Разговорник

bg Разглеждане на града   »   te నగర దర్శనం

42 [четирийсет и две]

Разглеждане на града

Разглеждане на града

42 [నలభై రెండు]

42 [Nalabhai reṇḍu]

నగర దర్శనం

[Nagara darśanaṁ]

Изберете как искате да видите превода:   
български телугу Играйте Повече
Пазарът отворен ли е в неделя? ఆ------ -ా-్-ెట్ -ెరి-- ఉంట-ంద-? ఆ------ మ------- త----- ఉ------- ఆ-ి-ా-ం మ-ర-క-ట- త-ర-చ- ఉ-ట-ం-ా- -------------------------------- ఆదివారం మార్కెట్ తెరిచి ఉంటుందా? 0
Ā-i-ār-ṁ ----eṭ t----i -ṇṭ--d-? Ā------- m----- t----- u------- Ā-i-ā-a- m-r-e- t-r-c- u-ṭ-n-ā- ------------------------------- Ādivāraṁ mārkeṭ terici uṇṭundā?
Панаирът отворен ли е в понеделник? స---ా-ా-- సంత-------చి-ఉ-----? స-------- స---- త----- ఉ------ స-మ-ా-ా-ు స-త-ు త-ర-చ- ఉ-ట-య-? ------------------------------ సోమవారాలు సంతలు తెరిచి ఉంటాయా? 0
Sōmav-rāl---an------er-ci ---āy-? S--------- s------ t----- u------ S-m-v-r-l- s-n-a-u t-r-c- u-ṭ-y-? --------------------------------- Sōmavārālu santalu terici uṇṭāyā?
Изложбата отворена ли е във вторник? మ-గ--ారాలు-ప్రదర్శ------ తెరిచి---టాయా? మ--------- ప------------ త----- ఉ------ మ-గ-వ-ర-ల- ప-ర-ర-శ-శ-ల-ు త-ర-చ- ఉ-ట-య-? --------------------------------------- మంగళవారాలు ప్రదర్శనశాలలు తెరిచి ఉంటాయా? 0
Ma--aḷa-ārālu-p-a--rśa-a-āla-u-----------āyā? M------------ p--------------- t----- u------ M-ṅ-a-a-ā-ā-u p-a-a-ś-n-ś-l-l- t-r-c- u-ṭ-y-? --------------------------------------------- Maṅgaḷavārālu pradarśanaśālalu terici uṇṭāyā?
Зоопаркът отворен ли е в сряда? బ--వ--ాలు జంత- ప-రద--శ-శ---తె--చి -ంటు---? బ-------- జ--- ప---------- త----- ఉ------- బ-ధ-ా-ా-ు జ-త- ప-ర-ర-శ-శ-ల త-ర-చ- ఉ-ట-ం-ా- ------------------------------------------ బుధవారాలు జంతు ప్రదర్శనశాల తెరిచి ఉంటుందా? 0
Bud-avārā---j-n----rad---an---l- ter--i-u-ṭ---ā? B---------- j---- p------------- t----- u------- B-d-a-ā-ā-u j-n-u p-a-a-ś-n-ś-l- t-r-c- u-ṭ-n-ā- ------------------------------------------------ Budhavārālu jantu pradarśanaśāla terici uṇṭundā?
Музеят отворен ли е в четвъртък? గు--వా--లు-మ---జ-య--త--ిచి ఉం--ం-ా? గ--------- మ------- త----- ఉ------- గ-ర-వ-ర-ల- మ-య-జ-య- త-ర-చ- ఉ-ట-ం-ా- ----------------------------------- గురువారాలు మ్యూజియం తెరిచి ఉంటుందా? 0
Gu-uv----u myū-i----ter--- u-ṭ---ā? G--------- m------- t----- u------- G-r-v-r-l- m-ū-i-a- t-r-c- u-ṭ-n-ā- ----------------------------------- Guruvārālu myūjiyaṁ terici uṇṭundā?
Галерията отворена ли е в петък? శ--్-వా--లు చిత్-శ-- త-రిచ--ఉంట-ం--? శ---------- చ------- త----- ఉ------- శ-క-ర-ా-ా-ు చ-త-ర-ా- త-ర-చ- ఉ-ట-ం-ా- ------------------------------------ శుక్రవారాలు చిత్రశాల తెరిచి ఉంటుందా? 0
Śukr-vār--u---t-aśāla te-ici --ṭu--ā? Ś---------- c-------- t----- u------- Ś-k-a-ā-ā-u c-t-a-ā-a t-r-c- u-ṭ-n-ā- ------------------------------------- Śukravārālu citraśāla terici uṇṭundā?
Може ли да се снима? ఎ--ై-ా--ొటో-ు-తేస-క-వచ-చా? ఎ----- ఫ----- త----------- ఎ-ర-న- ఫ-ట-ల- త-స-క-వ-్-ా- -------------------------- ఎవరైనా ఫొటోలు తేసుకోవచ్చా? 0
Eva---nā -h-ṭō-u-tēs--ō-a-c-? E------- p------ t----------- E-a-a-n- p-o-ō-u t-s-k-v-c-ā- ----------------------------- Evarainā phoṭōlu tēsukōvaccā?
Трябва ли да се плаща вход? ఎ-ర-న--ప-రవే--రు---- చ---ల----ల-? ఎ----- ప----- ర----- చ----------- ఎ-ర-న- ప-ర-ే- ర-స-మ- చ-ల-ల-ం-ా-ా- --------------------------------- ఎవరైనా ప్రవేశ రుసుము చెల్లించాలా? 0
