Разговорник

bg Разглеждане на града   »   ti ትርኢት ከተማ

42 [четирийсет и две]

Разглеждане на града

Разглеждане на града

42 [ኣርብዓንክልተን]

42 [aribi‘anikiliteni]

ትርኢት ከተማ

[tiri’īti ketema]

Изберете как искате да видите превода:   
български тигриня Играйте Повече
Пазарът отворен ли е в неделя? እቲ-ዕዳ- -ንበ- ክፉት ድ-? እ- ዕ-- ሰ--- ክ-- ድ-- እ- ዕ-ጋ ሰ-በ- ክ-ት ድ-? ------------------- እቲ ዕዳጋ ሰንበት ክፉት ድዩ? 0
i-ī ---ag- se-i-e-i-k--ut- d-y-? i-- ‘----- s------- k----- d---- i-ī ‘-d-g- s-n-b-t- k-f-t- d-y-? -------------------------------- itī ‘idaga senibeti kifuti diyu?
Панаирът отворен ли е в понеделник? „----ሰኑይ-ክፉ--ድ-? „--- ሰ-- ክ-- ድ-- „-ሰ- ሰ-ይ ክ-ት ድ-? ---------------- „መሰ“ ሰኑይ ክፉት ድዩ? 0
„me--“ sen--i-ki---i----u? „----- s----- k----- d---- „-e-e- s-n-y- k-f-t- d-y-? -------------------------- „mese“ senuyi kifuti diyu?
Изложбата отворена ли е във вторник? እ--ም-ኢ- ሰሉስ ክ-- ድዩ? እ- ም--- ሰ-- ክ-- ድ-- እ- ም-ኢ- ሰ-ስ ክ-ት ድ-? ------------------- እዚ ምርኢት ሰሉስ ክፉት ድዩ? 0
izī m--i’--i --l-s- k-f-ti-di-u? i-- m------- s----- k----- d---- i-ī m-r-’-t- s-l-s- k-f-t- d-y-? -------------------------------- izī miri’īti selusi kifuti diyu?
Зоопаркът отворен ли е в сряда? ቤ- --ስሳት---- ክ-ት-ድዩ? ቤ- እ---- ረ-- ክ-- ድ-- ቤ- እ-ስ-ት ረ-ዕ ክ-ት ድ-? -------------------- ቤት እንስሳት ረቡዕ ክፉት ድዩ? 0
b-ti-i-is--a-- -ebu----ifut- diy-? b--- i-------- r----- k----- d---- b-t- i-i-i-a-i r-b-‘- k-f-t- d-y-? ---------------------------------- bēti inisisati rebu‘i kifuti diyu?
Музеят отворен ли е в четвъртък? ቤ---ዘክ--ሓሙ--ክ-ት ድ-? ቤ------ ሓ-- ክ-- ድ-- ቤ---ዘ-ር ሓ-ስ ክ-ት ድ-? ------------------- ቤተ-መዘክር ሓሙስ ክፉት ድዩ? 0
bēt---e--ki----̣------k----- -iy-? b------------ h------ k----- d---- b-t---e-e-i-i h-a-u-i k-f-t- d-y-? ---------------------------------- bēte-mezekiri ḥamusi kifuti diyu?
Галерията отворена ли е в петък? ጋለ-- -ርቢ--ፉ--ድ-? ጋ--- ዓ-- ክ-- ድ-- ጋ-ር- ዓ-ቢ ክ-ት ድ-? ---------------- ጋለርያ ዓርቢ ክፉት ድዩ? 0
g--e-i-a ‘a--b--k----i-diy-? g------- ‘----- k----- d---- g-l-r-y- ‘-r-b- k-f-t- d-y-? ---------------------------- galeriya ‘aribī kifuti diyu?
Може ли да се снима? ፎቶ--ተል-ል--ፍቐድ--ዩ? ፎ- ከ---- ይ--- ድ-- ፎ- ከ-ል-ል ይ-ቐ- ድ-? ----------------- ፎቶ ከተልዕል ይፍቐድ ድዩ? 0
fo-o-ke-e-i-ili yifi-̱’-d- diy-? f--- k--------- y--------- d---- f-t- k-t-l-‘-l- y-f-k-’-d- d-y-? -------------------------------- foto keteli‘ili yifiḵ’edi diyu?
Трябва ли да се плаща вход? መ-ተዊ-----ል --ን -ዩ ? መ--- ክ---- ግ-- ዲ- ? መ-ተ- ክ-ከ-ል ግ-ን ዲ- ? ------------------- መእተዊ ክትከፍል ግድን ዲዩ ? 0
me’--e-ī k--ikefili-gidi-i dīyu-? m------- k--------- g----- d--- ? m-’-t-w- k-t-k-f-l- g-d-n- d-y- ? --------------------------------- me’itewī kitikefili gidini dīyu ?
Колко струва входът? መእተ--ክንደይ-- ዋግኡ? መ--- ክ--- ዩ ዋ--- መ-ተ- ክ-ደ- ዩ ዋ-ኡ- ---------------- መእተዊ ክንደይ ዩ ዋግኡ? 0
