- K-l-o- y- s-a-a o-a- z-u-a-a- ----------------------------- Kolkoo ye stara ovaa zgurada?
Кой е построил сградата? К-- -а --гр-д-л-ов-а -град-? К-- ј- и------- о--- з------ К-ј ј- и-г-а-и- о-а- з-р-д-? ---------------------------- Кој ја изградил оваа зграда? 0
K---ј- --g-r---l --a--z----d-? K-- ј- i-------- o--- z------- K-ј ј- i-g-r-d-l o-a- z-u-a-a- ------------------------------ Koј јa izguradil ovaa zgurada?
Аз се интересувам от архитектура. Ј----е---т--е--р-м ------и-е-т-ра. Ј-- с- и---------- з- а----------- Ј-с с- и-т-р-с-р-м з- а-х-т-к-у-а- ---------------------------------- Јас се интересирам за архитектура. 0
Ј-- s-e-i--y-ry-s--a- ---a----t-ekto-ra. Ј-- s-- i------------ z- a-------------- Ј-s s-e i-t-e-y-s-r-m z- a-k-i-y-k-o-r-. ---------------------------------------- Јas sye intyeryesiram za arkhityektoora.
Аз се интересувам от изкуство. Ј-с -е-----р----ам--а-у--т-ост. Ј-- с- и---------- з- у-------- Ј-с с- и-т-р-с-р-м з- у-е-н-с-. ------------------------------- Јас се интересирам за уметност. 0
Ј-- s-e i-t-er-es-r----- --mye---s-. Ј-- s-- i------------ z- o---------- Ј-s s-e i-t-e-y-s-r-m z- o-m-e-n-s-. ------------------------------------ Јas sye intyeryesiram za oomyetnost.
Аз се интересувам от живопис. Јас ---и--е--с-р----а --ик-р--во. Ј-- с- и---------- з- с---------- Ј-с с- и-т-р-с-р-м з- с-и-а-с-в-. --------------------------------- Јас се интересирам за сликарство. 0
Јas sye -ntye-yesir-- z- s---a-st--. Ј-- s-- i------------ z- s---------- Ј-s s-e i-t-e-y-s-r-m z- s-i-a-s-v-. ------------------------------------ Јas sye intyeryesiram za slikarstvo.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Бързи езици, бавни езици

Има над 6000 езика по целия свят. Но всички те имат една и съща функция. Те ни помагат да обменяме информация. Това се случва по различни начини във всеки език. Защото всеки език се държи в съответствие със своите собствени правила. Скоростта, с която се говори даден език, също е различна. Лингвистите са доказали това чрез различни проучвания. За целта, кратки текстове били преведени на няколко езика. Тези текстове след това били прочетени на глас от носители на езика. Резултатът бил красноречив. Японският и испанският език се оказали най-бързите езици. В тези езици се произнасят почти осем срички в секунда. Китайците говорят значително по-бавно. Те изговарят само пет срички в секунда. Скоростта зависи от сложността на сричките. Ако сричките са сложни, говоренето отнема повече време. Немският съдържа по три звука във всяка сричка, например. Ето защо той се говори сравнително бавно. Бързото говорене не означава, обаче , че има много информация за предаване. Точно обратното! Бързо изречените срички обикновено съдържат малко информация. Въпреки че японците говорят бързо, те предават малко съдържание. От друга страна, "бавните" китайци казват много с малко думи. Английските срички също съдържат много информация. Но интересното е: анализираните езици са почти еднакво ефективни! Това означава, че този, който говори по-бавно, казва повече. А този, който говори по-бързо, се нуждае от повече думи. В края на краищата, всички достигат целта си по едно и също време.
Знаете ли, че?
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област. Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!