Разговорник

bg Подготовка за пътуване   »   be Падрыхтаванне да паездкі

47 [четирийсет и седем]

Подготовка за пътуване

Подготовка за пътуване

47 [сорак сем]

47 [sorak sem]

Падрыхтаванне да паездкі

[Padrykhtavanne da paezdkі]

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Трябва да стегнеш багажа! Т---у-іш-у----в----н-- -а---а-. Т- м---- у-------- н-- ч------- Т- м-с-ш у-а-а-а-ь н-ш ч-м-д-н- ------------------------------- Ты мусіш упакаваць наш чамадан. 0
T- --sі-h---a-av--s’-nas---hama---. T- m----- u--------- n--- c-------- T- m-s-s- u-a-a-a-s- n-s- c-a-a-a-. ----------------------------------- Ty musіsh upakavats’ nash chamadan.
Внимавай да не забравиш нещо! Ты--е-павіне----ч----забыць. Т- н- п------ н----- з------ Т- н- п-в-н-н н-ч-г- з-б-ц-. ---------------------------- Ты не павінен нічога забыць. 0
T--n--p-v-nen -і--o---za-y-s’. T- n- p------ n------ z------- T- n- p-v-n-n n-c-o-a z-b-t-’- ------------------------------ Ty ne pavіnen nіchoga zabyts’.
Трябва ти голям куфар! Та-е--атрэ-------ікі-чама---! Т--- п------- в----- ч------- Т-б- п-т-э-н- в-л-к- ч-м-д-н- ----------------------------- Табе патрэбны вялікі чамадан! 0
Tabe-p-tre--y ------і -h--a---! T--- p------- v------ c-------- T-b- p-t-e-n- v-a-і-і c-a-a-a-! ------------------------------- Tabe patrebny vyalіkі chamadan!
Не забравяй паспорта! Не-з-будз- --меж-ы-пашпарт! Н- з------ з------ п------- Н- з-б-д-ь з-м-ж-ы п-ш-а-т- --------------------------- Не забудзь замежны пашпарт! 0
N- -ab-d-’ --mez----pa--p---! N- z------ z------- p-------- N- z-b-d-’ z-m-z-n- p-s-p-r-! ----------------------------- Ne zabudz’ zamezhny pashpart!
Не забравяй самолетния билет! Н--з-б---ь--і--- на ---алё-! Н- з------ б---- н- с------- Н- з-б-д-ь б-л-т н- с-м-л-т- ---------------------------- Не забудзь білет на самалёт! 0
Ne --b-d---bі-et-na sa----t! N- z------ b---- n- s------- N- z-b-d-’ b-l-t n- s-m-l-t- ---------------------------- Ne zabudz’ bіlet na samalet!
Не забравяй пътническите чекове! Н- --бу--- п-да-о-н-я чэкі! Н- з------ п--------- ч---- Н- з-б-д-ь п-д-р-ж-ы- ч-к-! --------------------------- Не забудзь падарожныя чэкі! 0
Ne -ab---- pa-ar-z-n----ch---! N- z------ p----------- c----- N- z-b-d-’ p-d-r-z-n-y- c-e-і- ------------------------------ Ne zabudz’ padarozhnyya chekі!
Вземи крем против слънце. Ваз--і------ах---- -рэ-. В----- с---------- к---- В-з-м- с-н-а-х-ў-ы к-э-. ------------------------ Вазьмі сонцаахоўны крэм. 0
Vaz-mі s---s--k-o--- ---m. V----- s------------ k---- V-z-m- s-n-s-a-h-u-y k-e-. -------------------------- Vaz’mі sontsaakhouny krem.
Вземи слънчевите очила. Вазьм- с--ца-х-ў--- акуля-ы. В----- с----------- а------- В-з-м- с-н-а-х-ў-ы- а-у-я-ы- ---------------------------- Вазьмі сонцаахоўныя акуляры. 0
Vaz--і-son----k---ny-- -kuly-r-. V----- s-------------- a-------- V-z-m- s-n-s-a-h-u-y-a a-u-y-r-. -------------------------------- Vaz’mі sontsaakhounyya akulyary.
Вземи слънчевата шапка. Ва---і к-пялюш -д сон--. В----- к------ а- с----- В-з-м- к-п-л-ш а- с-н-а- ------------------------ Вазьмі капялюш ад сонца. 0
V-z’----apyal-u-h -- son--a. V----- k--------- a- s------ V-z-m- k-p-a-y-s- a- s-n-s-. ---------------------------- Vaz’mі kapyalyush ad sontsa.
Искаш ли да вземеш пътна карта? Хоч----з--ь-кар----а-о-? Х---- у---- к---- д----- Х-ч-ш у-я-ь к-р-у д-р-г- ------------------------ Хочаш узяць карту дарог? 0
Kh---as--uzya----k---- -a-og? K------- u------ k---- d----- K-o-h-s- u-y-t-’ k-r-u d-r-g- ----------------------------- Khochash uzyats’ kartu darog?
Искаш ли да вземеш пътеводител? Хоча---з----ту-ыст-ч-- дав-д-і-? Х---- у---- т--------- д-------- Х-ч-ш у-я-ь т-р-с-ы-н- д-в-д-і-? -------------------------------- Хочаш узяць турыстычны даведнік? 0
