Разговорник

bg В киното   »   he ‫בקולנוע‬

45 [четирийсет и пет]

В киното

В киното

‫45 [ארבעים וחמש]‬

45 [arba\'im w\'xamesh]

‫בקולנוע‬

[baqolno'a]

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Ние искаме да отидем на кино. ‫אנחנ--ר-צ---ל--ת ל-ול---.‬ ‫----- ר---- ל--- ל-------- ‫-נ-נ- ר-צ-ם ל-כ- ל-ו-נ-ע-‬ --------------------------- ‫אנחנו רוצים ללכת לקולנוע.‬ 0
a-a--- --t--m --lek--t-la-oln---. a----- r----- l------- l--------- a-a-n- r-t-i- l-l-k-e- l-q-l-o-a- --------------------------------- anaxnu rotsim lalekhet laqolno'a.
Днес дават хубав филм. ‫ה--ב-מציג--ר- -וב.‬ ‫---- מ--- ס-- ט---- ‫-ע-ב מ-י- ס-ט ט-ב-‬ -------------------- ‫הערב מציג סרט טוב.‬ 0
h-'e-e- --tsi- se-et -ov. h------ m----- s---- t--- h-'-r-v m-t-i- s-r-t t-v- ------------------------- ha'erev metsig seret tov.
Филмът е съвсем нов. ‫ה----חדש---מרי-‬ ‫---- ח-- ל------ ‫-ס-ט ח-ש ל-מ-י-‬ ----------------- ‫הסרט חדש לגמרי.‬ 0
haser---x--as- l--amr-y. h------ x----- l-------- h-s-r-t x-d-s- l-g-m-e-. ------------------------ haseret xadash legamrey.
Къде е касата? ‫ה-----קו-ה?‬ ‫---- ה------ ‫-י-ן ה-ו-ה-‬ ------------- ‫היכן הקופה?‬ 0
h----an h---p-h? h------ h------- h-y-h-n h-q-p-h- ---------------- heykhan haqupah?
Има ли още свободни места? ‫-- ----ן מק-מו--‬ ‫-- ע---- מ------- ‫-ש ע-י-ן מ-ו-ו-?- ------------------ ‫יש עדיין מקומות?‬ 0
ye---a-a---m--omo-? y--- a---- m------- y-s- a-a-n m-q-m-t- ------------------- yesh adain meqomot?
Колко струват билетите? ‫כ-- -ו-- כ-טי--‬ ‫--- ע--- כ------ ‫-מ- ע-ל- כ-ט-ס-‬ ----------------- ‫כמה עולה כרטיס?‬ 0
kamah-ole---ar-is? k---- o--- k------ k-m-h o-e- k-r-i-? ------------------ kamah oleh kartis?
Кога започва представлението? ‫מתי ---י- ה--ט?‬ ‫--- מ---- ה----- ‫-ת- מ-ח-ל ה-ר-?- ----------------- ‫מתי מתחיל הסרט?‬ 0
m--ay---txi--h-ser-t? m---- m----- h------- m-t-y m-t-i- h-s-r-t- --------------------- matay matxil haseret?
Колко време продължава филмът? ‫---א----הס--?‬ ‫-- א--- ה----- ‫-ה א-ר- ה-ר-?- --------------- ‫מה אורך הסרט?‬ 0
m-----------ser--? m-- o---- h------- m-h o-e-h h-s-r-t- ------------------ mah orekh haseret?
Може ли да се запазват билети? ‫א-שר ל----ן-כ-טי--ם-‬ ‫---- ל----- כ-------- ‫-פ-ר ל-ז-י- כ-ט-ס-ם-‬ ---------------------- ‫אפשר להזמין כרטיסים?‬ 0
efs-a- l-h---i- --rt-s-m? e----- l------- k-------- e-s-a- l-h-z-i- k-r-i-i-? ------------------------- efshar l'hazmin kartisim?
Бих искал / искала да седя отзад. ‫אני ר--- ---ת -א--ר.‬ ‫--- ר--- ל--- מ------ ‫-נ- ר-צ- ל-ב- מ-ח-ר-‬ ---------------------- ‫אני רוצה לשבת מאחור.‬ 0
a-i -o--eh/r---a--l-s--vet--e-axo-. a-- r------------ l------- m------- a-i r-t-e-/-o-s-h l-s-e-e- m-'-x-r- ----------------------------------- ani rotseh/rotsah lashevet me'axor.
Бих искал / искала да седя отпред. ‫אני --צה-ל-----קד--ה.‬ ‫--- ר--- ל--- מ------- ‫-נ- ר-צ- ל-ב- מ-ד-מ-.- ----------------------- ‫אני רוצה לשבת מקדימה.‬ 0
an- r--s-h/r---a- l---evet ---adi-ah. a-- r------------ l------- m--------- a-i r-t-e-/-o-s-h l-s-e-e- m-q-d-m-h- ------------------------------------- ani rotseh/rotsah lashevet miqadimah.
Бих искал / искала да седя в средата. ‫-נ- -וצה----ת------.‬ ‫--- ר--- ל--- ב------ ‫-נ- ר-צ- ל-ב- ב-מ-ע-‬ ---------------------- ‫אני רוצה לשבת באמצע.‬ 0
a-i-ro---h/--tsa- las---e- ba'emt-a. a-- r------------ l------- b-------- a-i r-t-e-/-o-s-h l-s-e-e- b-'-m-s-. ------------------------------------ ani rotseh/rotsah lashevet ba'emtsa.
Филмът беше напрегнат / вълнуващ. ‫-סרט--י- ----י--‬ ‫---- ה-- מ------- ‫-ס-ט ה-ה מ-נ-י-.- ------------------ ‫הסרט היה מעניין.‬ 0
has---t -aya- -e'a----. h------ h---- m-------- h-s-r-t h-y-h m-'-n-e-. ----------------------- haseret hayah me'anien.
Филмът не беше скучен. ‫הסרט-----י--מ--מ--‬ ‫---- ל- ה-- מ------ ‫-ס-ט ל- ה-ה מ-ע-ם-‬ -------------------- ‫הסרט לא היה משעמם.‬ 0
h----e--l--ha-ah me-h-'am-m. h------ l- h---- m---------- h-s-r-t l- h-y-h m-s-a-a-e-. ---------------------------- haseret lo hayah mesha'amem.
Но книгата към филма беше по-добра. ‫אבל---פ---ע-י---סרט ---ס- --ה-טוב---תר-‬ ‫--- ה--- ש---- ה--- מ---- ה-- ט-- י----- ‫-ב- ה-פ- ש-ל-ו ה-ר- מ-ו-ס ה-ה ט-ב י-ת-.- ----------------------------------------- ‫אבל הספר שעליו הסרט מבוסס היה טוב יותר.‬ 0
av-l has--e- sh'a-a-w h---r-t------a- ha----tov------. a--- h------ s------- h------ m------ h---- t-- y----- a-a- h-s-f-r s-'-l-y- h-s-r-t m-v-s-s h-y-h t-v y-t-r- ------------------------------------------------------ aval hasefer sh'alayw haseret mevusas hayah tov yoter.
Как беше музиката? ‫א---הי-ת--ה-וס-קה?‬ ‫--- ה---- ה-------- ‫-י- ה-י-ה ה-ו-י-ה-‬ -------------------- ‫איך הייתה המוסיקה?‬ 0
e-kh----tah--a-u-iqah? e--- h----- h--------- e-k- h-y-a- h-m-s-q-h- ---------------------- eykh haytah hamusiqah?
Как бяха артистите? ‫-יך-ה---השח-----‬ ‫--- ה-- ה-------- ‫-י- ה-ו ה-ח-נ-ם-‬ ------------------ ‫איך היו השחקנים?‬ 0
ey-- --y--hass--qan--? e--- h--- h----------- e-k- h-y- h-s-a-q-n-m- ---------------------- eykh hayu hassaxqanim?
Имаше ли субтитри на английски език? ‫--ו--תו------א-גל--?‬ ‫--- כ------ ב-------- ‫-י- כ-ו-י-ת ב-נ-ל-ת-‬ ---------------------- ‫היו כתוביות באנגלית?‬ 0
hay- k--vi-----anglit? h--- k------ b-------- h-y- k-u-i-t b-a-g-i-? ---------------------- hayu ktuviot b'anglit?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикът и музиката