Ev--ain- -r---śa ru-u-- -ell-n-----? E------- p------ r----- c----------- E-a-a-n- p-a-ē-a r-s-m- c-l-i-̄-ā-ā- ------------------------------------ Evarainā pravēśa rusumu cellin̄cālā?
Колко струва входът? ప్రవ----ు---- -- -ంత? ప----- ర----- ధ- ఎ--- ప-ర-ే- ర-స-మ- ధ- ఎ-త- --------------------- ప్రవేశ రుసుము ధర ఎంత? 0
Pr---śa-rusu-----ara en-a? P------ r----- d---- e---- P-a-ē-a r-s-m- d-a-a e-t-? -------------------------- Pravēśa rusumu dhara enta?
Има ли намаление за групи? గుంప-లు---వె-్తే------ౌ-ట్ ఎద--ా ఉ-దా? గ-------- వ----- డ-------- ఎ---- ఉ---- గ-ం-ు-ు-ా వ-ళ-త- డ-స-క-ం-్ ఎ-ై-ా ఉ-ద-? -------------------------------------- గుంపులుగా వెళ్తే డిస్కౌంట్ ఎదైనా ఉందా? 0
G-mpulu-ā-v---ē ---ka-ṇ----ainā u-d-? G-------- v---- ḍ------- e----- u---- G-m-u-u-ā v-ḷ-ē ḍ-s-a-ṇ- e-a-n- u-d-? ------------------------------------- Gumpulugā veḷtē ḍiskauṇṭ edainā undā?
Има ли намаление за деца? ప-ల్--క--డిస్కౌ--్-ఎ--నా-ఉ---? ప------- డ-------- ఎ---- ఉ---- ప-ల-ల-క- డ-స-క-ం-్ ఎ-ై-ా ఉ-ద-? ------------------------------ పిల్లలకి డిస్కౌంట్ ఎదైనా ఉందా? 0
P----la-i--is-a-----d--n- --d-? P-------- ḍ------- e----- u---- P-l-a-a-i ḍ-s-a-ṇ- e-a-n- u-d-? ------------------------------- Pillalaki ḍiskauṇṭ edainā undā?
Има ли намаление за студенти? వి-్యార-థు-క- -ి-్క--ట---ద--ా ----? వ------------ డ-------- ఎ---- ఉ---- వ-ధ-య-ర-థ-ల-ి డ-స-క-ం-్ ఎ-ై-ా ఉ-ద-? ----------------------------------- విధ్యార్థులకి డిస్కౌంట్ ఎదైనా ఉందా? 0
Vi-h--rt-u---i -iskauṇṭ e-ain- un--? V------------- ḍ------- e----- u---- V-d-y-r-h-l-k- ḍ-s-a-ṇ- e-a-n- u-d-? ------------------------------------ Vidhyārthulaki ḍiskauṇṭ edainā undā?
Каква е тази сграда? అది ఏ-భవ---? అ-- ఏ భ----- అ-ి ఏ భ-ం-ి- ------------ అది ఏ భవంతి? 0
Ad--ē--hav-nt-? A-- ē b-------- A-i ē b-a-a-t-? --------------- Adi ē bhavanti?
Колко стара е сградата? ఆ -వ--- ఎం---ాతద-? ఆ భ---- ఎ-- ప----- ఆ భ-ం-ి ఎ-త ప-త-ి- ------------------ ఆ భవంతి ఎంత పాతది? 0
Ā -h--ant- en-- -ā-a-i? Ā b------- e--- p------ Ā b-a-a-t- e-t- p-t-d-? ----------------------- Ā bhavanti enta pātadi?
Кой е построил сградата? ఆ----తి-ి --రు -ట్టి--ార-? ఆ భ------ ఎ--- క---------- ఆ భ-ం-ి-ి ఎ-ర- క-్-ి-చ-ర-? -------------------------- ఆ భవంతిని ఎవరు కట్టించారు? 0
Ā b-a--ntin--e-a-u-k--ṭin--ā-u? Ā b--------- e---- k----------- Ā b-a-a-t-n- e-a-u k-ṭ-i-̄-ā-u- ------------------------------- Ā bhavantini evaru kaṭṭin̄cāru?
Аз се интересувам от архитектура. న-కు భ-- --ర్మ-ణ-ాస్త--ం ---ే--ష్టం న--- భ-- న-------------- అ--- ఇ---- న-క- భ-న న-ర-మ-ణ-ా-్-్-ం అ-ట- ఇ-్-ం ----------------------------------- నాకు భవన నిర్మాణశాస్త్రం అంటే ఇష్టం 0
N--- --a-a-- n---ā-a-āst--ṁ-aṇṭ- i-ṭaṁ N--- b------ n------------- a--- i---- N-k- b-a-a-a n-r-ā-a-ā-t-a- a-ṭ- i-ṭ-ṁ -------------------------------------- Nāku bhavana nirmāṇaśāstraṁ aṇṭē iṣṭaṁ
Аз се интересувам от изкуство. న-----ళ-ం-ే-ఇ-్టం న--- క----- ఇ---- న-క- క-ల-ట- ఇ-్-ం ----------------- నాకు కళలంటే ఇష్టం 0
Nāk- k-ḷ--aṇ-ē-iṣṭaṁ N--- k-------- i---- N-k- k-ḷ-l-ṇ-ē i-ṭ-ṁ -------------------- Nāku kaḷalaṇṭē iṣṭaṁ
Аз се интересувам от живопис. న-కు--ిత--లేఖ-- -ంట- ఇష్టం న--- చ--------- అ--- ఇ---- న-క- చ-త-ర-ే-న- అ-ట- ఇ-్-ం -------------------------- నాకు చిత్రలేఖనం అంటే ఇష్టం 0
Nā----------kh-naṁ a-ṭ------ṁ N--- c------------ a--- i---- N-k- c-t-a-ē-h-n-ṁ a-ṭ- i-ṭ-ṁ ----------------------------- Nāku citralēkhanaṁ aṇṭē iṣṭaṁ

