Разговорник

bg Покупки   »   da På indkøb

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [enoghalvtreds]

På indkøb

Изберете как искате да видите превода:   
български датски Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. Jeg-v-l på--ibli-teket. J-- v-- p- b----------- J-g v-l p- b-b-i-t-k-t- ----------------------- Jeg vil på biblioteket. 0
Искам да отида в книжарницата. J-g-----i----ha--le-. J-- v-- i b---------- J-g v-l i b-g-a-d-e-. --------------------- Jeg vil i boghandlen. 0
Искам да отида до вестникарския павилион. Je---i--i -ios---. J-- v-- i k------- J-g v-l i k-o-k-n- ------------------ Jeg vil i kiosken. 0
Искам да заема една книга. J-g vil l--e-----o-. J-- v-- l--- e- b--- J-g v-l l-n- e- b-g- -------------------- Jeg vil låne en bog. 0
Искам да купя една книга. Jeg--i- k----en bog. J-- v-- k--- e- b--- J-g v-l k-b- e- b-g- -------------------- Jeg vil købe en bog. 0
Искам да купя един вестник. J-- v-l-k-b-----a-is. J-- v-- k--- e- a---- J-g v-l k-b- e- a-i-. --------------------- Jeg vil købe en avis. 0
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. J-g -i- ------liote-----or at-l-ne en b-g. J-- v-- p- b---------- f-- a- l--- e- b--- J-g v-l p- b-b-i-t-k-t f-r a- l-n- e- b-g- ------------------------------------------ Jeg vil på biblioteket for at låne en bog. 0
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. Jeg -i--- -o-h-nd--n--or--t--ø-e e- -o-. J-- v-- i b--------- f-- a- k--- e- b--- J-g v-l i b-g-a-d-e- f-r a- k-b- e- b-g- ---------------------------------------- Jeg vil i boghandlen for at købe en bog. 0
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. Je- v-l-i----sk-n-f-r-at -øb---n -vis. J-- v-- i k------ f-- a- k--- e- a---- J-g v-l i k-o-k-n f-r a- k-b- e- a-i-. -------------------------------------- Jeg vil i kiosken for at købe en avis. 0
Искам да отида в оптичния магазин. Je- -i----l ----k--en. J-- v-- t-- o--------- J-g v-l t-l o-t-k-r-n- ---------------------- Jeg vil til optikeren. 0
Искам да отида в супермаркета. J-g -il-- s-pe--ar-edet. J-- v-- i s------------- J-g v-l i s-p-r-a-k-d-t- ------------------------ Jeg vil i supermarkedet. 0
Искам да отида до хлебарницата. J-g --l-t-l bageren. J-- v-- t-- b------- J-g v-l t-l b-g-r-n- -------------------- Jeg vil til bageren. 0
Искам да купя очила. Je- --l -øb--et---r -r-l-e-. J-- v-- k--- e- p-- b------- J-g v-l k-b- e- p-r b-i-l-r- ---------------------------- Jeg vil købe et par briller. 0
Искам да купя плодове и зеленчуци. Je---i- --be-f-u----g--rø--sager. J-- v-- k--- f---- o- g---------- J-g v-l k-b- f-u-t o- g-ø-t-a-e-. --------------------------------- Jeg vil købe frugt og grøntsager. 0
Искам да купя хлебчета и хляб. Jeg ----k-be rundst-k--- o---r-d. J-- v-- k--- r---------- o- b---- J-g v-l k-b- r-n-s-y-k-r o- b-ø-. --------------------------------- Jeg vil købe rundstykker og brød. 0
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. Je--v-l-til---ti-e-e---o---- køb- et par -r-l--r. J-- v-- t-- o-------- f-- a- k--- e- p-- b------- J-g v-l t-l o-t-k-r-n f-r a- k-b- e- p-r b-i-l-r- ------------------------------------------------- Jeg vil til optikeren for at købe et par briller. 0
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. Jeg--i- i-su-erm--ke-e- f-- at --be--------------t-ag--. J-- v-- i s------------ f-- a- k--- f---- o- g---------- J-g v-l i s-p-r-a-k-d-t f-r a- k-b- f-u-t o- g-ø-t-a-e-. -------------------------------------------------------- Jeg vil i supermarkedet for at købe frugt og grøntsager. 0
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. Jeg-v-l-til --g-re- --r--t -øb---u-ds--k--r og---ø-. J-- v-- t-- b------ f-- a- k--- r---------- o- b---- J-g v-l t-l b-g-r-n f-r a- k-b- r-n-s-y-k-r o- b-ø-. ---------------------------------------------------- Jeg vil til bageren for at købe rundstykker og brød. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!