Разговорник

Покупки   »   Κάνω ψώνια

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [πενήντα ένα]

51 [penḗnta éna]

+

Κάνω ψώνια

[Kánō psṓnia]

+

Можете да кликнете върху всяко празно място, за да видите текста, или:   

български гръцки Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. Θέ-- ν- π-- σ-- β---------. Θέλω να πάω στη βιβλιοθήκη. 0
Th--- n- p-- s-- b----------. Thélō na páō stē bibliothḗkē. 		+
Искам да отида в книжарницата. Θέ-- ν- π-- σ-- β-----------. Θέλω να πάω στο βιβλιοπωλείο. 0
Th--- n- p-- s-- b-----------. Thélō na páō sto bibliopōleío. 		+
Искам да отида до вестникарския павилион. Θέ-- ν- π-- σ-- π--------. Θέλω να πάω στο περίπτερο. 0
Th--- n- p-- s-- p--------. Thélō na páō sto períptero. 		+
     
Искам да заема една книга. Θέ-- ν- δ------- έ-- β-----. Θέλω να δανειστώ ένα βιβλίο. 0
Th--- n- d------- é-- b-----. Thélō na daneistṓ éna biblío. 		+
Искам да купя една книга. Θέ-- ν- α------ έ-- β-----. Θέλω να αγοράσω ένα βιβλίο. 0
Th--- n- a------ é-- b-----. Thélō na agorásō éna biblío. 		+
Искам да купя един вестник. Θέ-- ν- α------ μ-- ε--------. Θέλω να αγοράσω μία εφημερίδα. 0
Th--- n- a------ m-- e---------. Thélō na agorásō mía ephēmerída. 		+
     
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. Θέ-- ν- π-- σ-- β--------- γ-- ν- δ------- έ-- β-----. Θέλω να πάω στη βιβλιοθήκη για να δανειστώ ένα βιβλίο. 0
Th--- n- p-- s-- b---------- g-- n- d------- é-- b-----. Thélō na páō stē bibliothḗkē gia na daneistṓ éna biblío. 		+
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. Θέ-- ν- π-- σ-- β----------- γ-- ν- α------ έ-- β-----. Θέλω να πάω στο βιβλιοπωλείο για να αγοράσω ένα βιβλίο. 0
Th--- n- p-- s-- b----------- g-- n- a------ é-- b-----. Thélō na páō sto bibliopōleío gia na agorásō éna biblío. 		+
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. Θέ-- ν- π-- σ-- π-------- γ-- ν- α------ μ-- ε--------. Θέλω να πάω στο περίπτερο για να αγοράσω μία εφημερίδα. 0
Th--- n- p-- s-- p-------- g-- n- a------ m-- e---------. Thélō na páō sto períptero gia na agorásō mía ephēmerída. 		+
     
Искам да отида в оптичния магазин. Θέ-- ν- π-- σ-- κ-------- ο------. Θέλω να πάω στο κατάστημα οπτικών. 0
Th--- n- p-- s-- k-------- o------. Thélō na páō sto katástēma optikṓn. 		+
Искам да отида в супермаркета. Θέ-- ν- π-- σ-- σ----- μ-----. Θέλω να πάω στο σούπερ μάρκετ. 0
Th--- n- p-- s-- s----- m-----. Thélō na páō sto soúper márket. 		+
Искам да отида до хлебарницата. Θέ-- ν- π-- σ--- φ-----. Θέλω να πάω στον φούρνο. 0
Th--- n- p-- s--- p------. Thélō na páō ston phoúrno. 		+
     
Искам да купя очила. Θέ-- ν- α------ έ-- ζ------ γ-----. Θέλω να αγοράσω ένα ζευγάρι γυαλιά. 0
Th--- n- a------ é-- z------ g-----. Thélō na agorásō éna zeugári gyaliá. 		+
Искам да купя плодове и зеленчуци. Θέ-- ν- α------ φ----- κ-- λ-------. Θέλω να αγοράσω φρούτα και λαχανικά. 0
Th--- n- a------ p------ k-- l--------. Thélō na agorásō phroúta kai lachaniká. 		+
Искам да купя хлебчета и хляб. Θέ-- ν- α------ ψ------ κ-- ψ---. Θέλω να αγοράσω ψωμάκια και ψωμί. 0
Th--- n- a------ p------- k-- p----. Thélō na agorásō psōmákia kai psōmí. 		+
     
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. Θέ-- ν- π-- σ-- κ-------- ο------ γ-- ν- α------ έ-- ζ------ γ-----. Θέλω να πάω στο κατάστημα οπτικών για να αγοράσω ένα ζευγάρι γυαλιά. 0
Th--- n- p-- s-- k-------- o------ g-- n- a------ é-- z------ g-----. Thélō na páō sto katástēma optikṓn gia na agorásō éna zeugári gyaliá. 		+
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. Θέ-- ν- π-- σ-- σ----- μ----- γ-- ν- α------ φ----- κ-- λ-------. Θέλω να πάω στο σούπερ μάρκετ για να αγοράσω φρούτα και λαχανικά. 0
Th--- n- p-- s-- s----- m----- g-- n- a------ p------ k-- l--------. Thélō na páō sto soúper márket gia na agorásō phroúta kai lachaniká. 		+
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. Θέ-- ν- π-- σ-- φ----- γ-- ν- α------ ψ------ κ-- ψ---. Θέλω να πάω στο φούρνο για να αγοράσω ψωμάκια και ψωμί. 0
Th--- n- p-- s-- p------ g-- n- a------ p------- k-- p----. Thélō na páō sto phoúrno gia na agorásō psōmákia kai psōmí. 		+
     

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Познайте езика!
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!