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Бързи езици, бавни езици

Има над 6000 езика по целия свят. Но всички те имат една и съща функция. Те ни помагат да обменяме информация. Това се случва по различни начини във всеки език. Защото всеки език се държи в съответствие със своите собствени правила. Скоростта, с която се говори даден език, също е различна. Лингвистите са доказали това чрез различни проучвания. За целта, кратки текстове били преведени на няколко езика. Тези текстове след това били прочетени на глас от носители на езика. Резултатът бил красноречив. Японският и испанският език се оказали най-бързите езици. В тези езици се произнасят почти осем срички в секунда. Китайците говорят значително по-бавно. Те изговарят само пет срички в секунда. Скоростта зависи от сложността на сричките. Ако сричките са сложни, говоренето отнема повече време. Немският съдържа по три звука във всяка сричка, например. Ето защо той се говори сравнително бавно. Бързото говорене не означава, обаче , че има много информация за предаване. Точно обратното! Бързо изречените срички обикновено съдържат малко информация. Въпреки че японците говорят бързо, те предават малко съдържание. От друга страна, "бавните" китайци казват много с малко думи. Английските срички също съдържат много информация. Но интересното е: анализираните езици са почти еднакво ефективни! Това означава, че този, който говори по-бавно, казва повече. А този, който говори по-бързо, се нуждае от повече думи. В края на краищата, всички достигат целта си по едно и също време.
Знаете ли, че?
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област. Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!