Разговорник

bg Покупки   »   mk Набавки

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [педесет и еден]

51 [pyedyesyet i yedyen]

Набавки

[Nabavki]

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. С---м ------м -о---блиот-к---. С---- д- о--- в- б------------ С-к-м д- о-а- в- б-б-и-т-к-т-. ------------------------------ Сакам да одам во библиотеката. 0
S-k---d--odam-v--b-bl-o---kata. S---- d- o--- v- b------------- S-k-m d- o-a- v- b-b-i-t-e-a-a- ------------------------------- Sakam da odam vo bibliotyekata.
Искам да отида в книжарницата. С--ам-д--о-ам-во----ж--------. С---- д- о--- в- к------------ С-к-м д- о-а- в- к-и-а-н-ц-т-. ------------------------------ Сакам да одам во книжарницата. 0
S---- ---o-am -- kni-----t----. S---- d- o--- v- k------------- S-k-m d- o-a- v- k-i-a-n-t-a-a- ------------------------------- Sakam da odam vo kniʐarnitzata.
Искам да отида до вестникарския павилион. Са-ам да ---м д--т-а-ик-т-. С---- д- о--- д- т--------- С-к-м д- о-а- д- т-а-и-а-а- --------------------------- Сакам да одам до трафиката. 0
S-k-m-da -da------r-fi----. S---- d- o--- d- t--------- S-k-m d- o-a- d- t-a-i-a-a- --------------------------- Sakam da odam do trafikata.
Искам да заема една книга. Са-ам д---зн--мам е----кн--а. С---- д- и------- е--- к----- С-к-м д- и-н-ј-а- е-н- к-и-а- ----------------------------- Сакам да изнајмам една книга. 0
S---m da --n-јm-m---dn- kn--u-. S---- d- i------- y---- k------ S-k-m d- i-n-ј-a- y-d-a k-i-u-. ------------------------------- Sakam da iznaјmam yedna knigua.
Искам да купя една книга. С-ка---- ---а- едн--к-ига. С---- д- к---- е--- к----- С-к-м д- к-п-м е-н- к-и-а- -------------------------- Сакам да купам една книга. 0
S-kam d- -oop-- yed-a -n-gu-. S---- d- k----- y---- k------ S-k-m d- k-o-a- y-d-a k-i-u-. ----------------------------- Sakam da koopam yedna knigua.
Искам да купя един вестник. С-к-м--а-ку--- е-е- -ес--к. С---- д- к---- е--- в------ С-к-м д- к-п-м е-е- в-с-и-. --------------------------- Сакам да купам еден весник. 0
Sakam -- koop-m ye-----v---ni-. S---- d- k----- y----- v------- S-k-m d- k-o-a- y-d-e- v-e-n-k- ------------------------------- Sakam da koopam yedyen vyesnik.
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. С---м -а -д-м -о-б--ли-----т-- -а д--изна-м---е-н- книга. С---- д- о--- в- б------------ з- д- и------- е--- к----- С-к-м д- о-а- в- б-б-и-т-к-т-, з- д- и-н-ј-а- е-н- к-и-а- --------------------------------------------------------- Сакам да одам во библиотеката, за да изнајмам една книга. 0
Sak-- da---am vo b-bliotye---a---- d-----aј-a---e------i-u-. S---- d- o--- v- b------------- z- d- i------- y---- k------ S-k-m d- o-a- v- b-b-i-t-e-a-a- z- d- i-n-ј-a- y-d-a k-i-u-. ------------------------------------------------------------ Sakam da odam vo bibliotyekata, za da iznaјmam yedna knigua.
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. С--а- -а о-а-----кни---ни----- -а да -упа--едн- -ниг-. С---- д- о--- в- к------------ з- д- к---- е--- к----- С-к-м д- о-а- в- к-и-а-н-ц-т-, з- д- к-п-м е-н- к-и-а- ------------------------------------------------------ Сакам да одам во книжарницата, за да купам една книга. 0
S--am -- oda--------ʐ-r--tz--a, -a da-koop-m-y--n- -n-gu-. S---- d- o--- v- k------------- z- d- k----- y---- k------ S-k-m d- o-a- v- k-i-a-n-t-a-a- z- d- k-o-a- y-d-a k-i-u-. ---------------------------------------------------------- Sakam da odam vo kniʐarnitzata, za da koopam yedna knigua.
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. Са----да -д-м-до т--ф------ ----а-куп-м -д-н-вес---. С---- д- о--- д- т--------- з- д- к---- е--- в------ С-к-м д- о-а- д- т-а-и-а-а- з- д- к-п-м е-е- в-с-и-. ---------------------------------------------------- Сакам да одам до трафиката, за да купам еден весник. 0
S---m -- o--- -o---afik-ta, z---- k--p----ed-en v------. S---- d- o--- d- t--------- z- d- k----- y----- v------- S-k-m d- o-a- d- t-a-i-a-a- z- d- k-o-a- y-d-e- v-e-n-k- -------------------------------------------------------- Sakam da odam do trafikata, za da koopam yedyen vyesnik.
