Разговорник

bg Занимания през отпуската   »   fa ‫فعالیت های تعطیلاتی‬

48 [четирийсет и осем]

Занимания през отпуската

Занимания през отпуската

‫48 [چهل و هشت]‬

48 [che-hel-o-hasht]

‫فعالیت های تعطیلاتی‬

[fa-âliat-hâye tatilâti]

Изберете как искате да видите превода:   
български персийски Играйте Повече
Плажът чист ли е? ‫--حل-تمی------‬ ‫---- ت--- ا---- ‫-ا-ل ت-ی- ا-ت-‬ ---------------- ‫ساحل تمیز است؟‬ 0
sâh----a--z--s-? s---- t---- a--- s-h-l t-m-z a-t- ---------------- sâhel tamiz ast?
Може ли да се къпем там? ‫-ی- ‫می‌شو--آ-ج- شنا کر-؟‬ ‫--- ‫------ آ--- ش-- ک---- ‫-ی- ‫-ی-ش-د آ-ج- ش-ا ک-د-‬ --------------------------- ‫آیا ‫می‌شود آنجا شنا کرد؟‬ 0
m-ta--n ------h-nâ----d? m------ â--- s---- k---- m-t-v-n â-j- s-e-â k-r-? ------------------------ mitavân ânjâ shenâ kard?
Къпането там не е ли опасно? ‫د--آ-ج- ‫--ا-کردن-خطرن-ک-نیست-‬ ‫-- آ--- ‫--- ک--- خ----- ن----- ‫-ر آ-ج- ‫-ن- ک-د- خ-ر-ا- ن-س-؟- -------------------------------- ‫در آنجا ‫شنا کردن خطرناک نیست؟‬ 0
s--n- --rdan dar--n-â--ha--rnâk-ni-t? s---- k----- d-- â--- k-------- n---- s-e-â k-r-a- d-r â-j- k-a-a-n-k n-s-? ------------------------------------- shenâ kardan dar ânjâ khatarnâk nist?
Може ли да се заеме плажен чадър? ‫آی--‫---ش---ا--جا-چ-- آفتاب---ر------د؟‬ ‫--- ‫------ ا---- چ-- آ----- ک---- ک---- ‫-ی- ‫-ی-ش-د ا-ن-ا چ-ر آ-ت-ب- ک-ا-ه ک-د-‬ ----------------------------------------- ‫آیا ‫می‌شود اینجا چتر آفتابی کرایه کرد؟‬ 0
mi----- -ar------y----h--re-âf-â-i-ke---e k--d? m------ d-- i--- y-- c----- â----- k----- k---- m-t-v-n d-r i-j- y-k c-a-r- â-t-b- k-r-y- k-r-? ----------------------------------------------- mitavân dar injâ yek chatre âftâbi kerâye kard?
Може ли да се заеме шезлонг? ‫-ی--‫م-‌-و- -ی-جا صن-----اح-ی -رایه-کر-؟‬ ‫--- ‫------ ا---- ص---- ر---- ک---- ک---- ‫-ی- ‫-ی-ش-د ا-ن-ا ص-د-ی ر-ح-ی ک-ا-ه ک-د-‬ ------------------------------------------ ‫آیا ‫می‌شود اینجا صندلی راحتی کرایه کرد؟‬ 0
m---v-n-in-â --k---n---i--- r-ha-i-----ye-k-r-? m------ i--- y-- s--------- r----- k----- k---- m-t-v-n i-j- y-k s-n-a-i-y- r-h-t- k-r-y- k-r-? ----------------------------------------------- mitavân injâ yek sandali-ye râhati kerâye kard?
Може ли да се заеме лодка? ‫-ی- ‫-ی-ش-د-ا---ا قا-ق ک--ی- -رد؟‬ ‫--- ‫------ ا---- ق--- ک---- ک---- ‫-ی- ‫-ی-ش-د ا-ن-ا ق-ی- ک-ا-ه ک-د-‬ ----------------------------------- ‫آیا ‫می‌شود اینجا قایق کرایه کرد؟‬ 0
m-ta--- ---â-ye---h-y--h --r-y---a--? m------ i--- y-- g------ k----- k---- m-t-v-n i-j- y-k g-â-e-h k-r-y- k-r-? ------------------------------------- mitavân injâ yek ghâyegh kerâye kard?
Бих искал / искала да карам сърф. ‫-وست----- م-----ا-ی --م-‬ ‫---- د--- م-- س---- ک---- ‫-و-ت د-ر- م-ج س-ا-ی ک-م-‬ -------------------------- ‫دوست دارم موج سواری کنم.‬ 0
do-s--dâ-am-m-j--a--r--k--a-. d---- d---- m--------- k----- d-o-t d-r-m m-j-s-v-r- k-n-m- ----------------------------- doost dâram moj-savâri konam.
Бих искал / искала да се гмуркам. ‫-و-ت-دا-م-غو--ی ک-م.‬ ‫---- د--- غ---- ک---- ‫-و-ت د-ر- غ-ا-ی ک-م-‬ ---------------------- ‫دوست دارم غواصی کنم.‬ 0
do-st ---a--gh-vâ-- -onam. d---- d---- g------ k----- d-o-t d-r-m g-a-â-i k-n-m- -------------------------- doost dâram ghavâsi konam.
Бих искал / искала да карам водни ски. ‫دوس--دار- -س--------ب --وم.‬ ‫---- د--- ا--- ر-- آ- ب----- ‫-و-ت د-ر- ا-ک- ر-ی آ- ب-و-.- ----------------------------- ‫دوست دارم اسکی روی آب بروم.‬ 0