K-oc-ash --y--s’ t-ry-----n- -a--dn--? K------- u------ t---------- d-------- K-o-h-s- u-y-t-’ t-r-s-y-h-y d-v-d-і-? -------------------------------------- Khochash uzyats’ turystychny davednіk?
Искаш ли да вземеш чадър? Хо-а- узяц- п-р--он? Х---- у---- п------- Х-ч-ш у-я-ь п-р-с-н- -------------------- Хочаш узяць парасон? 0
Kh--h-sh-u--ats-----as-n? K------- u------ p------- K-o-h-s- u-y-t-’ p-r-s-n- ------------------------- Khochash uzyats’ parason?
Не забравяй панталоните, ризите, чорапите. П-д-май--б -т------к--у-------а-п-тках. П------ а- ш------ к------- ш---------- П-д-м-й а- ш-а-а-, к-ш-л-х- ш-а-п-т-а-. --------------------------------------- Падумай аб штанах, кашулях, шкарпэтках. 0
P-------a---h------- k--h-lya-h----ka----k--h. P------ a- s-------- k---------- s------------ P-d-m-y a- s-t-n-k-, k-s-u-y-k-, s-k-r-e-k-k-. ---------------------------------------------- Padumay ab shtanakh, kashulyakh, shkarpetkakh.
Не забравяй вратовръзките, коланите, саката. Па-у--й--- ---ь---ка-, р--яня-, --н--ка-. П------ а- г---------- р------- п-------- П-д-м-й а- г-л-ш-у-а-, р-м-н-х- п-н-а-а-. ----------------------------------------- Падумай аб гальштуках, рамянях, пінжаках. 0
Pa--m-y -b-ga--shtu-a----ra-y--y-kh--p--zha-a-h. P------ a- g------------ r---------- p---------- P-d-m-y a- g-l-s-t-k-k-, r-m-a-y-k-, p-n-h-k-k-. ------------------------------------------------ Padumay ab gal’shtukakh, ramyanyakh, pіnzhakakh.
Не забравяй пижамите, нощниците и тениските. П-д-м-й-а- п-ж--а-- на-----кашул-х-- майк--. П------ а- п------- н----- к------ і м------ П-д-м-й а- п-ж-м-х- н-ч-ы- к-ш-л-х і м-й-а-. -------------------------------------------- Падумай аб піжамах, начных кашулях і майках. 0
Pa----y--b p--hamak-- n-chn-----as--lyakh---mayka-h. P------ a- p--------- n------- k--------- і m------- P-d-m-y a- p-z-a-a-h- n-c-n-k- k-s-u-y-k- і m-y-a-h- ---------------------------------------------------- Padumay ab pіzhamakh, nachnykh kashulyakh і maykakh.
Трябват ти обувки, сандали и ботуши. Т--- ---рэ-ныя ту---,-с-н-а-і і---т-. Т--- п-------- т----- с------ і б---- Т-б- п-т-э-н-я т-ф-і- с-н-а-і і б-т-. ------------------------------------- Табе патрэбныя туфлі, сандалі і боты. 0
T------t--bn-----uflі,-s--d-lі----o--. T--- p--------- t----- s------ і b---- T-b- p-t-e-n-y- t-f-і- s-n-a-і і b-t-. -------------------------------------- Tabe patrebnyya tuflі, sandalі і boty.
Трябват ти носни кърпички, сапун и ножичка. Табе-п-тр-бн-я н-соўкі,-мыла-і ма-і--рныя--ажні-ы. Т--- п-------- н------- м--- і м--------- н------- Т-б- п-т-э-н-я н-с-ў-і- м-л- і м-н-к-р-ы- н-ж-і-ы- -------------------------------------------------- Табе патрэбныя насоўкі, мыла і манікюрныя нажніцы. 0
T-be pa--e-n----n-s--kі, ---a - m--іkyurny-- naz----s-. T--- p--------- n------- m--- і m----------- n--------- T-b- p-t-e-n-y- n-s-u-і- m-l- і m-n-k-u-n-y- n-z-n-t-y- ------------------------------------------------------- Tabe patrebnyya nasoukі, myla і manіkyurnyya nazhnіtsy.
Трябват ти гребен, четка за зъби и паста за зъби. Т-б- п-----н---гра---е-- з-бна- ш-о--а-і-з-бн-- п---а. Т--- п-------- г-------- з----- ш----- і з----- п----- Т-б- п-т-э-н-я г-а-я-е-, з-б-а- ш-о-к- і з-б-а- п-с-а- ------------------------------------------------------ Табе патрэбныя грабянец, зубная шчотка і зубная паста. 0
T-be p--rebny-a--r----n-t-----b-ay- shch---- -----------as--. T--- p--------- g---------- z------ s------- і z------ p----- T-b- p-t-e-n-y- g-a-y-n-t-, z-b-a-a s-c-o-k- і z-b-a-a p-s-a- ------------------------------------------------------------- Tabe patrebnyya grabyanets, zubnaya shchotka і zubnaya pasta.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Бъдещето на езиците