Искам да отида в оптичния магазин. С---м -а --а---а- ---ич--от. С---- д- о--- к-- о--------- С-к-м д- о-а- к-ј о-т-ч-р-т- ---------------------------- Сакам да одам кај оптичарот. 0
S-ka--d- -dam---ј-o---c-a-ot. S---- d- o--- k-- o---------- S-k-m d- o-a- k-ј o-t-c-a-o-. ----------------------------- Sakam da odam kaј opticharot.
Искам да отида в супермаркета. С-ка- д--о--м ---с------ркетот. С---- д- о--- в- с------------- С-к-м д- о-а- в- с-п-р-а-к-т-т- ------------------------------- Сакам да одам во супермаркетот. 0
Sak-m -- od-m-vo s---yermar-y--o-. S---- d- o--- v- s---------------- S-k-m d- o-a- v- s-o-y-r-a-k-e-o-. ---------------------------------- Sakam da odam vo soopyermarkyetot.
Искам да отида до хлебарницата. С-к-м-д- -д-- ----пека---. С---- д- о--- к-- п------- С-к-м д- о-а- к-ј п-к-р-т- -------------------------- Сакам да одам кај пекарот. 0
Sak-m-da o-a- ka- p--ka---. S---- d- o--- k-- p-------- S-k-m d- o-a- k-ј p-e-a-o-. --------------------------- Sakam da odam kaј pyekarot.
Искам да купя очила. С---- д---упа--оч-л-. С---- д- к---- о----- С-к-м д- к-п-м о-и-а- --------------------- Сакам да купам очила. 0
Sak-m -a-k-o--- -c-ila. S---- d- k----- o------ S-k-m d- k-o-a- o-h-l-. ----------------------- Sakam da koopam ochila.
Искам да купя плодове и зеленчуци. С-к-м д- к-п-м ----ј----------ук. С---- д- к---- о----- и з-------- С-к-м д- к-п-м о-о-ј- и з-л-н-у-. --------------------------------- Сакам да купам овошје и зеленчук. 0
Sakam ----o-pam o-----ye-- zye-y----ook. S---- d- k----- o------- i z------------ S-k-m d- k-o-a- o-o-h-y- i z-e-y-n-h-o-. ---------------------------------------- Sakam da koopam ovoshјye i zyelyenchook.
Искам да купя хлебчета и хляб. Сакам-д------м ---ч-ња-и -е-. С---- д- к---- л------ и л--- С-к-м д- к-п-м л-п-и-а и л-б- ----------------------------- Сакам да купам лепчиња и леб. 0
Sa--m da -----m ly---h--a ---yeb. S---- d- k----- l-------- i l---- S-k-m d- k-o-a- l-e-c-i-a i l-e-. --------------------------------- Sakam da koopam lyepchiњa i lyeb.
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. С---- д- --а--ка- о--ич-р--,-----а-----м-очи-а. С---- д- о--- к-- о--------- з- д- к---- о----- С-к-м д- о-а- к-ј о-т-ч-р-т- з- д- к-п-м о-и-а- ----------------------------------------------- Сакам да одам кај оптичарот, за да купам очила. 0
Sa-----a --a--ka------cha---, z- d----opa---c----. S---- d- o--- k-- o---------- z- d- k----- o------ S-k-m d- o-a- k-ј o-t-c-a-o-, z- d- k-o-a- o-h-l-. -------------------------------------------------- Sakam da odam kaј opticharot, za da koopam ochila.
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. С---м д- ---м-в--суп-р-ар--т--- ---да-ку-----в---- - ----н--к. С---- д- о--- в- с------------- з- д- к---- о----- и з-------- С-к-м д- о-а- в- с-п-р-а-к-т-т- з- д- к-п-м о-о-ј- и з-л-н-у-. -------------------------------------------------------------- Сакам да одам во супермаркетот, за да купам овошје и зеленчук. 0
Sakam -a --a- -o s-op-e-m--k--to---z--da ---pa- -v-shјy--- zy-ly------k. S---- d- o--- v- s---------------- z- d- k----- o------- i z------------ S-k-m d- o-a- v- s-o-y-r-a-k-e-o-, z- d- k-o-a- o-o-h-y- i z-e-y-n-h-o-. ------------------------------------------------------------------------ Sakam da odam vo soopyermarkyetot, za da koopam ovoshјye i zyelyenchook.
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. Са--м-д- о-а- --ј---ка--т,--- д- ----м л-п-и-а и-ле-. С---- д- о--- к-- п------- з- д- к---- л------ и л--- С-к-м д- о-а- к-ј п-к-р-т- з- д- к-п-м л-п-и-а и л-б- ----------------------------------------------------- Сакам да одам кај пекарот, за да купам лепчиња и леб. 0
Sa-a- -a--da--kaј py--arot- ----- -oo-a- -y-pch--- - ly--. S---- d- o--- k-- p-------- z- d- k----- l-------- i l---- S-k-m d- o-a- k-ј p-e-a-o-, z- d- k-o-a- l-e-c-i-a i l-e-. ---------------------------------------------------------- Sakam da odam kaј pyekarot, za da koopam lyepchiњa i lyeb.

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!