d-o-t-d-ra---sk- ----- âb berava-. d---- d---- e--- r---- â- b------- d-o-t d-r-m e-k- r-o-e â- b-r-v-m- ---------------------------------- doost dâram eski rooye âb beravam.
Може ли да се наеме сърф? ‫آ-ا-‫م-‌ش-د--خ---م-ج س--ری-کرا-- ----‬ ‫--- ‫------ ت--- م-- س---- ک---- ک---- ‫-ی- ‫-ی-ش-د ت-ت- م-ج س-ا-ی ک-ا-ه ک-د-‬ --------------------------------------- ‫آیا ‫می‌شود تخته موج سواری کرایه کرد؟‬ 0
mit-vân y-- --k-te--e ----sa-â-i--er--- -a-d? m------ y-- t-------- m--------- k----- k---- m-t-v-n y-k t-k-t---e m-j-s-v-r- k-r-y- k-r-? --------------------------------------------- mitavân yek takhte-ye moj-savâri kerâye kard?
Може ли да се наеме екипировка за гмуркане? ‫--ا--می--ود -سا-ل غوا------یه کرد؟‬ ‫--- ‫------ و---- غ---- ک---- ک---- ‫-ی- ‫-ی-ش-د و-ا-ل غ-ا-ی ک-ا-ه ک-د-‬ ------------------------------------ ‫آیا ‫می‌شود وسایل غواصی کرایه کرد؟‬ 0
m--avân---s--e-- --a-â-i---r-ye---rd? m------ v------- g------ k----- k---- m-t-v-n v-s---l- g-a-â-i k-r-y- k-r-? ------------------------------------- mitavân vasâ-ele ghavâsi kerâye kard?
Може ли да се наемат водни ски? ‫آی--‫م-‌ش-د ----ا--ی-رو---- ک-ای- کرد-‬ ‫--- ‫------ چ-- ا--- ر-- آ- ک---- ک---- ‫-ی- ‫-ی-ش-د چ-ب ا-ک- ر-ی آ- ک-ا-ه ک-د-‬ ---------------------------------------- ‫آیا ‫می‌شود چوب اسکی روی آب کرایه کرد؟‬ 0
m----ân-e-ki-hây--âb--e-âye-kard? m------ e-------- â- k----- k---- m-t-v-n e-k---â-e â- k-r-y- k-r-? --------------------------------- mitavân eski-hâye âb kerâye kard?
Аз съм начинаещ / начинаеща. ‫م- -قط ---مب-دی-هستم.‬ ‫-- ف-- ی- م---- ه----- ‫-ن ف-ط ی- م-ت-ی ه-ت-.- ----------------------- ‫من فقط یک مبتدی هستم.‬ 0
m-n --bt----hastam. m-- m------ h------ m-n m-b-a-i h-s-a-. ------------------- man mobtadi hastam.
Средно добър / добра съм. ‫م- -ا ---آش-ای- -----‬ ‫-- ب- آ- آ----- د----- ‫-ن ب- آ- آ-ن-ی- د-ر-.- ----------------------- ‫من با آن آشنایی دارم.‬ 0
m---be â---shenâ-- -âr-m. m-- b- â- â------- d----- m-n b- â- â-h-n--- d-r-m- ------------------------- man be ân âshenâ-i dâram.
Това ми е познато вече. ‫-ن در-ای- م----ن-بت-ً -----ه-ت-.‬ ‫-- د- ا-- م--- ن----- و--- ه----- ‫-ن د- ا-ن م-ر- ن-ب-ا- و-ر- ه-ت-.- ---------------------------------- ‫من در این مورد نسبتاً وارد هستم.‬ 0
m-- d-r -- --s--t-- khu----st-m. m-- d-- â- n------- k--- h------ m-n d-r â- n-s-a-a- k-u- h-s-a-. -------------------------------- man dar ân nesbatan khub hastam.
Къде е ски лифтът? ‫--ه----- (‫ب----ر-----) ---س--‬ ‫--- ا--- (------- ا---- ک------ ‫-ل- ا-ک- (-ب-ل-ب- ا-ک-) ک-ا-ت-‬ -------------------------------- ‫تله اسکی (‫بالابر اسکی) کجاست؟‬ 0
b---b-re e-k-----âst? b------- e--- k------ b-l-b-r- e-k- k-j-s-? --------------------- bâlâbare eski kojâst?
Имаш ли ски? ‫-و --ا-- -سکی ه---- -اری-‬ ‫-- و---- ا--- ه---- د----- ‫-و و-ا-ل ا-ک- ه-ر-ه د-ر-؟- --------------------------- ‫تو وسایل اسکی همراه داری؟‬ 0
to -a--yele -ski h-m--h dâri? t- v------- e--- h----- d---- t- v-s-y-l- e-k- h-m-â- d-r-? ----------------------------- to vasâyele eski hamrâh dâri?
Имаш ли ски обувки? ‫ک-ش----ی ه--اه -----‬ ‫--- ا--- ه---- د----- ‫-ف- ا-ک- ه-ر-ه د-ر-؟- ---------------------- ‫کفش اسکی همراه داری؟‬ 0
k--s-e--sk- --m--h-d-r-? k----- e--- h----- d---- k-f-h- e-k- h-m-â- d-r-? ------------------------ kafshe eski hamrâh dâri?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикът на образите