Музиката е световен феномен. Всички народи по света правят музика. И музиката е разбираема за всички култури. Едно научно изследване доказа този факт. В него, западна музика била изсвирена на хората от едно изолирано племе. Това африканска племе нямало достъп до модерния свят. Въпреки това, те успели да различат веселите от тъжните песни. Защо това е така, все още не е проучено. Но музиката се явява език без граници. И всички ние някак сме се научили да го тълкуваме правилно. Въпреки това, музиката няма никакво еволюционо предимство. Това, че можем да я разбираме сами по себе си е свързано с нашия език. Защото музиката и езикът вървят ръка за ръка. Те се обработват по еднакъв начин в мозъка. А също и функционират по подобен начин. И двете съчетават тонове и звуци, в съответствие с конкретни правила. Дори бебетата разбират музиката, това те научават още в утробата. Там те чуват мелодията на майчиния си език. Затова, когато се появят на белия свят могат да разбират музиката. Може да се каже, че музиката наподобява мелодията на езика. Емоциите също се изразяват чрез скоростта както на езика, така и на музиката. Така че, използвайки своите езикови знания, ние разбираме и емоциите в музиката. От друга страна, музикалните хора често учат езици по-лесно. Много музиканти наизустяват езиците като мелодии. По този начин, те могат да запомнят езици по-добре. Нещо интересно е, че приспивните песни от цял свят звучат много сходно. Това доказва колко международен е езикът на музиката. И също е може би най-красивият от всички езици...
Знаете ли, че?
Телугу е майчин език на около 75 милиона души. Той принадлежи към дравидските езици. Телугу се говори основно в Югоизточна Индия. След хинди и бенгалски това е най-разпространеният език в Индия. В миналото писменият и говоримият телугу са били много различни. Те са били почти два различни езика. По-късно писменият език е бил осъвременен, така че днес той може да се използва навсякъде. Телугу се разделя на много диалекти, като най-чисти са северните. Произношението не е лесно. То трябва да се упражнява с носител на езика. Телугу има собствена писменост. Тя представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Характерни са многото закръглени форми. Те са типични за южноиндийските писмености. Учете телугу, има толкова много неща за откриване!