m---t-w- ---id------ wa----? m------- k------- y- w------ m-’-t-w- k-n-d-y- y- w-g-’-? ---------------------------- me’itewī kinideyi yu wagi’u?
Има ли намаление за групи? ን-ሩብ -ግዳ---ጋ-ኣሎ-ዶ? ን--- ም--- ዋ- ኣ- ዶ- ን-ሩ- ም-ዳ- ዋ- ኣ- ዶ- ------------------ ንጉሩብ ምግዳል ዋጋ ኣሎ ዶ? 0
nigurubi-m-g-d-li ---a a---d-? n------- m------- w--- a-- d-- n-g-r-b- m-g-d-l- w-g- a-o d-? ------------------------------ nigurubi migidali waga alo do?
Има ли намаление за деца? ምግ----- ንቆልዑኣሎ--? ም------ ን----- ዩ- ም-ዳ---ጋ ን-ል-ኣ- ዩ- ----------------- ምግዳል-ዋጋ ንቆልዑኣሎ ዩ? 0
mi-id-li-wa---n-----i‘u’al----? m------------ n------------ y-- m-g-d-l---a-a n-k-o-i-u-a-o y-? ------------------------------- migidali-waga nik’oli‘u’alo yu?
Има ли намаление за студенти? ምግዳል--ጋ-ን---- ---ዩ-? ም------ ን---- ኣ- ዩ ? ም-ዳ---ጋ ን-መ-ሮ ኣ- ዩ ? -------------------- ምግዳል-ዋጋ ንተመሃሮ ኣሎ ዩ ? 0
mi-ida---w--- n--e--h--o alo -u-? m------------ n--------- a-- y- ? m-g-d-l---a-a n-t-m-h-r- a-o y- ? --------------------------------- migidali-waga nitemeharo alo yu ?
Каква е тази сграда? እ--ይ -ይነት -ንጻ----እዚ? እ--- ዓ--- ህ-- እ- እ-- እ-ታ- ዓ-ነ- ህ-ጻ እ- እ-? -------------------- እንታይ ዓይነት ህንጻ እዩ እዚ? 0
i------ -a-ineti----i-s’- iyu i-ī? i------ ‘------- h------- i-- i--- i-i-a-i ‘-y-n-t- h-n-t-’- i-u i-ī- ---------------------------------- initayi ‘ayineti hinits’a iyu izī?
Колко стара е сградата? እ- -ንጻ -------ት----? እ- ህ-- ክ--- ዓ-- ገ--- እ- ህ-ጻ ክ-ደ- ዓ-ት ገ-ሩ- -------------------- እዚ ህንጻ ክንደይ ዓመት ገይሩ? 0
iz- h-n-t--a -inidey- ‘am-ti---yir-? i-- h------- k------- ‘----- g------ i-ī h-n-t-’- k-n-d-y- ‘-m-t- g-y-r-? ------------------------------------ izī hinits’a kinideyi ‘ameti geyiru?
Кой е построил сградата? እዚ ህን- መን እ--ሰ---? እ- ህ-- መ- እ- ሰ---- እ- ህ-ጻ መ- እ- ሰ-ሑ-? ------------------ እዚ ህንጻ መን እዩ ሰሪሑዎ? 0
izī h--it-’- meni-i-- ser-ḥuwo? i-- h------- m--- i-- s--------- i-ī h-n-t-’- m-n- i-u s-r-h-u-o- -------------------------------- izī hinits’a meni iyu serīḥuwo?
Аз се интересувам от архитектура. ኣነ--ስ----- -ግደ- ኢየ ። ኣ- ብ------ ይ--- ኢ- ። ኣ- ብ-ነ-ህ-ጻ ይ-ደ- ኢ- ። -------------------- ኣነ ብስነ-ህንጻ ይግደስ ኢየ ። 0
ane b-s-n--h-nits’- ---idesi -y--። a-- b-------------- y------- ī-- ። a-e b-s-n---i-i-s-a y-g-d-s- ī-e ። ---------------------------------- ane bisine-hinits’a yigidesi īye ።
Аз се интересувам от изкуство. ኣ----ነ-ጥበ- ይግ-- -- ። ኣ- ብ------ ይ--- እ- ። ኣ- ብ-ነ-ጥ-ብ ይ-ደ- እ- ። -------------------- ኣነ ብስነ-ጥበብ ይግደስ እየ ። 0
a-e bis-ne----be-- ----des- --- ። a-- b------------- y------- i-- ። a-e b-s-n---’-b-b- y-g-d-s- i-e ። --------------------------------- ane bisine-t’ibebi yigidesi iye ።
Аз се интересувам от живопис. ኣነ-ብምስ-ል-ይ-ድስ-ኢየ ። ኣ- ብ---- ይ--- ኢ- ። ኣ- ብ-ስ-ል ይ-ድ- ኢ- ። ------------------ ኣነ ብምስእል ይግድስ ኢየ ። 0
a-e---mis--i-- -------- īye-። a-- b--------- y------- ī-- ። a-e b-m-s-’-l- y-g-d-s- ī-e ። ----------------------------- ane bimisi’ili yigidisi īye ።