Една немска поговорка гласи: Една картина казва повече от хиляда думи. Това означава, че образите често се разбират по-бързо, отколкото речта. Картините могат също да предават добре и емоциите. Поради това, рекламата използва много образи. Образите функционират по различен начин от речта. Те ни показват няколко неща едновременно и в тяхната съвкупност. Това означава, че цялостното изображение има определен ефект. При речта са необходими значително повече думи. Но образите и речта вървят заедно. Имаме нужда от реч, за да опишем даден образ. По същия начин, много текстове най-напред се разбират чрез образи. Връзката между образите и речта все още се проучва от лингвистите. Тя също така повдига въпроса дали образите сами по себе си са език. Ако нещо е просто филмирано, ние можем да гледаме образите. Но посланието на филма не е конкретно. Ако изображението е предназначено да функционира като реч, то трябва да бъде конкретно. Колкото по-малко съдържание показва, толкова по-ясно е неговото послание. Пиктограмите са добър пример за това. Пиктограмите са прости и ясни картинни символи. Те заменят словесният език, и като такива са форма на визуалната комуникация. Всеки знае пиктограмата за "Пушенето забранено", например. Тя показва цигара с линия през нея. Изображенията стават все по- важни и поради глобализацията. Но и езика на образите се изучава. Той не е разбираем в световен мащаб, въпреки че мнозина мислят така. Защото нашата култура влияе върху нашето разбиране на изображенията. Това, което виждаме в тях, зависи от много различни фактори. Така че някои хора не виждат цигари, а само тъмни линии.
Знаете ли, че?
Турският принадлежи към семейството на тюркските езици, които са около 40. Най-тясно свързан е с азербайджанския език. Той е майчин или втори език на повече от 80 милиона души. Те живеят предимно в Турция и на Балканите. Емигранти са пренесли турския в Европа, Америка и Австралия. Турският също е повлиян от други езици. В речниковия състав се откриват думи от арабски и френски. Особеност на турския език са много различни диалекти. Истанбулският диалект се счита за основата на днешния книжовен език. В граматиката се различават общо шест падежа. Характерна за турския език е и аглутиниращата структура. Това означава, че граматичните форми се изразяват чрез наставки. Окончанията могат да са много на брой, като последователността им е определена. Този принцип отличава турския от индоевропейските езици.