Разговорник

bg Покупки   »   uk Робити покупки

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [п’ятдесят один]

51 [pʺyatdesyat odyn]

Робити покупки

[Robyty pokupky]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. Я хо-у-в--і-ліотек-. Я х--- в б---------- Я х-ч- в б-б-і-т-к-. -------------------- Я хочу в бібліотеку. 0
Y- -hoc-- v-bi--i---k-. Y- k----- v b---------- Y- k-o-h- v b-b-i-t-k-. ----------------------- YA khochu v biblioteku.
Искам да отида в книжарницата. Я--о-у д- кни---во-о--а--зину. Я х--- д- к--------- м-------- Я х-ч- д- к-и-к-в-г- м-г-з-н-. ------------------------------ Я хочу до книжкового магазину. 0
YA--ho-----o---y-h--v--o-m-ha-y-u. Y- k----- d- k---------- m-------- Y- k-o-h- d- k-y-h-o-o-o m-h-z-n-. ---------------------------------- YA khochu do knyzhkovoho mahazynu.
Искам да отида до вестникарския павилион. Я х-ч---о кіоску. Я х--- д- к------ Я х-ч- д- к-о-к-. ----------------- Я хочу до кіоску. 0
Y-------- d--ki-sku. Y- k----- d- k------ Y- k-o-h- d- k-o-k-. -------------------- YA khochu do kiosku.
Искам да заема една книга. Я----у--ози-и-- -н-гу. Я х--- п------- к----- Я х-ч- п-з-ч-т- к-и-у- ---------------------- Я хочу позичити книгу. 0
YA------u po--c-y-y k--h-. Y- k----- p-------- k----- Y- k-o-h- p-z-c-y-y k-y-u- -------------------------- YA khochu pozychyty knyhu.
Искам да купя една книга. Я хочу к-пити кн-гу. Я х--- к----- к----- Я х-ч- к-п-т- к-и-у- -------------------- Я хочу купити книгу. 0
YA-k--chu---py-y-kn-hu. Y- k----- k----- k----- Y- k-o-h- k-p-t- k-y-u- ----------------------- YA khochu kupyty knyhu.
Искам да купя един вестник. Я ---у--у--ти-га-е-у. Я х--- к----- г------ Я х-ч- к-п-т- г-з-т-. --------------------- Я хочу купити газету. 0
YA--hochu ---yty--a--t-. Y- k----- k----- h------ Y- k-o-h- k-p-t- h-z-t-. ------------------------ YA khochu kupyty hazetu.
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. Я--оч--в-б-б--о-ек-,--о-----т--к-и-у. Я х--- в б---------- щ-- в---- к----- Я х-ч- в б-б-і-т-к-, щ-б в-я-и к-и-у- ------------------------------------- Я хочу в бібліотеку, щоб взяти книгу. 0
Y---h-c-- v -ib---t-k-, -h-ho--vz-a-y k-y--. Y- k----- v b---------- s----- v----- k----- Y- k-o-h- v b-b-i-t-k-, s-c-o- v-y-t- k-y-u- -------------------------------------------- YA khochu v biblioteku, shchob vzyaty knyhu.
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. Я--очу----к-иж-о-о--------и-у- -об--у--т- к---у. Я х--- д- к--------- м-------- щ-- к----- к----- Я х-ч- д- к-и-к-в-г- м-г-з-н-, щ-б к-п-т- к-и-у- ------------------------------------------------ Я хочу до книжкового магазину, щоб купити книгу. 0
YA k--ch---o k---h----ho ----z-----sh--o- -upy-- --y--. Y- k----- d- k---------- m-------- s----- k----- k----- Y- k-o-h- d- k-y-h-o-o-o m-h-z-n-, s-c-o- k-p-t- k-y-u- ------------------------------------------------------- YA khochu do knyzhkovoho mahazynu, shchob kupyty knyhu.
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. Я-хочу--- кі-с--- -о- --пи-и--а-ет-. Я х--- д- к------ щ-- к----- г------ Я х-ч- д- к-о-к-, щ-б к-п-т- г-з-т-. ------------------------------------ Я хочу до кіоску, щоб купити газету. 0
YA--h-chu--o ----k-, --chob--u-----h--etu. Y- k----- d- k------ s----- k----- h------ Y- k-o-h- d- k-o-k-, s-c-o- k-p-t- h-z-t-. ------------------------------------------ YA khochu do kiosku, shchob kupyty hazetu.
Искам да отида в оптичния магазин. Я-хочу---т- в--пти-у. Я х--- п--- в о------ Я х-ч- п-т- в о-т-к-. --------------------- Я хочу піти в оптику. 0