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Бързи езици, бавни езици

Има над 6000 езика по целия свят. Но всички те имат една и съща функция. Те ни помагат да обменяме информация. Това се случва по различни начини във всеки език. Защото всеки език се държи в съответствие със своите собствени правила. Скоростта, с която се говори даден език, също е различна. Лингвистите са доказали това чрез различни проучвания. За целта, кратки текстове били преведени на няколко езика. Тези текстове след това били прочетени на глас от носители на езика. Резултатът бил красноречив. Японският и испанският език се оказали най-бързите езици. В тези езици се произнасят почти осем срички в секунда. Китайците говорят значително по-бавно. Те изговарят само пет срички в секунда. Скоростта зависи от сложността на сричките. Ако сричките са сложни, говоренето отнема повече време. Немският съдържа по три звука във всяка сричка, например. Ето защо той се говори сравнително бавно. Бързото говорене не означава, обаче , че има много информация за предаване. Точно обратното! Бързо изречените срички обикновено съдържат малко информация. Въпреки че японците говорят бързо, те предават малко съдържание. От друга страна, "бавните" китайци казват много с малко думи. Английските срички също съдържат много информация. Но интересното е: анализираните езици са почти еднакво ефективни! Това означава, че този, който говори по-бавно, казва повече. А този, който говори по-бързо, се нуждае от повече думи. В края на краищата, всички достигат целта си по едно и също време.
Знаете ли, че?
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област. Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!