Разговорник

bg Покупки   »   ca Fer compres

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [cinquanta-u]

Fer compres

Изберете как искате да видите превода:   
български каталонски Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. Vul- ana- a-l--b-b-iote--. V--- a--- a l- b---------- V-l- a-a- a l- b-b-i-t-c-. -------------------------- Vull anar a la biblioteca. 0
Искам да отида в книжарницата. Vull--n-r a -a---ibre-ia. V--- a--- a l- l--------- V-l- a-a- a l- l-i-r-r-a- ------------------------- Vull anar a la llibreria. 0
Искам да отида до вестникарския павилион. V--l -n---a- ----s-. V--- a--- a- q------ V-l- a-a- a- q-i-s-. -------------------- Vull anar al quiosc. 0
Искам да заема една книга. Vul- manlle-ar--n--l-b-e. V--- m-------- u- l------ V-l- m-n-l-v-r u- l-i-r-. ------------------------- Vull manllevar un llibre. 0
Искам да купя една книга. Vu-l --m-r-- un----bre. V--- c------ u- l------ V-l- c-m-r-r u- l-i-r-. ----------------------- Vull comprar un llibre. 0
Искам да купя един вестник. Vu-l ------r -----a--. V--- c------ u- d----- V-l- c-m-r-r u- d-a-i- ---------------------- Vull comprar un diari. 0
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. V-ll -nar a-----ib-io-e-a -e---a--l---- u--l--b--. V--- a--- a l- b--------- p-- m-------- u- l------ V-l- a-a- a l- b-b-i-t-c- p-r m-n-l-v-r u- l-i-r-. -------------------------------------------------- Vull anar a la biblioteca per manllevar un llibre. 0
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. Vul- --a--a--a l--brer-a-p-- ---pra- -- l---r-. V--- a--- a l- l-------- p-- c------ u- l------ V-l- a-a- a l- l-i-r-r-a p-r c-m-r-r u- l-i-r-. ----------------------------------------------- Vull anar a la llibreria per comprar un llibre. 0
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. V-ll----r-----uio---- ----rar e- dia-i. V--- a--- a- q----- a c------ e- d----- V-l- a-a- a- q-i-s- a c-m-r-r e- d-a-i- --------------------------------------- Vull anar al quiosc a comprar el diari. 0
Искам да отида в оптичния магазин. V--l ana----c---’-p---. V--- a--- a c- l------- V-l- a-a- a c- l-ò-t-c- ----------------------- Vull anar a ca l’òptic. 0
Искам да отида в супермаркета. Vul-----r-a- ------e-c--. V--- a--- a- s----------- V-l- a-a- a- s-p-r-e-c-t- ------------------------- Vull anar al supermercat. 0
Искам да отида до хлебарницата. V--- a-a--a- --r- -e-pa /-a -a-f-e--. V--- a--- a- f--- d- p- / a l- f----- V-l- a-a- a- f-r- d- p- / a l- f-e-a- ------------------------------------- Vull anar al forn de pa / a la fleca. 0
Искам да купя очила. V-------p-ar -n-p-re-l-d’ull---s. V--- c------ u- p----- d--------- V-l- c-m-r-r u- p-r-l- d-u-l-r-s- --------------------------------- Vull comprar un parell d’ulleres. 0
Искам да купя плодове и зеленчуци. V-l--co-prar-f-u-t-s i--e-du---. V--- c------ f------ i v-------- V-l- c-m-r-r f-u-t-s i v-r-u-e-. -------------------------------- Vull comprar fruites i verdures. 0
Искам да купя хлебчета и хляб. Vu-- --m-----past-- --p-. V--- c------ p----- i p-- V-l- c-m-r-r p-s-e- i p-. ------------------------- Vull comprar pastes i pa. 0
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. V--l -n-r ca----p-ic---r--o-p--- u- -a---- d---l-re-. V--- a--- c- l------ p-- c------ u- p----- d--------- V-l- a-a- c- l-ò-t-c p-r c-m-r-r u- p-r-l- d-u-l-r-s- ----------------------------------------------------- Vull anar ca l’òptic per comprar un parell d’ulleres. 0
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. Vul---nar al-s--e--------p---co-pr-r -r-it-s-- ve-du--s. V--- a--- a- s---------- p-- c------ f------ i v-------- V-l- a-a- a- s-p-r-e-c-t p-r c-m-r-r f-u-t-s i v-r-u-e-. -------------------------------------------------------- Vull anar al supermercat per comprar fruites i verdures. 0
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. Jo ---l---ar-a la flec---er---m-rar -a-tes ---a. J- v--- a--- a l- f---- p-- c------ p----- i p-- J- v-l- a-a- a l- f-e-a p-r c-m-r-r p-s-e- i p-. ------------------------------------------------ Jo vull anar a la fleca per comprar pastes i pa. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!