Y- -hoc---pi-y-v--p--ku. Y- k----- p--- v o------ Y- k-o-h- p-t- v o-t-k-. ------------------------ YA khochu pity v optyku.
Искам да отида в супермаркета. Я -очу в --пе-м----т. Я х--- в с----------- Я х-ч- в с-п-р-а-к-т- --------------------- Я хочу в супермаркет. 0
YA-k-o-hu-v ---ermar-et. Y- k----- v s----------- Y- k-o-h- v s-p-r-a-k-t- ------------------------ YA khochu v supermarket.
Искам да отида до хлебарницата. Я-х-чу сх-д--- в бу-оч-у. Я х--- с------ в б------- Я х-ч- с-о-и-и в б-л-ч-у- ------------------------- Я хочу сходити в булочну. 0
Y- --oc-u s---dy-y----ul---n-. Y- k----- s------- v b-------- Y- k-o-h- s-h-d-t- v b-l-c-n-. ------------------------------ YA khochu skhodyty v bulochnu.
Искам да купя очила. Я хо---к-пи-и-о-у--ри. Я х--- к----- о------- Я х-ч- к-п-т- о-у-я-и- ---------------------- Я хочу купити окуляри. 0
Y--kh-c-u-k-pyty oku-ya-y. Y- k----- k----- o-------- Y- k-o-h- k-p-t- o-u-y-r-. -------------------------- YA khochu kupyty okulyary.
Искам да купя плодове и зеленчуци. Я хо-у-ку-и---ф-у-т- і ----і. Я х--- к----- ф----- і о----- Я х-ч- к-п-т- ф-у-т- і о-о-і- ----------------------------- Я хочу купити фрукти і овочі. 0
Y--kho-hu-k-py--------y-i o--chi. Y- k----- k----- f----- i o------ Y- k-o-h- k-p-t- f-u-t- i o-o-h-. --------------------------------- YA khochu kupyty frukty i ovochi.
Искам да купя хлебчета и хляб. Я --ч- --п-т- ---очк--і -л--. Я х--- к----- б------ і х---- Я х-ч- к-п-т- б-л-ч-и і х-і-. ----------------------------- Я хочу купити булочки і хліб. 0
Y- ---chu k-p--y-b-l-ch-- --kh---. Y- k----- k----- b------- i k----- Y- k-o-h- k-p-t- b-l-c-k- i k-l-b- ---------------------------------- YA khochu kupyty bulochky i khlib.
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. Я х--- п--- - оптик-- -о- ---и-- окуляри. Я х--- п--- в о------ щ-- к----- о------- Я х-ч- п-т- в о-т-к-, щ-б к-п-т- о-у-я-и- ----------------------------------------- Я хочу піти в оптику, щоб купити окуляри. 0
Y- k-ochu--i---v-o--y--- sh-h-b ------ o--lyary. Y- k----- p--- v o------ s----- k----- o-------- Y- k-o-h- p-t- v o-t-k-, s-c-o- k-p-t- o-u-y-r-. ------------------------------------------------ YA khochu pity v optyku, shchob kupyty okulyary.
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. Я---чу - ---е-м-р-------б-к---т--ф---т- і-о--ч-. Я х--- в с----------- щ-- к----- ф----- і о----- Я х-ч- в с-п-р-а-к-т- щ-б к-п-т- ф-у-т- і о-о-і- ------------------------------------------------ Я хочу в супермаркет, щоб купити фрукти і овочі. 0
YA--h--h--v s-pe----ket------o--k---t- ----t- i--v-ch-. Y- k----- v s----------- s----- k----- f----- i o------ Y- k-o-h- v s-p-r-a-k-t- s-c-o- k-p-t- f-u-t- i o-o-h-. ------------------------------------------------------- YA khochu v supermarket, shchob kupyty frukty i ovochi.
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. Я-хочу-до-б-л-чної----- ку--ти-бу---к- і-х---. Я х--- д- б-------- щ-- к----- б------ і х---- Я х-ч- д- б-л-ч-о-, щ-б к-п-т- б-л-ч-и і х-і-. ---------------------------------------------- Я хочу до булочної, щоб купити булочки і хліб. 0
Y- -h-c----- bul--hno-̈- shch-b-kupyt- b--och---i-khl--. Y- k----- d- b---------- s----- k----- b------- i k----- Y- k-o-h- d- b-l-c-n-i-, s-c-o- k-p-t- b-l-c-k- i k-l-b- -------------------------------------------------------- YA khochu do bulochnoï, shchob kupyty bulochky i khlib.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!