Разговорник

bg Покупки   »   ka საყიდლების გაკეთება

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [ორმოცდათერთმეთი]

51 [ormotsdatertmeti]

საყიდლების გაკეთება

[saqidlebis gak'eteba]

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. ბიბლიოთეკა-----ნდა. ბ----------- მ----- ბ-ბ-ი-თ-კ-შ- მ-ნ-ა- ------------------- ბიბლიოთეკაში მინდა. 0
b--li-tek--s-i-m--da. b------------- m----- b-b-i-t-k-a-h- m-n-a- --------------------- bibliotek'ashi minda.
Искам да отида в книжарницата. წიგნ-ს----აზ---ი ---და. წ----- მ-------- მ----- წ-გ-ი- მ-ღ-ზ-ა-ი მ-ნ-ა- ----------------------- წიგნის მაღაზიაში მინდა. 0
t--i-ni- --gh-z--s----inda. t------- m---------- m----- t-'-g-i- m-g-a-i-s-i m-n-a- --------------------------- ts'ignis maghaziashi minda.
Искам да отида до вестникарския павилион. კ---კშ- მ--დ-. კ------ მ----- კ-ო-კ-ი მ-ნ-ა- -------------- კიოსკში მინდა. 0
k'--s----i----da. k--------- m----- k-i-s-'-h- m-n-a- ----------------- k'iosk'shi minda.
Искам да заема една книга. წიგნ- -ი------თ-ო--. წ---- მ---- ვ------- წ-გ-ი მ-ნ-ა ვ-თ-ო-ო- -------------------- წიგნი მინდა ვითხოვო. 0
t---gn--m-n-a -i--ho-o. t------ m---- v-------- t-'-g-i m-n-a v-t-h-v-. ----------------------- ts'igni minda vitkhovo.
Искам да купя една книга. წ-გ-ი---ნ-ა--იყ-დ-. წ---- მ---- ვ------ წ-გ-ი მ-ნ-ა ვ-ყ-დ-. ------------------- წიგნი მინდა ვიყიდო. 0
ts--gn----nda v----o. t------ m---- v------ t-'-g-i m-n-a v-q-d-. --------------------- ts'igni minda viqido.
Искам да купя един вестник. გა-ეთი----დ- ვ--ი-ო. გ----- მ---- ვ------ გ-ზ-თ- მ-ნ-ა ვ-ყ-დ-. -------------------- გაზეთი მინდა ვიყიდო. 0
ga-e-i min-- v---d-. g----- m---- v------ g-z-t- m-n-a v-q-d-. -------------------- gazeti minda viqido.
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. ბ--ლი--ე---ი --ნ-- --სვლ-, -ი--ი-რომ -ი---ვო. ბ----------- მ---- მ------ წ---- რ-- ვ------- ბ-ბ-ი-თ-კ-შ- მ-ნ-ა მ-ს-ლ-, წ-გ-ი რ-მ ვ-თ-ო-ო- --------------------------------------------- ბიბლიოთეკაში მინდა მისვლა, წიგნი რომ ვითხოვო. 0
b--lio-ek--shi-----a -i--la,-t--igni -om-v-tkho--. b------------- m---- m------ t------ r-- v-------- b-b-i-t-k-a-h- m-n-a m-s-l-, t-'-g-i r-m v-t-h-v-. -------------------------------------------------- bibliotek'ashi minda misvla, ts'igni rom vitkhovo.
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. წ---ი- მა-ა-ია-- -ინდა --ს--ა,-წ---- ----ვ-ყი--. წ----- მ-------- მ---- წ------ წ---- რ-- ვ------ წ-გ-ი- მ-ღ-ზ-ა-ი მ-ნ-ა წ-ს-ლ-, წ-გ-ი რ-მ ვ-ყ-დ-. ------------------------------------------------ წიგნის მაღაზიაში მინდა წასვლა, წიგნი რომ ვიყიდო. 0
ts-i---s--ag-az-a-hi min-- t-'as-la------gn- rom -iq--o. t------- m---------- m---- t-------- t------ r-- v------ t-'-g-i- m-g-a-i-s-i m-n-a t-'-s-l-, t-'-g-i r-m v-q-d-. -------------------------------------------------------- ts'ignis maghaziashi minda ts'asvla, ts'igni rom viqido.
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. კიო-----მინდ- -ასვლ-,-გ-ზ--ი---მ -იყიდო. კ------ მ---- წ------ გ----- რ-- ვ------ კ-ო-კ-ი მ-ნ-ა წ-ს-ლ-, გ-ზ-თ- რ-მ ვ-ყ-დ-. ---------------------------------------- კიოსკში მინდა წასვლა, გაზეთი რომ ვიყიდო. 0
k'-o---s----in-- --'as-la---az-ti--om v-qi--. k--------- m---- t-------- g----- r-- v------ k-i-s-'-h- m-n-a t-'-s-l-, g-z-t- r-m v-q-d-. --------------------------------------------- k'iosk'shi minda ts'asvla, gazeti rom viqido.
Искам да отида в оптичния магазин. ო-უ----თ-ნ -ნდ- წა----. ო--------- უ--- წ------ ო-უ-ი-ტ-ა- უ-დ- წ-ვ-დ-. ----------------------- ოკულისტთან უნდა წავიდე. 0