Повече от 1.3 милиарда души говорят китайски език. Това прави китайският най-говоримият език в света. Това положение ще се запази още много години напред. Но бъдещето на много други езици не изглежда толкова положително. Тъй като много местни езици ще загинат. Понастоящем се говорят около 6000 различни езика. Но експерти смятат, че по-голямата част от тях са застрашени от изчезване. Около 90 % от всички езици ще изчезнат. Повечето от тях ще отмрат още през този век. Това означава, че по един език ще се губи всеки ден. Значимостта на различните езици също ще се променя в бъдеще. Английският все още е на второ място. Но броят на носителите на езиците също не остава непроменен. За това е отговорно демографското развитие. След няколко десетилетия, други езици ще бъдат доминиращи. Хинди/урду и арабският скоро ще бъдат на второ и трето място. Английският ще заеме четвърто място. А немският напълно ще изчезне от първата десетка. На свой ред, малайският ще се числи към най-важните езици. Докато много езици загиват, нови ще се появяват. Те ще бъдат хибридни езици. Тези езикови хибриди ще бъдат говорени предимно в градовете. Напълно нови варианти на езиците също ще се развият. Така че в бъдеще ще има различни форми на английски език. Броят на двуезичните хора ще се увеличи значително в световен мащаб. Как ние ще говорим в бъдеще не е ясно. Но дори и след 100 години все още ще има различни езици. Така че ученето няма да свърши толкова бързо...
Знаете ли, че?
Чешкият е майчин език на около 12 милиона души. Той принадлежи към западнославянските езици. Чешкият и словашкият са много сходни. Това се дължи на общата история на двата народа. Въпреки това езиците се различават в някои отношения. Младите чехи и словаци понякога трудно се разбират помежду си. Но има и хора, които използват смесен език. Говоримият чешки се различава значително от писмения. Би могло да се каже, че книжовният чешки съществува предимно в писмената форма. Устно той се използва само при официални поводи или в медиите. Това строго разделение е важна особеност на чешкия език. Граматиката на чешкия не е лесна. Съществуват например седем падежа и четири рода. Въпреки това ученето доставя удоволствие. Откриват се толкова много нови неща.