o-'-l-----an und--ts'--ide. o----------- u--- t-------- o-'-l-s-'-a- u-d- t-'-v-d-. --------------------------- ok'ulist'tan unda ts'avide.
Искам да отида в супермаркета. მაღ-ზ-აშ- -ინდა-წ--ი--. მ-------- მ---- წ------ მ-ღ-ზ-ა-ი მ-ნ-ა წ-ვ-დ-. ----------------------- მაღაზიაში მინდა წავიდე. 0
m---a---s---m-nda--s'av-d-. m---------- m---- t-------- m-g-a-i-s-i m-n-a t-'-v-d-. --------------------------- maghaziashi minda ts'avide.
Искам да отида до хлебарницата. სა-ხ--ში---ნდ- წ---დე. ს------- მ---- წ------ ს-ც-ო-შ- მ-ნ-ა წ-ვ-დ-. ---------------------- საცხობში მინდა წავიდე. 0
s-tsk----h---in-- --'a--de. s---------- m---- t-------- s-t-k-o-s-i m-n-a t-'-v-d-. --------------------------- satskhobshi minda ts'avide.
Искам да купя очила. ს---ა--ს ----ა მი-დ-. ს------- ყ---- მ----- ს-თ-ა-ი- ყ-დ-ა მ-ნ-ა- --------------------- სათვალის ყიდვა მინდა. 0
s--v-lis --dva-minda. s------- q---- m----- s-t-a-i- q-d-a m-n-a- --------------------- satvalis qidva minda.
Искам да купя плодове и зеленчуци. ხ--ის--ა-ბოსტნე--ის -იდვ- მი---. ხ---- დ- ბ--------- ყ---- მ----- ხ-ლ-ს დ- ბ-ს-ნ-უ-ი- ყ-დ-ა მ-ნ-ა- -------------------------------- ხილის და ბოსტნეულის ყიდვა მინდა. 0
kh-li---- bost--e-lis q-dva--ind-. k----- d- b---------- q---- m----- k-i-i- d- b-s-'-e-l-s q-d-a m-n-a- ---------------------------------- khilis da bost'neulis qidva minda.
Искам да купя хлебчета и хляб. ფუ-თ-შის დ- -უ--- ყიდ-- -ინდა. ფ------- დ- პ---- ყ---- მ----- ფ-ნ-უ-ი- დ- პ-რ-ს ყ-დ-ა მ-ნ-ა- ------------------------------ ფუნთუშის და პურის ყიდვა მინდა. 0
p--t------da-p--r-s q---- mind-. p-------- d- p----- q---- m----- p-n-u-h-s d- p-u-i- q-d-a m-n-a- -------------------------------- puntushis da p'uris qidva minda.
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. ო--ლ-სტ--ნ---ნ-- წ-ვიდე, სათ--ლ- -ომ-ვ-ყიდო. ო--------- მ---- წ------ ს------ რ-- ვ------ ო-უ-ი-ტ-ა- მ-ნ-ა წ-ვ-დ-, ს-თ-ა-ე რ-მ ვ-ყ-დ-. -------------------------------------------- ოკულისტთან მინდა წავიდე, სათვალე რომ ვიყიდო. 0
ok-u--st't-- -in-a t-'a--d-- -atva-e ro- -iqid-. o----------- m---- t-------- s------ r-- v------ o-'-l-s-'-a- m-n-a t-'-v-d-, s-t-a-e r-m v-q-d-. ------------------------------------------------ ok'ulist'tan minda ts'avide, satvale rom viqido.
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. მ----იაშ--მი-დ-----ვ--,-ხ-ლ- და ---ტნ-უ-ი-----ვი-ი-ო. მ-------- მ---- წ------ ხ--- დ- ბ-------- რ-- ვ------ მ-ღ-ზ-ა-ი მ-ნ-ა წ-ს-ლ-, ხ-ლ- დ- ბ-ს-ნ-უ-ი რ-მ ვ-ყ-დ-. ----------------------------------------------------- მაღაზიაში მინდა წასვლა, ხილი და ბოსტნეული რომ ვიყიდო. 0
ma--az---h---i--- ts--sv-a,-k--li--a -o---n-uli r-- ----do. m---------- m---- t-------- k---- d- b--------- r-- v------ m-g-a-i-s-i m-n-a t-'-s-l-, k-i-i d- b-s-'-e-l- r-m v-q-d-. ----------------------------------------------------------- maghaziashi minda ts'asvla, khili da bost'neuli rom viqido.
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. ს------- მი--ა-წ-----,--უნ-უშ- ------ი -ო-----ი-ო. ს------- მ---- წ------ ფ------ დ- პ--- რ-- ვ------ ს-ც-ო-შ- მ-ნ-ა წ-ს-ლ-, ფ-ნ-უ-ა დ- პ-რ- რ-მ ვ-ყ-დ-. -------------------------------------------------- საცხობში მინდა წასვლა, ფუნთუშა და პური რომ ვიყიდო. 0
s-tsk--bs-----n-a -s-a------p-n--sh- da--'ur- -o- -iqi-o. s---------- m---- t-------- p------- d- p---- r-- v------ s-t-k-o-s-i m-n-a t-'-s-l-, p-n-u-h- d- p-u-i r-m v-q-d-. --------------------------------------------------------- satskhobshi minda ts'asvla, puntusha da p'uri rom viqido.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!